Pieces of me

Един блог за всичко останало

Home Top Ad

Днес е добър ден за пробване на нов шоколад. Макар, че то всеки ден е добър за шоколад, но не винаги за нов. Някой път имаме нужда от познат...

Днес е добър ден за пробване на нов шоколад. Макар, че то всеки ден е добър за шоколад, но не винаги за нов. Някой път имаме нужда от познат вкус да ни прави компания и да ни е уютно, а друг път пък се усеща желание да се хвърлим в нещо ново и различно. Какво му е различното на шоколад с лешници ли? Че тук те не са цели, не са дори половинки, а са си направо смлени и забъркани в шоколада, станали са част от него, проникнали са в същността му и са му придали съвсем ново звучене.

Шоколадът беше на щанда за намалени стоки в Кауфланд, понякога поглеждам какво има и там, може да изскочи нещо за мен. Той е от собствената марка на магазина и се беше озовал там, защото скоро му изтичаше срока на годност. Не дочаках да настъпи този момент и успях да го пробвам преди това. Наближаващия краен срок не се беше отразил по никакъв начин нито на външния му вид, нито на вкуса му.

Опаковка - найлонова, червеникаво-кафява, с доста надписи и информация. На централно място са 6 парченца от шоколада, аранжирани на купчинка, два лешника и нещо като шоколадов бонбон, който може би иска да намекне за шоколадово-лешникова смес/паста. Отварям и намирам 24 парченца с доста скучен вид, гладки, леко надигнати в средата, без надпис, щампа или какъвто и да било отличителен знак, няма как да познаеш от какъв шоколад са. При разделянето им не се чува почти никакъв звук, може би лешниците в сместа я омекотяват и я наистина има една по-кремообразна консистенция. Освен това адски бързо започва да се топи щом го докосна с ръце, особено при по-високи външни температури.
Съдържанието на лешници е само 15%, те са печени и смлени след това, но няма как да пропуснеш присъствието им. Първо се промъкват като нотка сред аромата на какао, а после изненадват и езика със специфичния си вкус. Крайният резултат е все едно две половинки са се намерили и перфектно са се напаснали една друга - шоколад и лешници. Сега се сетих на какво ми напомня вкуса, на течен шоколад под формата на блокчета. Не е обаче толкова сладък, което е предимство и парченцата изчезват в устата ми едно след друго без да се усетя. Много сполучлив шоколад, заслужава си понякога да обърна внимание на по-бюджетните сладки варианти. Този е 100 грама и цена около 1 лв. Определено е добро попадения, потърсете го следващия път, на мен ми хареса и ще погледна какви други видове предлага K-Classic.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Разпиляно споделям в социалните мрежи впечатления от филми, които сме гледали и е време да ги посъбера в една публикация, в която по-лесно д...

Разпиляно споделям в социалните мрежи впечатления от филми, които сме гледали и е време да ги посъбера в една публикация, в която по-лесно да се намират:
CODA - заглавието на филма е абревиатура на Дете на глухи родители. Сигурно вече сте чули за него, тъй като тази година спечелиха Оскар за най-добър филм. Руби е тийнейджърка и това, което я различава от съучениците й, че родителите й и по-големия й брат са глухонеми. До сега тя е била за тях уши и уста към външния свят, но е дошъл моментът и тя и те да станат самостоятелни. Великолепен филм, много, много ми хареса, бих го гледала отново, макар да знам историята, точно заради историята и най-вече заради актьорите. Страхотни са, всички до един, играят толкова добре, все едно това е реалния им живот. Жанрът на филма е комедийно-драматичен и доста точно описва какво да очаквате - смях, сълзи и животът в цялата му прелест. Задължително гледайте.

The Ultimate Gift (превеждат го като Най-големия подарък или Последен подарък) - малко древен филм, от 2006 година, доста предвидим на моменти, но приятен за гледане. Малката Емили внася глътка свеж въздух в иначе леко захаросаната история. Накратко - голямо наследство, разглезен внук, реалния живот е различен, когато нямаш пари, една любовна история и куп перипетии.

Southpaw (Обратен гард) - трейлъра ни заблуди, очаквахме съвсем друго развитие на нещата, а сюжета ни стресира още в първите няколко минути. Били Хоуп е боксьор на върха на кариерата си, от където пада доста внезапно и болезнено и трябва да се научи да се владее и бие умно, за да си върне най-ценното. Има боксови сцени, но не са прекалено много, има и доста тъжни моменти. Колебая се дали го препоръчвам за гледане.

3 idiots (Тримата идиоти) - още нещо по-старо, поне за мен, защото не съм го гледала, но пък много добро. Трима студенти, трима идиоти, трима приятели за цял живот. Това май е първият ми индийски филм, обаче му се изкефих много. Трейлъра и някои моменти в началото ме накараха да се чудя какво точно ще гледам, но не трябва да се оставяте да ви разколебават. Дори елементите на мюзикъл не променят оценката ми, а за почитателите на този формат ще са още един плюс (сигурно ги има в повечето индийски филми). Филмът си струва от всякъде, има музика, танци, смях, трагедии, поуки, любовна история (за къде без нея). Цветен, екзотичен, реален, много приятни 3 часа изкарахме с индийските актьори. Различен за мен, но пък готин филм. Ако не сте го гледали, поправете се. Това не е филм, това е емоция.

King Richard (Методът Уилямс) - историята на сестрите Уилямс и най-вече на амбициозния им баща. Интересно беше да се проследи животът им, как са успели да постигнат това, което са. Не е лош филмът, но мен лично не успя да ме впечатли с нещо кой знае какво. Уил Смит е супер в ролята си, макар че не харесах много героя му. Разбирам, че е било трудно, да не кажа невъзможно да пробиеш в този спорт, по това време ако си чернокож и е трябвало да направи невъзможното, но амбицията му ми идва прекалено. Момичетата играещи сестрите Уилямс също са много добри в ролите си. Тоя спорт е адски натоварващ и физически и психически, направо не знам как имат сили дето го практикуват. Като цяло не лош автобиографичен филм, нямам идея до колко се препокрива с действителността, но дава възможност да надникнем зад изморителния, изтощителен, ограбващ, но и много даващ живот на спортните легенди.

Encanto (Енканто) - анимация на Дисни - което само по себе си говори, че е изпипана, подходяща за цялото семейство, готина, поучителна и изобщо всичко най-най. Лично на мен филмчето ми хареса, много е цветно, красиво, забавно и малко тъжно. През голяма част от времето пеят и танцуват и това носи още повече удоволствие на зрителя. Героите са колоритни и запомнящи се и ти се иска пак да го гледаш. Ако сте ходили в Испания (като мен) ще ви бодне в сърчицето ;)

The Shawshank Redemption (Изкуплението "Шоушенк") - от веселата анимация скачаме на филм за затвора. Пак го гледахме цялото семейство, имаше съвсем малко сцени не много подходящи за деца, ама да се учат, това са нещата от живота. В последно време ни върви на филми за затвори, преди това гледахме "Лидер от затвора". И той беше добър, но по-кървав и жесток, та изключихме децата тогава. Да се върна на лентата с Морган Фрийман и Тим Робинс - не я гледаме за първи път, но пак и се насладихме подобаващо, заслужава си всяка минута. Ако не сте го гледали (стар е, но това не му пречи да е много добър), веднага се поправете. А аз смятам да прочета повестта на Стивън Кинг, по която е сниман.

Troy (Троя) - ако като мен сте пропуснали да го гледате през 2004 😟, препоръчвам ви го. На мен ми беше интересен и впечатляващ, малко прекалиха на моменти с кървищата и битките, не се виждаше кой кого бие, но като цяло историята (митологията) е грабваща.

Чак му се приисква на човек да научи още повече за всички богове и царе и митове, някои от които приличат на сапунена опера. Но ми се стори много по-лесно да запомня кой кой е и какви са му роднинските отношения с другите. Специално във филма ги бяха опростили тези връзки и още по-добре, че иначе щях да се изгубя в родословното дърво на всички митологични фигури.

Total Recall (Зов за завръщане) - Имах някакви проблясъци за отделни епизоди от лентата и култови момента, но като цяло очакването ми беше да ме разочарова и да заспя. Обаче се оказа интригуващо да си припомня историята и да я погледна от сегашния си опит и знания (не че са кой знае какви :)). Предният път като съм го гледала съм била някъде около тийнейджърската възраст.

Заигравката с буден ли съм или сънувам не е чак на нивото на "Матрицата" или "Генезис", но като за филм правен преди 30 години е добър. Изненадващо беше да открия червеното хапче и тук ;) На моменти наивен, в други забавен, с доста бой, кръв и запомнящи се герои (визуално, не заради играта им, Шарън Стоун е много млада и още неизвестна) беше ми приятно да изглеждам отново "Зов за завръщане". Но не успях да ме убедят да отида на екскурзия до Марс 🤣

Marley & Me (Марли и аз) - Попаднах на новината, че книгата , по която е сниман филм със същото име има ново издание и реших да проверя филма. От трейлъра останах с впечатлението, че това е комедия подходяща за семейно гледане. Не прочетох отзиви и коментари. Този пост е предупреждение да не правите същата грешка като мен. Ако лесно се разчуствате на филми, не гледайте този филм. Ако имате куче, даже не четете поста ми, няма да разкривам какво се случва, но все пак.

И седнахме снощи да го гледаме. Да, има комични ситуации и да филмът е хубав, представя доста реално животът с 3 деца и куче, припознахме се в някои сцени. Обаче трябваше да спрат до там, не знам в книгата как е, не мисля да я чета, но в един момент стана прекалено тегаво за мен да следя историята. Ревах като магаре, продължих да гледам, пак ревах и после спрях и не успях да го догледам, толкова тежко и мъчно ми стана, че просто се оттеглих. Останалите от семейството го догледаха и техните очи не останаха сухи 😭

След което дълго, дълго гушкахме Лори ❤ Нагушкайте и вие домашните си любимци и си изберете някой по-лек филм.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Време е за другарчето на любимия ми крем - днес ще ви запозная със стягащия серум за лице Roots of Strength на The Body Shop. Както споменах...

Време е за другарчето на любимия ми крем - днес ще ви запозная със стягащия серум за лице Roots of Strength на The Body Shop. Както споменах в предишното ревю в серията има и лосион, но него не съм си го купувала. Първо беше крема, после си взех серума и ги ползвах до едно време заедно, а след това остана само серума и в момента изцеждам последните му капки.

И за този продукт от серията с джинджифил, женшен и рускус са характерни червеното шишенце, привлекателния екзотичен аромат, малкия размер и високата цена :) Но това е положението, за качеството се плаща.

Серумът се помещава в елегантно стабилно стъклено червено шишенце. В горната част е черна помпичка, която се заключва. Друго, което ми харесва в опаковката, е че помпичката може да се отвие и така да се използва максимално продуктът, а не да се чудя как да извадя последните 10 мл от общо 30.

Самият серум е с перлен цвят, воднист като консистенция и като коприна се разстила върху кожата. Нанася се преди крема, препоръката е за 1-2 помпички продукт за цялото лице. Лесно се разнася и толкова бързо бива поет от кожата ми, че искам да нанасям още и още. Надявам се да попива, а не да изветрява. Което не мога да кажа за аромата му. Харесва ми и искам да го усещам по-дълго, но след нанасяне той се стопява. От друга страна пък не понасям силни аромати и ако се задържа след намазване надали ще ми хареса, така че май е добре, че не е много траен на лицето. Би ми харесал парфюм с такъв аромат.

Остава като едва забележимо покритие върху лицето. Почти веднага може да се нанесе крем след това. Не лепне, но зная, че е там по лекото изпъване на кожата. Носи и доза хидратация, която никога не е излишна. Не мога да видя обаче някакъв магически ефект, надявам се, че го има, но след крема е много по-осезаем, докато тук нещо не ми достига. Може да се ползва ежедневно, както казах най-добре е в комбинация с другите продукти, за да се постигне желаното стягане на кожата и изгладени бръчки. При мен предимно тези покрай очите се прикриват, защото те са й най-слабо изразени.

И двата продукта ми харесват, но заради високите цени, ако трябва да избирам само един бих предпочела крема. Иначе в съчетание са супер комбинация за стегната, красива и здрава кожа. В момента ми свърши крема и не съм вземала друг, а от серума имам още, защото не ги ползвах заедно, та сега го съчетавам с един хидратиращ крема на Mixa.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Ако преди време някой ми беше казал, че толкова ще се радвам на спанак, щях категорично да отрека подобна възможност. Елате да ме видите дне...

Ако преди време някой ми беше казал, че толкова ще се радвам на спанак, щях категорично да отрека подобна възможност. Елате да ме видите днес как приготвям и хапвам с удоволствие зелените листа и питам даже за още. Споделям с вас три бързи и вкусни рецепти с участието на листния зеленчук:

Смути със спанак

Не е точно ястие, но е засищащо, приятно за пиене и полезно.  Моето предложение е с базови съставки: спанак, мляко и банан. Може да си го направите в различни вариации в зависимост от наличностите вкъщи, но на мен и така ми харесва.

В подходящ съд (в моя случай буркан) се слага един банан на парченца, около 200 мл прясно мляко и 200-300 грама накъсан/нарязан спанак. Разбивам с пасатор, докато се смесят хубаво съставките. При нужда може да се разреди с още мляко или вода.

 

Спанак с ориз

Една глава лук и няколко скилидки чесън нарязани на дребно се задушават с олио. Като станат прозрачни към тях се добавя почистения, измит и нарязан на дребно спанак (около 300 грама).

Когато омекне, при него се добавя 150 грама ориз и се долива 300 грама топла вода. Намаля се котлона и се оставя ориза да попие всичката вода. Добавя му се сол, джоджен и черен пипер и е готов за консумация.
  


Спанак с яйца и кашкавал

Две глави лук се нарязват на малки парченца и се задушават. Когато станат прозрачни към тях се добавя хубаво почистения и измит спанак нарязан и той на дребно (количество на око, примерно 500 грама). След като се позадуши, се подправя с червен пипер, черен пипер и съвсем малко сол. Добавя се нарязания на малки парченца кашкавал.

Отделно се разбиват 2 яйца и се изсипват върху останалата смес. Наклонете тигана, за да се разпределят хубаво по цялата му повърхност. Може да се сложи капак, за по-бързо приготвяне, а може да намалите степента на котлона и да изчакате и когато яйцата са готови, ястието е успешно приготвено.
  

Ще се радвам да споделите и ваши любими и моля ви лесни рецепти със спанак :)

Днешното книжно ревю ще е за 4 книжки едновременно. Заедно оформят серията "Изкусителки" с автор Лорета Чейс. Поотделно заглавията...

Днешното книжно ревю ще е за 4 книжки едновременно. Заедно оформят серията "Изкусителки" с автор Лорета Чейс. Поотделно заглавията им са "Коприна за съблазън", "Скандал облечен в сатен", "Изкусителка в кадифе" и "Херцозите предпочитат блондинки ".

Срещнах ги преведени като "Шивачките", което е смешно и указва непознаване на книгите. Заглавието на поредицата в оригинал е "The Dressmakers series", дамите наричат себе си моделиерки и това е попрището, на което се изявяват. Във всяка една от книгите акцента пада върху различна дама - в първите три това са Марселина, Софи и Леони (сестрите Ноаро), а четвъртата е за тяхната приятелка и снаха на едната - Клара Феърфакс. Героините знаят как да си служат с иглата и конеца, а също и с думите, с акъла и красотата си. Не се оставят да бъдат подлъгани от красиви мъже, а ги хващат те. Примамват и читателите да се потопят в историите им.

Българските корици са малко прекалено разголени за мен, предполагам за да привличат внимание и за да не изневеряват на стила картинки отреден за любовните романи. Определено оригиналните обложки ми харесват повече и там дамите отговарят на образите си. Кориците на "Коприна за съблазън" и "Скандал облечен в сатен" даже са копирани от други два романа на авторката (от друга поредица), много странно решение на нашите издатели. Объркано става, но поне показват достоверно, че в романите става въпрос за красиви жени и красиви дрехи.

Жанра на книжките е исторически любовни романи и като оставим настрана някои любовни сцени, знам че не може без тях, но ги попрелистих само, историите ми бяха много интересни. Правдоподобно предават духа на епохата, градовете, хората. Правдоподобно е описано всичко и добиваш представа за начина на живот, с какво се сблъскват жените, а и мъжете покрай тях, какви са привичките на обществото, с какво е трябвало да се справят бедните. Повествованието е динамично, без да е скучно или претупано.

Романите са тънки са като обем, погълнах ги доста бързо не само заради малкото страници, но и защото исках да разбера какво се случва. Не е задължително да се прочетат всичките четири или точно в реда, в който са написани, но разказът и героите са по-пълни, ако ги следвате в приключенията им както ги е съчинила Лорета Чейс. 

Хареса ми как пише авторката - увлекателно, цветно, пренася те на мястото на действието. Героините са като ярки петна, които придават още повече жизненост на историите. Те са впечатлителни всяка по свой начин (макар че това блондинка, брюнетка и червенокоса да са сестри и да са от едни и същи родители ми идва малко невярно генетично, но за целите на книгите се е наложило да са така), умни, запомнящи се, амбициозни, смели, със страхотно чувство за хумор, преживели не леко детство и затова много сплотени. Мъжете също заслужават внимание, създадени са да бъдат достойни противници и партньори на дамите си.

Оказва се, че идеята за тези книги е хрумнала на авторката докато е пишела друга поредица и се е чудела какво да прави с наследниците на едни от персонажите си. Чак ми е тъжно, че свършиха книжките. Писателката е доста плодотворна, преброих поне 28 издадени книги, обаче с изключения на серия "Изкусителки", останалите й произведения не са преведени на български за мое съжаление.

Странно, че цените в чужбина са по-високи, отколкото тук. При нас всяка от книгите е с цена 5.50 лв. Разпространявали са се "безплатно" със списание "Журнал за жената". Пише, че се продава само с издания на СББ Медия, но не е така, могат да се намерят самостоятелно в различни сайтове, макар че третата май е изчерпана навсякъде.

Първата ми среща с представител на марката не мина добре. Млечният шоколад без захар на "Жребчето" изобщо не ме впечатли като вку...

Първата ми среща с представител на марката не мина добре. Млечният шоколад без захар на "Жребчето" изобщо не ме впечатли като вкус и не остави у мен възхищение и желание да се срещаме пак. Да влезе следващия - Extra fine milk chocolate (Екстра фин млечен шоколад), който има трудната задача да поправи щетите от предишния и да ме заинтригува.
Екстрата е в допълнителното мляко, т.е. млякото на прах, което е 24.3% според надписите. Шоколадът е френски, затова и млякото е френско от френски крави на специална диета. В такъв случай колко мляко има в нормалните млечни шоколади. Не съм забелязвала това да е отбелязано, само в някои извънредни случаи, когато млякото е различно или пък е повече. Сигурно си имат някакви пропорции или стандарт за 100 грама шоколад, но не съм се замисляла до сега. Какаото е минимум 30%, за него не се казва да е с нещо специално.
Да продължа с опаковката. Красива е, в синьо и жълто, които много приятно си пасват (това са типичните за марката цветове). В момента опаковката е малко по-различна, моята е по-стара версия. Изчистена от към рисунки, богата на информация. В средата и има парченце шоколад и допълнителното мляко също е на фокус. На гърба още малко информация + теглото на шоколада - 95 г. Няма много съставки, което според мен е добре, не е натъпкан с какво ли не.
Парченцата са по-малки и са общо 20 на брой. Върху тях се редува щамповани името на марката и жребчето от логото. Приличат точно на показаното на опаковката блокче. Ясен пукащ звук при разчупване и почти прави линии. Повечето мляко не се е отразило нито на аромата (стандартен - какаово-ванилен), нито на цвета на барчетата. Мек, нежен, вкусен и приятно сладък. Захарта е добре премерена, не изтиква другите вкусове на заден вкус, не ги задушава и не те кара да присвиваш уста от сладост. Харесва ми много, чудесна и галеща езика смес, може да се дължи на допълнителното мляко, а може и да е просто качествен шоколад. Послевкус сладък и лек без кисела нотка.
Определено надмина колегата си. Може би заради млякото, но ми се струва по-шоколадов. Описват го на сайта си като вкуса на щастието и определено отговаря на това. Видях, че имат версия и с 30% по-малко захар, която е с малко повече мляко, та ще опитам и нея някой ден. Но за сега мисля, че този който опитах е съвършен. Обикновен, обикновен, но просто съвършен.

 Разкошна рецепта за сладкиш намерих и бързам да я споделя, за да му се насладят и други. Текстурата му е леко зърнеста заради гриса, от сир...

 Разкошна рецепта за сладкиш намерих и бързам да я споделя, за да му се насладят и други. Текстурата му е леко зърнеста заради гриса, от сиропа става сочен, а кремът е неустоимият завършек, който ще ви убеди да посегнете за още само една хапка. И колкото повече седи толкова по-сочен става. Напомня ми хем на агнеси, хем на баклава, но е по-умерено сладък и не толкова орехов. Пристъпвам към рецептата преди да съм скочила до кухнята, за да го опитам пак.

Продукти:

4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. смлени орехи
2 ч.ч. грис
1 ч.ч. олио
1 ч.ч. прясно мляко
1 бакпулвер

За сиропа:

250 г захар
500 мл вода

За млечния крем:

1 литър прясно мляко
2 яйца
7 с.л. брашно
8 с.л. захар

Приготвяне:

Разбиват се яйцата, към тях се прибавя захарта и се разбива докато побелее. Добавят се олиото и прясното мляко, а след това брашното + бакпулвера, гриса и смлените орехи. Тавата се намазва с олио, посипва с брашно и сместа се изсипва вътре. Пече се за половин час в предварително загрята на 200 градуса фурна.

През това време се приготвя сиропа - захарта се сипва във водата и се слага да заври. Може да се добави някакъв аромат като ванилия или настъргана кора от лимон. Пет минути след завирането сиропа е готов и докато е още горещ с него се залива топлия сладкиш. Оставя се напълно да изстине преди да се намаже с крема.

Млечният крем се приготвя като по-голямата част от млякото се слага на котлона. Отделно се разбиват яйцата, добавя се брашното и захарта и останалото студено мляко. От топлото мляко се долива в сместа, за да се уеднаквят температурите и да не се пресекат яйцата. Изсипва се обратно при топлото мляко и се бърка до сгъстяване. Оставя се леко да поизстине и се намазва на равен пласт върху сладкиша.

Ако успеете да го опазите да престои една нощ в хладилника отделните му елементи се наместват и му придават запомнящия се вкус.


Споделете дали ви е харесал :)

Време е за следващата природна забележителност до (почти във) Велико Търново - водопадите на Картала. Мястото е много известно и посещаван...

Време е за следващата природна забележителност до (почти във) Велико Търново - водопадите на Картала. Мястото е много известно и посещавано, все пак това са водопади, атракция си е. Освен това разходката до там е приятна, не много натоварваща, подходяща за деца и домашни любимци. Пътеката е свързана и с други пътеки, така че маршрути за обикаляне има колкото искате. Важно е да има желание, време и начин ще се намери.

Картала е квартал на старопрестолния град. Водопадите се наричат така, защото пътеките за тях тръгват от тази част на Търново. Иначе реално природната забележителност се намира по средата на природата, на няколко километра извън града, далече от шума и навалицата. Макар, че понякога и там се срещат доста хора и става натоварено движението.

Но да започна подред - как се стига до карталските водопади - началото и на двата пътя, които ние ползваме са малко забутани, затова ще кача маркировка от къде почват и минават. Просто трябва да си ги ползвал, за да знаеш, че точно там трябва да свиеш и да поемеш по черните пътища. В началото няма указателни табели, после има туристическа маркировка, а по по-използвания маршрут забелязах, че скоро са добавили и насочващи табели. Но пък винаги може да попитате и да ви упътят, всеки от града мисля, че знае пътя.

Какво ви очаква по път 1 (моите снимки са само от него маршрут, защото най-често минаваме от там) - първо има нещо като вилна зона, макар че няма точно вили, а по-скоро места за обработване, там често има хора, които се грижат за градините си. След това минавате покрай чешмичка, водата става за пиене, но заради нея наоколо винаги е малко или невъобразимо много кално и понякога трудно за преминаване. По нататък се върви през ниска горичка, последвана от открито пространство и камъни съчетани с леко спускане, при хлъзгаво време не е много приятно. Точно при тези скали излиза и път номер 2, за който ще ви разкажа после, т.е. тук те се сливат и нататък нещата са еднакви.

При слизането стигате до дървено мостче, а след това следва преминаване по тясна пътечка, което неприятно се свлича от едната страна и трябва да се внимава. След като преминете през нея и навлезете в следващата гора, вдясно доооста стръмно надолу ви очакват така наречените малки водопади. Ние там сме ходили едва няколко пъти, точно заради големия наклон, който затруднява придвижването и нагоре и надолу. Там също има маса и пейки, както и още едно мостче. Излизайки от втората горичка се озовавате пред чудесна гледка, имате чувството, че вървите по ръба на скала (не е чак така) и пред вас се простират околните възвишения. Понякога дори се виждат хора по тях, един път се чудихме как са се озовали там, а после изследвайки път 2 открихме и ние това място :)

След откритото пространство навлизате в нова гора, липова и нейната красота ще ви придружава чак до големите водопади. Самият водопад не е много голям, може би 3-4 метра висок, а по-надолу от него има един по-малък. Има направени при двата водопада пейки за почивка и пикник. Има дървено мостче, камъни, вода, зеленина, прохлада, птички и разни други не толкова видими обитатели.

Като си починете и насладите на гледката имате 2 възможности - да се върнете от където сте дошли (в 99% от разходките ние избираме този вариант) или да продължите по туристическата пътека, а май са няколко, мисля даже, че една от тях води до Преображенския манастир, но никога не сме отивали толкова далеч.

Път номер 2 - той започва от стрелбището на Картала до което може да се стигне с кола и пеша. Не е специално обозначен, но то няма кой знае къде да се отиде там. Пак се минава през малко камениста гора, после през открито пространство пълно най-вече с треви и бодили, след което се започва слизане надолу отново по камъни и там трябва да сте по-внимателни. По този път има няколко малки отбивки вдясно от където се откриват също красиви панорами, вижда се отсрещния хълм, на който ще стигнете на път за водопадите, както и другите скални образования характерни за Велико Търново.

Път номер 3 - бях чела, че има възможност да се стигне до водопадите като се тръгне от Самоводската чаршия. Което ми се стори странно - защо се прави това упражнение като си има път номер 1, колко ли разстояние спестява или по-скоро е удобен за хора, живеещи/намиращи се в тази част на града. При него както съм начертала се върви по улица "Братя Миладинови" и след едно открито пространство (бивша детска площадка) се излиза на горки път, който води до Стрелбището и от там по път номер 2 се стига до водопадите. За мен път номер 1 си остава най-прекия и приятния, по-полегат и лесен е (като го гледам на картата може и да не е най-краткия) и по-подходящ за семейства и хора с домашни любимци като нас. Както казах зависи в коя част на града сте и колко време и сили имате за разходка.

На нас мястото ни е много любимо за бягство сред природата. Кучето обожава маршрута, тича като диво из гората, има един по-стръмен участък, където всеки път очакваме да се свлече в реката, но винаги успява да се задържи. Гледката през всички сезони е красива, а движението до там много зареждащо и физически и психически. Препоръчвам ви, ако до сега сте пропуснали тази забележителност На Търново, задължително да се разходите до там, да си направите пикник и да се насладите на гората и хълмовете.


Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Отговорът на "защо го пия" е лесен - прочетох една от многото статии за ползите от колагена и се стресирах до както води намаления...

Отговорът на "защо го пия" е лесен - прочетох една от многото статии за ползите от колагена и се стресирах до както води намаления му синтез, затова реших да пробвам да го приемам допълнително. Беше препоръчана конкретна марка колаген, потърсих я, но ми се видя висока цената за количеството и за времето, за което щеше да стигне. Ориентирах се към други марки, избор има достатъчно. Четох за различни видове, типове, произход, добавки на други полезни съставки към тях и т.н. Не обичам да задълбавам в прекалено много подробности, защото така никога няма да избера какво да приемам или пък все ще се чудя това сега най-доброто, най-подходящото, най-идеалното ли е за мен. Пробвах два различни продукта, с единия си допаднахме и след намерих сайт от чужбина, от който да си го поръчвам, си останах на него.

Мисля, че има поне година от както добавям колаген към сутрешното си "меню". Колагенът, пък и по принцип хранителните добавки, не са магически хапчета или отвари. Няма да усетите или видите ползата от приема им след 2 дена или дори след една седмица, даже и месец може да не е достатъчен. Те са полезни с натрупване и затова се ползват дълго време, направо стават част от живота ви и е добре да са приятни за приемане и да не струват половин бъбрек. Първоначалната ми цел беше допълнителния колаген да ми помогне за странна болка в коляното, която се обаждаше когато й скимне и нямах идея на какво се дължи. Нея вече я няма, но аз продължавам да го пия профилактично, все пак от тук насетне няма да ставам по-млада.

Малко информация за колагена, който аз приемам: той е хидролизиран, което означава, че връзките на молекулите, които го съставят чрез специален процес (хидролиза) са накъсани на по-малки парченца. Това не пречи на свойствата им, но помага на организма по-лесно да ги усвоява, което е ключово, за да може хранителната добавка да действа. Ако колагенът, който пиете е като моят на прах или на капсули е добре да се взема заедно с източник на аминокиселини и витамин C, аз приемам и витамин C на прах (даже още от преди колагена). Така може да сте уверени, че колагенът се активира и усвоява от организма. Както казах има и готови смеси от колаген + витамин C + разни вкусове и каквото още ви душа иска.

Как го приемам: първо пробвах със студена вода, но не се получи спойката, колагенът изобщо не се разтвори. Той е като лепило, затова и казват, че лепи кожата и костите и ги поддържа здрави. Следващия път реших да пробвам да го добавя към зеления си чай и се получи чудесно. Топлата напитка го разтвори напълно и така и не пробвах друг начин и без това пия зелен чай всеки ден. Реално колагенът няма вкус, само поразрежда малко чая, но пък има малко странен аромат, ако си напъхам носа в пакета се усеща (не е много приятен). Може да се консумира и като добавка в смутита, сок, кафе и други. Може да пробвате и в топла вода само, предполагам тя ще го разтвори най-добре.

Най-осезаемият ефект при мен е, че болката в коляното ми спря. Пак го натоварвам като преди, ползвам го нормално, но не ме тормози и не се притеснявам, че всеки момент може да изщрака. Мисля, че има отражение и на кожата ми - ползвам и други помагачи като кремове, серуми и маски и предполагам комбинацията от тези грижи я поддържа здрава, спокойна и красива. Бръчките ми са си все там, не са се увеличили много, но и не са изчезнали, което пак е нещо. Не бих казала, че се е подобрило състоянието на ноктите ми, чупят си се като преди, което си мисля, че е свързано с прекаленото ползване на мивката :) Косата ми си е прекрасна, но тя винаги е била. Обективно погледнато не мога да кажа на 100%, че колагенът смъква 10 години от външния вид. Има спорове дали изобщо помага по някакъв начин, има привърженици и противници както всяко нещо. На мен ми харесва да е включен в дневната ми рутина, свикнала съм с него, не виждам да ми пречи по някакъв начин и съм сигурна, че дългосрочния му прием ще ми е само от полза. Основният риск, който се свързва с приемането на колаген, е че при продължителна употреба той може да стане неефективен. Ще помисля да разнообразя с друг или другият вариант е да го спра за известно време и да приемам само витамин C, ако имате опит и впечатления от някоя марка, споделете ми в коментар.

И малко сухи факти: Колагенът спомага за здравината на костите и добрата работа на ставите, сухожилията, връзките, също и за добрия вид и здраве на кожа, коса, нокти. За наше съжаление още преди 30-тата ни годишнина синтезът му в организма започва да се забавя, а освен това да се влошава и качеството му и логично това започва да ни личи. Първоначално само външно, но и сухожилията и костите също страдат и могат да се появят по-чести схващания, ставаме не толкова подвижни, появяват се болки тук-там след дълго седене, изобщо започваме да поскърцваме :( И още и още неприятности, които само се увеличават с времето. Kолагенът не е нужно да се приема като хранителна добавка, а може да се набави от естествени източници - бульони от кости, стави и сухожилия на различни животни.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Тази рецепта освен от типа "бърза и лесна" е и подходяща за оползотворяване на остатъци от хладилника. Става с всякакви комбинац...

Тази рецепта освен от типа "бърза и лесна" е и подходяща за оползотворяване на остатъци от хладилника. Става с всякакви комбинации от солени продукти, даже само със сирене и подправки си мисля, че ще се получи, така че всеки може да експериментира за себе си :)

Продукти:

3 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода
1/2 ч.ч. олио
1 1/2 ч.ч. брашно (+ още малко да стане гъсто като за мъфини)
1 ч.л. сол
добавки - сирене, маслини, кисели краставички, кашкавал, салам

Приготвяне:
Разбиват се яйцата, към тях се добавя олиото и киселото мляко шупнало със содата. Солта се слага към брашното, което се сипва към мокрите съставки.

Добавките се нарязват на дребно и се слагат последни.

Формичките за мъфини се намазват с мазнина (ако ползвате хартиени чашки няма нужда) и сместа се изсипва вътре.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна до готовност (проверява се с клечка за зъби).

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

"Нашата история" е историята на един развод, хроника на загиването на една връзка. Превежда ни по трънливия път, който Петра измин...

"Нашата история" е историята на един развод, хроника на загиването на една връзка. Превежда ни по трънливия път, който Петра изминава, за да оцелее след преживяното. Следваме я през всичките и спадове (много на брой) и малки успехи, които да поддържат духа й. Разкъсващо истинска и реална книга. Съдържа автобиографични елементи, авторката Мартина Хаг се разделя със съпруга си след 18 години брак и четири деца. Сигурно повечето от нещата ги е преживяла и затова толкова достоверно успява да ги предаде и на читателите си. Анотацията този път е доста правдоподобна и реална, описаното в книгата наистина съвпада с представянето й.

Прочетох я за един ден, само 196 странички са и изреченията са сбити, точни и ясни. Няма нужда от много думи, за да предадеш болката. Тя се изживява, не се описва. На Петра й е толкова тежко, че иска да избяга от всичко и всички. Затова от големия град заминава на края на света, на място където има само една хижа и нищо друго. Красивата, но сурова природа е като добре подбрана рамка за историята.  Намира се на края на пътя, на края на силите си, на края на брака си. Жизнено необходимо й е да е сама, да чуе мислите си, да се слее с тишината.

Историята върви паралелно - едновременно ставаме свидетели на ежедневието на Петра в отдалечената хижа и животът й година преди това, точно когато вселената й се разбива. Много детайлно, ясно и откровено пише Хаг. Думите й попадат директно в сърцата, удрят като куршуми, разкъсват любовта. Откровен, болезнено тежък разказ, извиращ от дълбините на душата й. Излива чувствата си на хартия и те запраща във физическото измерение на болката, на тъгата, на мъката, които те побъркват.

Кратки и шибащи думи и сцени. Сякаш няма дъх, за да изрече нещо по-дълго, не и стигат силите за повече. Но те са напълно достатъчни, за да придадат дълбочината на чувствата, на преживяното от героинята. Привидно неутрални, съобщителни, все едно страничен наблюдател ни информира какво се случва, някой извън нея, сякаш не е тя. Но в същото време не можеш да избягаш от усещането, че Петра говори директно на теб, че действително я виждаш и усещаш какво става вътре в нея. Много визуално успява да покаже с думи как се чувства, чак читателя може да го усети.

Странно ми беше защо намесват историята за жената в езерото, но се оказа, че и чувствата, които бушуват в главния персонаж са като езерото, дърпат я надолу, давят я, тъмни, грозни, студени и ужасяващи са. И докато не го преплува сама, докато не реши сама, че има смисъл да продължи, то ще продължава да я плаши. Трябва да стигне дъното, за да преодолее случилото се, трябва сама да премине през всичко, за да се съвземе. Други важни герои в романа няма, дори и бившия съпруг. Всички се появяват и заминават, Петра е в центъра, дори взаимодействията й с другите са само, за да подчертаят преживяното от нея.

В социалните мрежи на блога обещах да разкажа повече за различните прахчета-хранителни добавки, които приемам. Не са много, както е характер...

В социалните мрежи на блога обещах да разкажа повече за различните прахчета-хранителни добавки, които приемам. Не са много, както е характерно за мен, не обичам да прекалявам с нещата, но ми трябва вдъхновение да пиша.

Първа по ред е диатомичната пръст. Дори не съм довършила пакета и не мисля да си вземам пак. Марката е Perma-Guard, произход Юта, САЩ. Срещат се и други марки, но тази е най-често присъстваща в онлайн сайтовете и аптеките. Количеството е 250 грама, не помня на каква цена съм я купувала, в момента е 15 и нагоре лв. Съдържанието е 100% диатомична пръст, няма никакви добавки в нея.

Идеята за приемането й "откраднах" от No Sugar. Нямах някаква специална причина да я пия, но се поинтересувах за какво се ползва и ме привлече това, че спомага за здрава кожа, коса, нокти, сухожилия и за детоксикация. Поддържа производството на колаген, а аз вече имам нужда от такава помощ. Но в крайна сметка преминах директно на пиенето на колаген, ще ви разкажа за това скоро. Определено той ми е по-приятен за пиене разтворен с чай. Но честно казано не ми е хрумвало да пробвам и диатомичната пръст в комбинация с чай

Диатомичната пръст е лесно усвоим силиций под формата на фина пръст, която се разтваря във вода и така се приема всекидневно. Oбразува в чисти сладководни басейни от останки на едноклетъчни водорасли диатомеи (тя затова на английски е Fossil Shell Flour - FSF), богати на серни съединения и силиций. В съставът ѝ се съдържа 93% аморфен силициев диоксид, който представлява естествен източник на биологично усвоим силиций.

При разтварянето на праха във вода се получава напитка с цвят и вкус на рядка кал, не е чак толкова неприятна (май не съм опитвала истинска кал), но определено не е и нещо вкусно. Гледам да я изпия на екс, дори и добре да я разбъркам пак се усещат дребни песъчинки. Не съм забелязала някакъв видим ефект от нея, пия я по навик. По някое време я зарязах и сега съм се наканила да приключа с нея. Както при всяко нещо си трябва постоянство, за да има резултат, но не ми е приятна за приемане и за момента няма да повторя. Прочетох, че поне 3 месеца трябва да се приема, за да се отрази на организма. 250 грама са достатъчни за поне месец и половина, но аз я забравях, после пак се сещах да почна да пия и нямам достатъчно дълъг период на непрекъснат прием.

Пакетът го довърших като я употребих в състава на маска за лице. Мислех, че ще е като маските с глина. Като тях е, ама не съвсем. Не бих казала, че е по-фин прах, като се смеси с лимонов сок или кисело мляко или само вода изглежда точно като глинена маска. Обаче като се нанесе на лицето и почне да изсъхва се праши и рони като талк и не е много приятна за ползване.

Интересен факт - освен за пиене, се оказа, че има странни приложения при животните - може да се ползва за хигиенизиране на кокошарник, както и за премахване на паразити върху домашни любимци като котки и кучета, за премахване на дървеници, хлебарки, бръмбари и мравки. И това тази същата, която си правя на кал и пия!!!

Иначе няма да ми стигне екрана да изброя ползите, които й преписват, има достатъчно информация за диатомичната пръст, хората са доволни от нея, просто на мен не ми допадна. Ако се навиете да я пробвате, споделете ми вашите впечатления.