Pieces of me

Един блог за всичко, което ме вълнува

Home Top Ad

Ще започна с това, че съм чела книгата 3 пъти. И то не защото "Парижкият апартамент" чак толкова ме грабна и очарова, а защото иск...

Ще започна с това, че съм чела книгата 3 пъти. И то не защото "Парижкият апартамент" чак толкова ме грабна и очарова, а защото искам като напиша публикация за нея да са ми пресни впечатленията. Но все отлагам писането и пак се налага да я прочета, за да си припомня с какво ме очарова и с какво дразни. Това може и да ви говори достатъчно за произведението на Мишел Гейбъл - не е история, която се забравя, но може да се препрочита и да се откриват нови нюанси на събитията и действащите лица - главни и не толкова.
Като цяло мога да кажа, че книгата ми хареса. Обаче не съм запленена до толкова, че пренебрегна слабите моменти, които дразнят и развалят удоволствието от четенето й. За съжаление, за мен един от тях, е главната героиня Ейприъл. В главата й е бъкано от проблеми, заради които се държи неадекватно на моменти. Честно казано ме нервира и не ми е интересно какво точно се случва с нея или по-скоро недоумявам как може голяма жена да реагира точно така в дадена ситуация. Подразниха ме отношенията и с Люк. Много нагласено, личеше на къде отиват нещата, ама иначе двамата уж никак не си допадаха. И завърши както се очакваше, че даже и малко отгоре.

Ако успея да се абстрахирам от разни такива недоразумения, "Парижкият апартамент" е увлекателен заради историята, на която е базиран и реалните личности, появяващи се по страниците му. Авторката умело ги вмъква в днешни дни чрез писмата на Март дьо Флориан, живяла в края на 19-ти - началото на 20-ти век. Благодарение на тях се връщаме назад във времето към Бел епок, ставаме свидетели на развитието на Париж, имаме достъп до пикантни клюки и ежедневности от живота на известни личности.

Признавам, че ми стана любопитно и се разтърсих за повече информация за Болдини (харесват и картините му), за истинската Март, за нейния апартамента й, за Жан (Джийн) Юго - внучка на Виктор Юго и всякакви други знаменитости, които се появяват. А да и за картината на мадам Х (мадам Готро, потърсете ако ви е интересно, за да видите какво се е смятало за скандално по онова време :)).

Историята тръгва от случайно открит апартамент в Париж, предизвикал вълнение не само с факта, че никой не е влизал в него цели 70 години, но и със съкровищата, открити в стаите му. До колкото знам той е вдъхновил още 2 романа, единият е преведен на български, другият не. И наистина кой не би се прехласнал през възможността да надникне в миналото чрез произведения на изкуството, мебели, сувенири, всеки разказващ собствена история и дневници, които ги обединяват. Очаквах малко повече информация за отделните мебели, но явно няма нужда, защото централната фигура е един портрет и жената, нарисувана на него.
В началото Март ми беше по-симпатична - сираче принудено да се справя само в Париж, живот на приливи и отливи и късмет винаги да успее да излезе от ситуацията, да натрупа всички тези притежания, но и много разочарования и жлъч. Приличат си с другия женски персонаж по непостоянното си мнение и проблемите с мъжете. Животът на Март го виждаме чрез Ейприъл, която наднича в дневниците й и така се пристрастява към историята, че живее с нея и приема лично съдбата и притежанията на французойката.

Междувременно в паузите, когато не се връщаме век назад, научаваме повече за семейната история и семейния живот на американката и двете довели до кълбо от неприятности, които тя се опитва да разреши с работа, бягство в Париж, чужд мъж и още работа. И при двете дами нещата приключват изненадващо, но такъв е живота - ти го сритваш, той те сритва и накрая се помирявате или единия отстъпва.
Допаднаха ми разходки из Париж, най-вече защото му е придаден един по-достъпен облик. Набляга се на нормалните му, скрити и хубави кътчета, показан е като град за хората, а не световна столица и туристическа дестинация. Ако прочета книгата за четвърти път надявам се това да е в Париж и да търся по улиците му местата споменати в "Парижкият апартамент" :) Приятен е романът на Мишел Гейбриъл, не е нещо, което задължително трябва да прочетете, но ако случайно ви попадне му дайте шанс. Забравих да кажа, че корицата много му пасва, красива и стилна е, с изключение на дамата в огледалото, която малко ме плаши.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Първата ми планина, първата ми хижа, първото ми изкачване. Доста ме натовари (психически също) и измори това преживяване, не само защото м...

Първата ми планина, първата ми хижа, първото ми изкачване. Доста ме натовари (психически също) и измори това преживяване, не само защото ми беше първо, а най-вече защото самият маршрут не беше от най-леките. Да не говорим, че аз съм напълно начинаеща в планинските приключения. Не е като да нямам никаква физическа култура - правили сме градски обиколки по 5-6, че и 10 километра, посещавали сме еко пътеки, "катерили" сме хълмовете около Велико Търново. Но този маршрут беше пряко силите ми - 4 часово изкачване и то по стръмен терен. Слизането също не бих го определила като приятно, защото беше придружено с дъжд. Положителното от цялата работа е, че бях истински благодарна при пристигането ни в хижата и още повече при завръщането в цивилизацията и стъпването на асфалт :)
Цялото приключение започна с покана на приятелка към дъщеря ни да отиде с тях на поход до хижа Амбарица. Тъй като отдавна се каним да си направим планинска разходка и не ни беше много комфортно да оставим детето само, решихме цялото семейство да се включи. Впоследствие едното дете отпадна заради присъствие на рожден ден и бяхме трима + кучето. Нямах никаква идея къде се намира хижа Амбарица, какъв е пътят до нея, дали трябва да се подготвям нещо по-специално. И сигурно беше за добро, тъй като най-вероятно нямаше да тръгна, ако знаех. Ние се приготвихме наистина за горско-планинска разходка. Без специална екипировка, само с един комплект дрехи за по-хладно + якета, раница с доста храна и едно превъзбудено, че ще ходи на разходка куче. За да ви покажа колко бях лековерна, ще споделя, че тръгнах по къси гащи, потник и маратонки и даже фотоапарат увесен на врата. Истинска градска туристка, все едно съм на разходка по главната. За щеки, туристически обувки и други екстри изобщо не съм си и помисляла, не че имам или че щях да си купя.
Туристическата пътека по която щяхме да минем започва малко след село Черни Осъм, намиращо се след Троянския манастир и Орешак, от местност наречена Смесите. От там реално има 2 маршрута, ние минахме по този (през Зорнов рът, сигурно от "зор"), по който водачката ни вече беше минавала, по мое мнение е по-трудния и то без да знам другия как е :)
Пресичаш мостче над река Черни Осъм, влизаш в гората и веднага започваш да катериш. И като казвам катериш, имам предвид наистина катерене, доста голяма част от пътя е каменист и стръмен. Хубавото е, че бяхме в гора, защото денят беше слънчев и топъл и ако бяхме на открито щяхме бързо бързо да се опечем и изтощим. Не, че денивелацията (897 м) не свърши това още по-бързо. Раницата с храната беше в мен и заедно с фотоапарата ми разказаха играта. Другите от групата сякаш нямаха моите проблеми, макар че се чуваше някое охкане от време на време. Децата (4 на брой на възраст 11-12 години) имаха неизчерпаема енергия и геройски вървяха почти през цялото време най-отпред. Кучето тръгна с голям ентусиазъм, бягаше напред-назад, проверяваше какво има встрани от пътеката, но по едно време и на него му стана тежко и доста намали оборотите.
Спирахме на два пъти, нямах много идея къде точно се намираме и колко още време остава, но ми се искаше вече да стигам където и да е. Направих няколко снимки, имаше 2-3 места, на които гората предлага изглед наоколо, но като цяло през повечето време вървяхме заобиколени от дървета. Погледът ми беше забит в краката и не обърнах достатъчно внимание на флората. Излязохме на една поляна, на картата е наименувана като Папратова полянка. На нея имаше къпини за подкрепа, но и силно слънце, което след сянката на дърветата ни се стори изгарящо. Пак влязохме в гора, тук таме пътеката се смиляваше над нас и беше по-полегата.

И когато вече всички нямахме търпение да стигнем, излязохме от поредната гора и хижа Амбарица беше пред нас. Почувствах се едва ли не спасена, най-после свалих раницата от гърба, пихме вода, преоблякохме се и седнахме да си починем. Аз даже легнах на един каменен перваз, събирах слънце, гледах птиците и облаците и се радвах на живота. Изчакахме малко да ни настанят, защото имаше проблем със стаите. Хижата се оказа пълна и вместо да ползваме 2 стаи - за 8 и за 3 човека, ни дадоха стая за 12 човека (ние бяхме 10 + кучето). Цена на нощувка 18 лв. на човек (легло), не знам за по-малко дете дали се плаща отделно/допълнително, ако спи в леглото с родител.
Вътре като цяло хижата е ок, както казах това ми е първото оставане на такова място и психически се бях подготвила да е по-неудобно и тегаво. Раздадоха ни спалното бельо и отидохме да се настаним. В стаята освен леглата имаше малка масичка и една печка на дърва за зимата. Осветлението се състои от светодиодна лента залепена на тавана, която свети колкото да се ориентираш къде да легнеш. Хижата е на два етажа, обувките се събуват долу при входа и се оставят там в шкафчета като в детската градина. Може да си обуете чехли или да ходите по чорапи (боси). Имаше хора, които си носеха собствени чехли, но имайте предвид, че ако ги оставите долу може някой друг да ги ползва. Подът е дъсчен и доста скърца :) Между етажите имаше санитарно помещение с два мивки. Отвън също имаше мивки. До входа се помещава и банята, която е с бойлер на дърва, вечерта го запалиха и можеше да се ползва. Топла вода има в столовата и то само за миене на съдовете (всичко е на самообслужване). Тоалетните са само на първия етаж и там няма топла вода. За хора свикнали с планините и хижите сигурно тези неща са познати и обичайни, но за мен са нещо ново и затова ги споменавам с такива подробности.
След като се настанихме и си починахме решихме да се разходим наоколо и да разгледаме. На метри от хижата се натъкнахме на гъсто разположени храстчета с боровинки и горски малини. За първи път брах и опитах току що откъсната боровинка. Доста бяха дребни и с не много изразен вкус, но пък имаше в изобилие. Затова пък малинките бяха уникално ароматни и вкусни и те дребни и не се намираха толкова често.  Връх Амбарица е на около 2 часа път от хижата и май никой от нас нямаше сили да го изкачва и още по-добре, защото времето доста бързо се развали. Тръгнахме все пак по маршрута към него, за да се насладим на величествените гледки към върховете наоколо. Определено е гледка, която си заслужава да се види, само ако можеше пътят до там да не е толкова труден :)
Силите ми привършиха някъде около двадесетото маркировъчно колче и поехме обратно към хижата. Започнаха да падат първите капки дъжд, но успяхме съвсем малко да се измокрим и малко повече да се изкаляме докато стигнем. Поваля малко и спря и решихме да вечеряме навън. Има 3-4 големи дървени маси на поляна пред хижата с гледка, която не може да ти предложи никой петзвезден ресторант. Менюто за вечерта беше леща яхния, крем супа от червена леща, салата зеле и моркови, тиквички с ориз, а също и питки, които правеха на място. Месо не се предлага, защото няма къде да го съхраняват. За пиене мисля, че има и вино, но ние не консумираме алкохол. Провизиите се доставят с конче (на снимката по-горе). Почти се бяхме нахранили, когато започна пак да вали и този път нямаше изгледи да спре. Преместихме се на сухо, децата се качиха в стаята, а дъждът и вятърът се засилиха и даже заваля градушка, в един момент тревата побеля от зърната й. Имах усещането, че се намирам в друго време, друг сезон, друг свят :)
Преди лягане се сетихме да потърсим къде да си заредим телефоните, но се оказа, че хижата получава ток от соларни панели и като стане тъмно ги спират, а тази вечер заради дъжда още по-рано бяха изключили зарядните. Вечерта изключват и интернета. Като угасихме лампичките в стаята настана абсолютна тъмнина. Е не напълно, защото отвън бурята се разрази наново и светкавиците и гръмотевиците падаха една след друга. В добавка към тях имаше силен вятър, който брулеше хижата и имах усещането, че сме изоставени и бедстващи далече от цивилизацията. Поне бяхме на закрито, сухо и топло. Доста се притеснявах как ще се приберем на другия ден, ако вали, защото пътя ще е ужасен и както казах не бяхме подготвени от към облекло за такива условия.
Да кажем, че успяхме да поспим и в 6 часа някои от нас вече бяха будни и навън. Даже успяхме да посрещнем изгрева, което не ми се беше случвало от години, да не говорим, че никога не го бях виждала в планински условия. Температурата - около 10-15 градуса, дъждът беше спрял, но заплашваше пак да ни навести през деня. За закуска имаше мекици, които си бяхме поръчали от предния ден (цена - 1.50 лв. на брой), сладко от боровинки, брани покрай хижата (заплаща се допълнително - 0.50 лв), кафе и чай (мисля, че и меда се заплаща допълнително). До 8 часа бяхме готови нагласени да тръгваме на обратно, сбогувахме се с хижата и влязохме в гората. Скоро след това започна да пръска дъжд, но поне беше кротък, а не като вчерашната буря и освен това гората ни осигуряваше някаква защита.
Слизането сякаш беше по-бързо, надолу е една идея по-лесно, макар че мократа земя и камъните пречеха на моменти. Лично аз просто исках да стигна и изобщо не се чувствах като на разходка. Имах усещането, че ако спра някъде и после краката ми няма да искат да продължат. Паднах на два пъти и доста трудно се изправих, мускулите ми отдавна не са виждали такова натоварване. В началото изчаквахме другите от групата, които си се движеха нормално, но след това ги оставихме да се разхождат и си подкарахме с нашето темпо. Спряхме само веднъж да се подкрепим малко и да се насладим на гледката, мъглата и облаците. Дъждът спря и само дърветата поръсваха още вода отгоре ни. Видях сърна, гъби, красиви дървета, придвижването в гората си има своите красиви моменти. За съжаление бях много уморена и напрегната, за да се насладя подобаващо на разходката.
Едни от спътниците ни спомена, че има и друг маршрут от местност Смесите до хижа Амбарица и след като го потърсих в интернет се оказа, че той е по-лесен особено за начинаещи като мен. Не знам дали някога ще повторя това изкачване, със сигурност не по същия път и най-вероятно без пренощуване в хижата и ще съм по-добре подготвена. Снимките поне показват само хубавите и впечатляващи гледки.
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Noir Madagascar 60% Cacao e просто и чисто шоколадово удоволствие, без недомлъвки и прекалени любезности. Тъмен шоколад с какао от Мадаг...

Noir Madagascar 60% Cacao e просто и чисто шоколадово удоволствие, без недомлъвки и прекалени любезности.

Тъмен шоколад с какао от Мадагаскар - нищо повече или по-малко. Марката, ако изобщо се води отделна марка, е собствена на Carrefour. Имала съм и предишни срещи с техни шоколади и не съм оставала разочарована. Произведен и купен във Франция, сниман и изяден в България.

Изглежда с по-големи пропорции, но е тънък и реално е едва 80 грама. Опаковката е със скромен дизайн. Има достатъчно розов и ярък цвят, за да задържи погледа, но за сметка на това присъствието на случайни елементи или надписи е намалено до необходимото. Парче шоколад в центъра, където и както трябва да бъде, защото вътре очакваме да намерим точно това - чист шоколад без добавки. Загледах се в рисунката над него, но не мога да определя каква е, сякаш има някакви букви в центъра, прилича ми на индианска или племенна рисунка, но може да е нещо съвсем различно, нещо като печат или запазена марка на продуктите на Карфур. Видях, че фигурира само на тъмните им шоколади. Някой ако знае повече за нея, моля да ме просвети, любопитно ми е.

Пристъпвам към отварянето - хартиената опаковка разкрива станиол, а в него са 10 парчета шоколад, абсолютно същите като изрисуваното (или може би сниманото) на предната страна. Правоъгълни по форма, разделени с черта по единия диагонал и двата триъгълника също са разчертани с линии (подходящи за задача по геометрия). Както казах максимално опростен дизайн.
Цветът му е красиво наситено шоколадов, ароматът чист, а вкусът донася лека, приятна горчивина на цялото преживяване. Отчупва се звучно, при захапване не се поддава лесно, първо се съпротивлява, преди да се разкъса и разтопи в устата ми. Красив и чист вкус на какао дошло от далечни земи, последните нотки са учудващо кисели и подготвящи те за следващото парче. Докато хапвах шоколад и търсих информация за Мадагаскар, ми се прииска да посетя този толкова чуден остров. Какаото, което произвеждат е само едно от стотиците чудеса, които могат да се открият там. То поне пристига при нас под различни форми и ни дава да опитаме частица от дивото. Макар че не знам колко точно е диво, при положение, че е претърпяло доста обработка и е минало от къде ли не. Но да кажем така си го представям, докато хапвам тъмен шоколад Noir Madagascar 60% Cacao.

Едно парченце не стига да си там, но стига да овкуси и обогати деня ми. Вкусен, плътен, чудесен пример за тъмен шоколад направен качествено и с качествени суровини. Няма нужда от реклама и високопарни слова, просто го опитайте и ще се убедите. Кратко и точно.
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Благодарение на кампания на Kocos.bg имам възможност да пробвам и да напиша ревю на един много любопитен продукт - Есенция за лице MIXSOON ...

Благодарение на кампания на Kocos.bg имам възможност да пробвам и да напиша ревю на един много любопитен продукт - Есенция за лице MIXSOON Bean Essence.

Mixsoon е марка, която залага на минимализма и тази есенция не прави изключение от правилото "просто и чисто". От опаковката до състава, на преден план е най-важното и то е достатъчно. Няма нужда от добавки, гръмки лозунги, шарении. Нужен ви е продукт, който да действа, а не да ви развлича и забавлява. И Bean Essence ви осигурява точно това.

Есенцията е скрита в елегантна хартиена кутийка с изчистен дизайн. На лицевата й страна е само името на марката и какъв е продуктът. На задната страна е посочен състава, в който има екстракт от соя, ферментирал с лактобацили, круша, ечемик и нар. Всички съставки са: Aqua, Propanediol, Glycerin, Lactobacillus / Soybean Ferment Extract, Lactobacillus / Punica Granatum Fruit Ferment Extract, Saccharomyces / Barley Seed Ferment Filtrate, Lactobacillus Pear Juice Ferment Filtrate. Повече не е нужно да се обясняват, най-добре е директно да се пристъпи към отваряне и ползване.

Шишенцето е от много здрава, стабилна пластмаса, капачката се затваря плътно, за да предпазва помпичката. Плюс за мен е, че тя е на резба и така продуктът може да се използва до край. За да работи добре, трябва да се наклони флакона, тъй като есенцията, макар и не много гъста е разтеглива и ако пробвате да изпомпвате продукт, докато шишенцето е право, той просто се стича по помпата. Цветът е прозрачно жълтеникав, но нанесен на кожата е абсолютно незабележим. Уникално е, че няма никакъв мирис, което я прави подходяща за хора чувствителни към аромати. Затова пък има вкус, да опитах я, докато я нанасям част от нея попада на устните ми и така усетих лека горчивина. Предвид естествените й и натурални съставки май е по-добра от някои пакетирани храни, които консумирам ;)

Консистенцията на Mixsoon bean essence е чудновата - гелообразна и разтягаща се. Докато се масажира не се усеща този лепкав ефект и след това кожата не е натоварена и да се чувства неудобно, само по пръстите на ръцете усещам още лепкавост. Но докато я извадя от шишенцето и пренеса от пръстите до кожата се точат едни нишки, които се дължат на екстракта от соя в състава й.

Как се ползва? Още нещо любопитно за продуктът на Mixsoon. Той работи в две направления: нежна ексфолиация на кожата и подхранване и хидратиране. Беше ми много интересно да го ползвам като ексфолиант, предвид, че нищо в консистенцията му не предполага, че има такова действие. Гладък и нежен е, как тогава почиства мъртвите кожни клетки? Лично се убедих, че го прави. Аз го ползвам след баня, когато кожата е добре измита и порите са отворени от топлата вода. Подсушавам добре и нанасям една помпичка от есенцията на желаното място. Количество му е 50 мл, нужни са буквално 2-3 помпички за цялото лице, което го прави икономична.

Бузите и челото ми най-лесно се поддадоха на масажа, сигурно защото са с най-голяма площ :) Носът и брадичката са ми по-трудни за масажиране и за тях ми трябва повече практика, а определено имат нужда от ексфолиране и премахване на черни точки. На бузите ефектът е най-забележим. След няколко минути усещам малки частички, които почват да ми "пречат" на гладкото прокарване на пръстите по кожата, това са мъртвите кожни клетки. След масажа изплаквам и получавам чисти пори и стегната и свежа кожа. Препоръката е това да се прави веднъж-два пъти седмично.

Другият начин, по който може да използвате Mixsoon Bean Essence е като хидратираща стъпка в ежедневната грижа за кожата. Нанася се след тонер и с лек масаж се втрива в кожата. Тъй като нямах достатъчно време да го тествам по този начин ще допълня впечатленията си след някоя друга седмица. Не е проблем продуктът да се ползва първо като ексфолиант, а после като серум, така броя продукти за грижа за кожата намалява, защото той изпълнява две функции. Абсолютно подходящ за всяка част от лицето и шията, не предизвиква никакви негативни последствия, не дразни нито кожата, нито очите, не омазнява, подходящ за всеки тип кожа и възраст. След масажа попива и продължава да работи за красива и здрава кожа. Mixsoon Bean Essencе чисто и просто работи.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Рецепта за мъфини с банан и шоколад с доказан резултат. Кексчетата ги приготвям във вариант с банан или тиква в зависимост от сезона и предп...

Рецепта за мъфини с банан и шоколад с доказан резултат. Кексчетата ги приготвям във вариант с банан или тиква в зависимост от сезона и предпочитанията на семейството. Вариантът с тиква и шоколадови парченца съм го споделила вече в блога, реших да напиша и този, макар че нямат разлика. Ако някой търси бананови мъфини с шоколад така ще го улесня.

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода
1/2 ч.л. сол
2 големи или 3 по-малки банана
1 ч.ч. захар
1 яйце
1/2 ч.ч. олио
1 шоколад

Приготвяне:

Яйцето се разбива със захарта и към тях се добавя олиото и намачканите банани. В брашното се добавя содата, бакпулвера и солта и сухата смес се прибавя към мократа. Най-накрая начупвам шоколада на малки парченца и го добавям и него.

Формичките за мъфини се намазват предварително с масло или се покриват с хартиени подложки. Изсипваме от готовата смес, като се пълнят до 2/3 от обема. Печем на 175 С 20-25 минути. 

Твърдо мога да заявя, че еротиката не ми допада като литературен жанр. Книгите, които харесвам искам да завладяват мислите ми, да ме обогатя...

Твърдо мога да заявя, че еротиката не ми допада като литературен жанр. Книгите, които харесвам искам да завладяват мислите ми, да ме обогатяват, да подлагат на предизвикателство чувствата ми, да ме плашат дори. С писанията от раздел еротика напълно липсват подобни усещания. Ясно е, че тяхната цел е да развълнуват читателите (най-вече от женски пол) по друг начин, но това не е моя начин. Чела съм няколко такива романа ("Маестра" например, но тя е по-скоро трилър с елементи на еротика), докато "Открита през теб" на Силвия Дей си е точно еротичен роман и нищо повече. Отделям му настоящето ревю, за да обясня защо не ми харесва, другите надали ще имат такава чест, то няма какво по-различно да кажа за тях.

Започвам от външния вид на книгата, който не дава представа какво очаква читателя. Корицата е доста невинна, само чифт видимо скъпи копчета за ръкавели (ако трябва да цитирам точно - златни, инкрустирани с оникси). Те "описват" главния герой Гидиън - богат, стилен, властен, а кръстчетата на тях са от фамилията му Крос (cross - кръст). Поредицата пък е наречена Кросфайър (fire - огън), както се казва империята на господина, а в книгата Ева ползва думата и с друго предназначение, но него няма да го издам. Надписът "попкултурна сензация на годината" нямам идея нито какво визира, нито какво означава. Това е първа книга от историята на двамата млади, общо са пет броя, но не мисля да си ги причинявам.

Общо взето този тип романи протичат по един и също начин и не се притеснявам, че ще разкрия сюжета, то няма много за криене. Привлекателен, мега успял, уникален, властен и известен мъж, направо top of the top, нещо като голямата награда в лотарията на живота и уникално красива и неустоима жена още със запознаването започват с интимните отношения. Скоро след това вече са влюбени, никога до сега не са се чувствали така, искат да прекарат живота си заедно и други подобни клишета, макар че не се познават духовно, а само физически. Страстта е водеща, както страстно се желаят, така и страстно се карат, страстно живеят, работят и разбира се правят секс. Физически показват всичко от себе си, но не са готови да оголят душата си пред другия, а очаквано имат минало, което ги притеснява.

И в "Открита пред теб" се следва такъв сценарий: Ева и Гидиън още първата седмица след запознанството си се сближиха интимно, на втората се влюбиха се дълбоко и искрено и вече не можеха един без друг. От там насетне се чудеха какви проблеми да си измислят, за да стане по-интересна връзката им. Сериозните проблеми и теми, които романът се опитва да засегне остават недоразвити, защото решението на всичко е да правят секс, а друг път ще говорят. Имах усещането, че всеки ден са се награбили и това е раздърпано поне в няколко страници. Караници, сдобрявания и секс, при това темпо се чудя колко ще издържат. Наистина предвидим сюжет, не знам как може някой да се вълнува от историята им, то е ясно какво ще се случи. Поведението най-вече на Ева е незряло, детинско и нелепо, цупи се, сърди се, бяга, от най-малкото нещо прави голям проблем и сама се вкарва във филми. Доста е несигурна, не знае какво иска, ама го иска веднага и Гидиън винаги успява да я успокой с умениятa си в леглото.

Заради жанра на романа секс сцените са описани доста детайлно и всичко останало се губи между тях. Чудно ми е какво толкова описва авторката в 5 книги и не се ли изморяват тези хора да правят секс толкова време. Читатели определят "Открита пред теб" и другите книги от поредицата като по-добри от "50 нюанса сиво". Не разбирам защо всички книги сравняват с нея Затова пък Силвия Дей благодари на Е. Л. Джеймс, че е предизвикала интерес към този вид литература в наши дни и едва ли не оставам с впечатление, че тя и заради това се е впуснала да пише, че даже и да изкопира леко сюжета и героите от авторката на нюансите.

Накратно: Порно в книжна форма :) Но след като си има читатели, има и писатели на подобни произведения. Аз определено не съм заинтригувана и в един момент вече прескачах събитията, то втръсва да четеш едно и също през няколко страници. Книга за губене на време и за самотни нощи, не очаквайте нищо сериозно от нея.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Ревю на витализиращ шампоан против косопад и витализиращ серум срещу косопад с крио ефект от серията "Тайни от Изтока" на Doori ...

Ревю на витализиращ шампоан против косопад и витализиращ серум срещу косопад с крио ефект от серията "Тайни от Изтока" на Doori

Много реклами и хвалебствия се леят отвсякъде за корейската козметика, а при грижата за косата Doori са едни от най-препоръчваните. Рядко се подавам на подобни въздействия, но едно добро намаление в косопадащ момент ме подтикна да се сдобия с шампоан и серум. В серията "Тайни от Изтока" има още продукти, но реших, че като за първа проба тези са ми достатъчни. Не знам дали съм направила най-добрия избор при положение, че не съм търсила предварително информация и не съм се консултирала с никого, а впоследствие разбрах, че марката предлага и други продукти против косопад. Но така и така си ги имам, ползвам ги и споделям впечатленията си.

Описанието им звучи чудно и приканващо, направо усещаш, че ще решат всичките ти проблеми и ще имаш дълга, здрава и красива коса като по рекламите. Опаковките им са стилни, красиви, удобни и стабилни. Шампоанът е 500 мл, серумът 145 мл и спокойно стигат за доста време, тъй като са и икономични.

Шампоанът е в лилаво шише с помпичка, която идеално дозира необходимото количество. Перфектна е за ползване, все още има достатъчно продукт вътре, за да не се чудя дали и в края ще изпомпва толкова добре. Но пък капачката може да се развива и да се извади останалият на дъното шампоан. Заключването й е малко сложно - натиска се надолу при което изпомпва продукт и след това се завива на резба. Отвътре излиза кафява, гъста течност, стресираща с вида и миризмата си в първия миг. Прилича ми на загнили треви и мирише на нещо такова, екзотичен и остър аромат и не би допаднал на всеки. След отмиване изчезва почти веднага, така че ако ви е неприятен, трябва да го изтърпите само докато се измие. Една помпичка шампоан е достатъчна за средно дълга коса. Пени се доста добра, лесно се отмива, косата скърца след ползването му. Старая се да нанеса много добре в корените, по дължините на косата обаче не действа, т.е. трябва да се ползва допълнително маска или балсам за тях.

Опаковката на серума също е добре обмислена и направена. Шишенцето е дозатор за прецизно и икономично нанасяне, който позволява продукта лесно да достига до скалпа и корените на косата и да се нанася малко по малко. Винаги ми е било проблем като трябва да мажа нещо по главата си, обикновено се оплитам в коса и не достига точно където е нужно. Серумът се прилага на чист скалп, аз го разбирам "след баня", затова си го слагам докато косата ми е още влажна. За целите на теста проверих какво се случва при нанасяне на суха коса, все същата работа е. Представлява прозрачна течност, без цвят, мирише леко на мента и може би спирт. След като се накапе където трябва е нужно да се масажира скалпа, за да се разнесе продукта по-добре. Ароматът на мента се засилва, а след него идва охлаждащото усещане. Това е и така описания крио ефект, който не знам дали има някаква полза от него или просто е посочен за зарибяване на клиента.

50 на 50 съм с тези продукти. Отначало много ми хареса да ги ползвам, косата ми изглеждаше супер и според личното ми виждане намалиха косопада, който имах тогава. В един момент сякаш косата ми свикна с тях и започна да се омазнява на следващия ден след нанасянето им. Замених ги с други продукти, като от време на време посягах към тях, но рядко.

В момента отново имам ужасен косопад и се чудя дали причината е защото съм ползвала Doori продуктите и съм ги спряла или е нещо сезонно или пък нещо по-сериозно. Ако е първият вариант, не говори добре за тях, да действат само докато се ползват. Ще пробвам пак да съм редовна, имам достатъчно количество поне за месец-два и ще видя дали ще подействат на този жесток косопад. Няма указания колко често е необходимо и могат да се прилагат, аз ги употребявам на всеки 2 дена.

И за двата продукта е посочено, че спомагат за намаляване на косопада и стимулират растежа на нова коса. Иска ми се да е така, не съм си поставяла за цел да наблюдавам дали и колко нова коса ми е поникнала, при по-дългите коси, това по-трудно се забелязва, моята така или иначе си расте. Много ми хареса една характеристика на серума - спомага за забавянето на преждевременното побеляване, което обаче не знам как се доказва.

Ще ги изразходя до край и ще допълня впечатленията си. Ако имате опит с тях споделете дали наистина действат както при мен в само в началото или са супер продукти, а при мен се е объркало нещо. На намалена цена според мен си заслужават да се вземат, на пълна ще се замисля да си взема пак само ако спрат обилния косопад, който ме мъчи предесенно.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Миналата и най-вече тази година открих любовта си към пестото. Реших, че ще си отгледам сама босилек и ще пробвам да си направя босилеково п...

Миналата и най-вече тази година открих любовта си към пестото. Реших, че ще си отгледам сама босилек и ще пробвам да си направя босилеково песто. Успях и с двете. Растението е много добре адаптиращо се, разбирайте подходящо за хора, които не могат да гледат цветя/подправки, изобщо нищо растящо. Единственото, което правя е да го поливам и обирам, когато израсте много.
Спираше ме притеснението, че песто Дженовезе се прави трудно и трябват специални съставки, затова и си купувах песто от магазина, а босилека го ползвах повече като украса. Един ден ми дойде вдъхновението и забърках някаква побългарена рецепта (добавих му френско сирене, ще ме извиняват италианците) и се получи страхотно. Не претендирам изобщо за оригиналност на рецептата, направих го по мой вкус и с налични продукти. А резултата беше много вкусен. Мисля, че мога да изкарам цяло лято на домати и босилеково песто 🥰
Най-хубавото на босилековия сос, е че се прави с количества по желание, че и с добавки по желание. Ако имаш твърдо сирене - слагаш, ако имаш чесън - добавяш, ако нямаш го забъркваш само с най-основните му съставки - босилек, зехтин и ядки.
Тук е моментът да си призная кулинарните прегрешения - последния път го направих с олио, подари липсата на зехтин. Кедрови ядки не съм и помирисвала през живота си, затова ги замених с орехи. Разбрах, че може и слънчогледови семки да се ползват и само да ми порасне пак босилека ще експериментирам с тях. Даже и кашкавал добавих в рецептата, защото само това имах като "сирене" в хладилника.

И да продължа с "извращенията" - не ползвам хаванче, нямам такова, даже и кухненски робот нямам, та затова смесвам съставките с помощта на пасатор. В този случай е добре босилека, ядките и чесъна да са нарязани добре предварително, а твърдото сирене настъргано.

Рецептата е: босилек, чесън и ядки с малко зехтих се пасират до гъста смес. Ако се налага се добавя още зехтин, но без да става прекалено течно. Добавям и настърганото твърдо сирене и още малко пасирам. Последно овкусявам със сол и то ако е необходимо, обикновено другите съставки придават достатъчно специфичен вкус на соса и няма нужда от допълнителни подправки. И това е.

Вие правите ли си песто и каква е вашата рецепта?

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Първият от последната ми партида френски шоколади. Посегнах към него заради интересната нова съставка, която до сега мисля, че не съм опитва...

Първият от последната ми партида френски шоколади. Посегнах към него заради интересната нова съставка, която до сега мисля, че не съм опитвала - butterscotch. Но преди да ви разкрия какво точно е това и какъв вкус има, ще го карам подред

Започвам първо от марката - HEMA е верига холандски магазини на предимно стоки за дома, но има и хранителни продукти с достъпни цени :) След 1990 година навлизат и в други страни, между които и Франция, така че моят шоколад е белгийски, произведен в Холандия (Нидерландия както вече се нарича) и купен във Франция. И като капак на цялата тази международност интригуващата съставка в сладкото барче произходжда от Англия.

И така Butterscotch (пише се слято) е сладкарско изделие направено предимно от кафява захар и масло, но може да съдържа и царевичен сироп, сметана, ванилия, че даже и сол. В най-ранните рецепти вместо захар или като добавка към нея са използвали меласа. Казват, че сместта е подобна като вкус и вид на бонбоните лакта, само че тук захарта се оставя по-мека, а не се изчаква да се карамелизира. С две думи, нещо сладко, с карамелен вкус и лепнещо по зъбите :) Имам в шоко историята си някакъв подобен шоколад, но при него не бях сигурна дали наистина е имало лакта, докато тук си е посочено, че е 17%.

Освен него в състава има и 0.5% кафе и едва 0.09% масло + обичайните за шоколад присъстващи. Всички те са в не много впечатляваща дълга форма, опакована във фолио с хартия и поставена в жълто-оранжева хартиена опаковка, която му е малко голяма и постоянно иска да излезе от нея. Количеството не е толкова малко, колкото заблуждава от пръв поглед - 75 грама.

Вътре - млечен на цвят шоколад, аромат на ванилия и какао. 14 парченца със шуплички и тъмни следи под повърхността им. Мек, отчупва се почти по линиите с много притъпен звук. Вътре има още повече въздушни балончета промъкнали се във формулата. Тъмните следички са точно парченцата butterscotch, които като изчоплих и освободих от шоколада имат кехлибарен цвят. На вкус не са толкова сладки колкото леко кафени. При осмукване лъсват като късчета злато в шоколадова река.

Хрупат, като парченца захар и при захапване освобождават още повече вкуса и аромата на кафе. Маааалко лепнат по зъбите, но понеже са дребнички не успяват да нанесат вреда по моите, което по принцип ме притеснява при срещата с такива субстанции. Карамелените парченца + шоколада не могат да преборят наситеното присъствие на кафето, което не очаквах заради малкия му процент. Обаче шоколадът не е сладък, не е и горчив, а освежаващ, хрупкав. Изненадващ вкус се е получил.

Ако аз го избирах и бях прочела за кафето сигурно нямаше да посегна към него, не е предпочитаната от мен напитка, макар че в бонбони и шоколад се разгръща по друг начин, но все пак не го търся нарочно. Но така и така се е озовал този шоколад при мен, няма да го върна, нищо че има кафе. Очаквах по-различен и непознат вкус, по-маслено-сладък, но и така не съм разочарована. Нов е определено, различен също, даже и вкусен.
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Аделин ЛаРу е на 23 години + 300 отгоре. Родена през 1691 г. в малко селце във Франция, тя иска нещо повече от предначертан път, нещо пове...

Аделин ЛаРу е на 23 години + 300 отгоре. Родена през 1691 г. в малко селце във Франция, тя иска нещо повече от предначертан път, нещо повече от няколко мигвания. И получава възможност да е свободна, но за сметка на това минава през живота на хората като дим, без никой да я помни и без да оставя следа. Красива, умна, смела и почти безсмъртна, но заедно с последния бонус получава самота и тъга.

Историята много ме грабна, а в допълнение умението на В. Е. Шуаб да пише увлекателно, направо ме прикова към "Невидимият живот на Ади Лару" и не ми даде дъх да си поема докато прескачах през десетилетия и дестинации с момичето. Усещаш я близка, преживяваш с нея, влизаш под кожата й, придружаваш я през историята, споделяш искриците надежда и страха. Книга с която не искам да се разделя, защото съм сигурна, че когато и да я разлистя, ще намеря нещо ново, интригуващо, интересно, дума, сентенция, която пасва на момента.

Отворих романа без очаквания и без подготовка (разбирайте не съм чела ревюта или някаква информация за авторката и книгата). И бях очарована, не можех да се откъсна от нея, докато не разбера какво има на последната страница. Обожавам подобни нестандартни истории, смесица между реалност и фантазия. Повествованието не върви линейно, а прескача между преди и сега, хапка бъдеще и после обратно назад. Не знаеш къде ще те заведе следващата глава и коя част от историята на Ади ще разбереш днес. За мен това е много подходящ подход, пасващ на идеята на романа, да видиш как се изтрива и изчезва миналото, от което идваш и бива заместено от днес и после още едно днес и само днес, хората се губят, а ти си все същия.

Ако можехте да поискате само едно нещо в живота, какво ще е то? Внимавайте как отговаряте. Или пък няма да внимавате, защото знаете, че е невъзможно да стане? А ако е възможно? Знаем ли какво искаме или знаем какво не искаме, можем ли да подберем точните думи за желанията и мечтите си?

Аделин жадува за свобода, за време и независимост, но правилата и цената на желанието й е повече отколкото си е представяла. Оказва се неподготвена за мащабите му, поне има на разположение години, за да се научи да го приема и да осъзнае границите му, да се научи да играе играта и все пак няма гаранция, че някога ще победи. Доста често се оказва така - копнеем за неуловимото, но в представите ни то е идеално, а когато го получим откриваме недостатъците му или забравяме какво сме искали или не ни е достатъчно, все черти присъщи на човека. Светът сигурно е пълен с хора сключили сделка с "тъмните сили" и плащащи си за това, но ние не знаем, не може да надникнем в душите им, не подозираме какво ги мъчи, може би защото ние самите имаме своята сделка и дълг.

Книгата ме сръчка да се замисля за изборите в живота, за това кои неща са преходни и кои важни, за хората, с които срещаме и за които отделяме от времето си. С кого и как искаме да го прекараме, дори да имаме 300 години и да можем да пилеем на воля, пак най-важно е каква следа оставяме, да има с кого да ги споделим тия години и как се чувстваме. Изкушаващо е да живееш толкова много, да видиш хиляди неща, да откриваш нови и нови, но също така е и плашещо, самотно, страшно.

"Невидимият живот на Ади Лару" е първата ми книга на Виктория Шуаб, със сигурност няма да е последна. Много ми харесва как работи въображението й, харесва ми и как пише, как завърта думите, как ги мята в главата ти и те остават там и те ръчкат да мислиш, да действаш, да намериш решение. Заиграва се с живота, с ежедневните дребни неща, с мечтите, желанията, реалността, очаквания, с времето и душите. Харесва ми как вплита изкуството в разказа, защото "нещата са по-трайни от спомена". Единственото, което ме подразни беше специалната връзка на Ади с Мрака, предполагам е приемливо за фентъзи романите, освен това тя нямаше голям избор, ама все пак ми дойде противоестествено. Като изключим това както казах и преди съм запленена от авторката и от книгата, обожавам я и я препоръчвам.

Оказа се, че идеята й за жена, която всички забравят не е нова, има такава книга на Катрин Уеб - The Sudden Appearance of Hope, която обаче не е преведена на български. Преди време пробвах да прочета една книга на тази авторка - "Първите петнадесет живота на Хари Август", обаче нещо не ме грабна, та и не смея много да се надявам, че книгата и за Hope, ако някога се появи на български ще ми хареса.

Определено искам да видя филм по тази книга. А сега ще си я прочета пак, за да мога да й се насладя отново и да я попия по-добре. И да я чета по-бавно, защото първия път я поглъщах с нетърпение. А след това въпросът е с коя книга на Шуаб да продължа? Някакви препоръки?

И да, няма да се отървете лесно от тази книга, ще има публикация с любимите ми цитати от романа ;)

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram