Poulain Chocolat Ligne Gourmande Lait fondant

Не успяхме да станем добри приятели с този шоколад. Разопаковах го в момент, когато имаше козунак за ядене в изобилие и затова си отчупвах по някое парченце от него един-два пъти седмично, което е нетипично за мен. Да не говорим, че половината от него го “пожертвах” за шоколадови мъфини, защото ми се ядяха, а нямах друг шоколад под ръка. Те пък се получиха страхотни, не знам дали благодарение на френския шоколад или защото рецептата е сполучлива.

Poulain Ligne Gourmande е млечен шоколад без захар. Вместо нея за сладост са използвали малтитол. За първи път опитвам шоколад с някакъв друг подсладител освен захар или поне не съм обърнала внимание. Производителите обаче имат навика гръмко да обявят подобно предимство и трудно бих го пропуснала. Това, което научих от нета е, че малтитолът е почти толкова сладък, колкото захарта, не съдържа фруктоза и има 50% по-малко калории от нея. С две думи препоръчват го, като разбира се не трябва да се прекалява с количеството му. Обозначено е, че освен него в шоколада се съдържат и естествено срещащи се захари.

Марката Poulain (мисля, че се произнася Пулен) е една от най-старите във Франция и това се вижда и на логото им, произвеждат шоколад от 1848 година. Пулен освен фамилия означава и жребче, което също присъства до името им. Произвеждат освен шоколадови барове, шоколад за готвене и разтворим шоколад за пиене.

Моят френски гост ми се представи в синьо-бяла опаковка. На нея повече е наблегнато на надписите, парченцата шоколад са само 2, максимално изчистени. Доста точно отразяват реално как изглеждат и барчетата вътре в опаковката. Те са 10 на брой и общо формират 100 грама сладост. Миришат и изглеждат какво се очаква от един млечен шоколад, комбинация от мляко + повече какао. Отчупват се лесно с мек звук. Poulain Ligne Gourmande с удоволствие се оставя да го разтопите и покорите. Сладостта не е убийствена, като при други млечни шоколади, което предполагам се дължи на малтитола. В края съвсем липсва. В началото е по-силна, за да успее да те заинтригува. Уж е нежен, гладък и вкусен, но реално никакъв вкус не преобладава, не показва надмощие над другите и затова в края се чудиш какъв точно шоколад си ял.

Крайната ми оценка е, че специално този продукт на Poulain няма точно определена индивидуалност. Шоколад, който изяждащ и забравяш. Може да е френски, може да е с традиции, може да е без захар, но нищо от това не успява да развълнува, да ме остави със затворени очи и примряла с очакване на следващото парченце. Е изядох каквото беше останало след мъфините и ще имам снимките да го помня, но след няколко дни не съм сигурна, че ще се сещам кой точно беше. По-скоро ще е “онзи шоколад, който не запомних”, защото рядко се случва да има такива.