Pieces of me

Един блог за всичко, което ме вълнува

Home Top Ad

Благодарение на кампания на Kocos.bg имам възможност да пробвам и да напиша ревю на един много любопитен продукт - Есенция за лице MIXSOON ...

Благодарение на кампания на Kocos.bg имам възможност да пробвам и да напиша ревю на един много любопитен продукт - Есенция за лице MIXSOON Bean Essence.

Mixsoon е марка, която залага на минимализма и тази есенция не прави изключение от правилото "просто и чисто". От опаковката до състава, на преден план е най-важното и то е достатъчно. Няма нужда от добавки, гръмки лозунги, шарении. Нужен ви е продукт, който да действа, а не да ви развлича и забавлява. И Bean Essence ви осигурява точно това.

Есенцията е скрита в елегантна хартиена кутийка с изчистен дизайн. На лицевата й страна е само името на марката и какъв е продуктът. На задната страна е посочен състава, в който има екстракт от соя, ферментирал с лактобацили, круша, ечемик и нар. Всички съставки са: Aqua, Propanediol, Glycerin, Lactobacillus / Soybean Ferment Extract, Lactobacillus / Punica Granatum Fruit Ferment Extract, Saccharomyces / Barley Seed Ferment Filtrate, Lactobacillus Pear Juice Ferment Filtrate. Повече не е нужно да се обясняват, най-добре е директно да се пристъпи към отваряне и ползване.

Шишенцето е от много здрава, стабилна пластмаса, капачката се затваря плътно, за да предпазва помпичката. Плюс за мен е, че тя е на резба и така продуктът може да се използва до край. За да работи добре, трябва да се наклони флакона, тъй като есенцията, макар и не много гъста е разтеглива и ако пробвате да изпомпвате продукт, докато шишенцето е право, той просто се стича по помпата. Цветът е прозрачно жълтеникав, но нанесен на кожата е абсолютно незабележим. Уникално е, че няма никакъв мирис, което я прави подходяща за хора чувствителни към аромати. Затова пък има вкус, да опитах я, докато я нанасям част от нея попада на устните ми и така усетих лека горчивина. Предвид естествените й и натурални съставки май е по-добра от някои пакетирани храни, които консумирам ;)

Консистенцията на Mixsoon bean essence е чудновата - гелообразна и разтягаща се. Докато се масажира не се усеща този лепкав ефект и след това кожата не е натоварена и да се чувства неудобно, само по пръстите на ръцете усещам още лепкавост. Но докато я извадя от шишенцето и пренеса от пръстите до кожата се точат едни нишки, които се дължат на екстракта от соя в състава й.

Как се ползва? Още нещо любопитно за продуктът на Mixsoon. Той работи в две направления: нежна ексфолиация на кожата и подхранване и хидратиране. Беше ми много интересно да го ползвам като ексфолиант, предвид, че нищо в консистенцията му не предполага, че има такова действие. Гладък и нежен е, как тогава почиства мъртвите кожни клетки? Лично се убедих, че го прави. Аз го ползвам след баня, когато кожата е добре измита и порите са отворени от топлата вода. Подсушавам добре и нанасям една помпичка от есенцията на желаното място. Количество му е 50 мл, нужни са буквално 2-3 помпички за цялото лице, което го прави икономична.

Бузите и челото ми най-лесно се поддадоха на масажа, сигурно защото са с най-голяма площ :) Носът и брадичката са ми по-трудни за масажиране и за тях ми трябва повече практика, а определено имат нужда от ексфолиране и премахване на черни точки. На бузите ефектът е най-забележим. След няколко минути усещам малки частички, които почват да ми "пречат" на гладкото прокарване на пръстите по кожата, това са мъртвите кожни клетки. След масажа изплаквам и получавам чисти пори и стегната и свежа кожа. Препоръката е това да се прави веднъж-два пъти седмично.

Другият начин, по който може да използвате Mixsoon Bean Essence е като хидратираща стъпка в ежедневната грижа за кожата. Нанася се след тонер и с лек масаж се втрива в кожата. Тъй като нямах достатъчно време да го тествам по този начин ще допълня впечатленията си след някоя друга седмица. Не е проблем продуктът да се ползва първо като ексфолиант, а после като серум, така броя продукти за грижа за кожата намалява, защото той изпълнява две функции. Абсолютно подходящ за всяка част от лицето и шията, не предизвиква никакви негативни последствия, не дразни нито кожата, нито очите, не омазнява, подходящ за всеки тип кожа и възраст. След масажа попива и продължава да работи за красива и здрава кожа. Mixsoon Bean Essencе чисто и просто работи.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Рецепта за мъфини с банан и шоколад с доказан резултат. Кексчетата ги приготвям във вариант с банан или тиква в зависимост от сезона и предп...

Рецепта за мъфини с банан и шоколад с доказан резултат. Кексчетата ги приготвям във вариант с банан или тиква в зависимост от сезона и предпочитанията на семейството. Вариантът с тиква и шоколадови парченца съм го споделила вече в блога, реших да напиша и този, макар че нямат разлика. Ако някой търси бананови мъфини с шоколад така ще го улесня.

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода
1/2 ч.л. сол
2 големи или 3 по-малки банана
1 ч.ч. захар
1 яйце
1/2 ч.ч. олио
1 шоколад

Приготвяне:

Яйцето се разбива със захарта и към тях се добавя олиото и намачканите банани. В брашното се добавя содата, бакпулвера и солта и сухата смес се прибавя към мократа. Най-накрая начупвам шоколада на малки парченца и го добавям и него.

Формичките за мъфини се намазват предварително с масло или се покриват с хартиени подложки. Изсипваме от готовата смес, като се пълнят до 2/3 от обема. Печем на 175 С 20-25 минути. 

Твърдо мога да заявя, че еротиката не ми допада като литературен жанр. Книгите, които харесвам искам да завладяват мислите ми, да ме обогатя...

Твърдо мога да заявя, че еротиката не ми допада като литературен жанр. Книгите, които харесвам искам да завладяват мислите ми, да ме обогатяват, да подлагат на предизвикателство чувствата ми, да ме плашат дори. С писанията от раздел еротика напълно липсват подобни усещания. Ясно е, че тяхната цел е да развълнуват читателите (най-вече от женски пол) по друг начин, но това не е моя начин. Чела съм няколко такива романа ("Маестра" например, но тя е по-скоро трилър с елементи на еротика), докато "Открита през теб" на Силвия Дей си е точно еротичен роман и нищо повече. Отделям му настоящето ревю, за да обясня защо не ми харесва, другите надали ще имат такава чест, то няма какво по-различно да кажа за тях.

Започвам от външния вид на книгата, който не дава представа какво очаква читателя. Корицата е доста невинна, само чифт видимо скъпи копчета за ръкавели (ако трябва да цитирам точно - златни, инкрустирани с оникси). Те "описват" главния герой Гидиън - богат, стилен, властен, а кръстчетата на тях са от фамилията му Крос (cross - кръст). Поредицата пък е наречена Кросфайър (fire - огън), както се казва империята на господина, а в книгата Ева ползва думата и с друго предназначение, но него няма да го издам. Надписът "попкултурна сензация на годината" нямам идея нито какво визира, нито какво означава. Това е първа книга от историята на двамата млади, общо са пет броя, но не мисля да си ги причинявам.

Общо взето този тип романи протичат по един и също начин и не се притеснявам, че ще разкрия сюжета, то няма много за криене. Привлекателен, мега успял, уникален, властен и известен мъж, направо top of the top, нещо като голямата награда в лотарията на живота и уникално красива и неустоима жена още със запознаването започват с интимните отношения. Скоро след това вече са влюбени, никога до сега не са се чувствали така, искат да прекарат живота си заедно и други подобни клишета, макар че не се познават духовно, а само физически. Страстта е водеща, както страстно се желаят, така и страстно се карат, страстно живеят, работят и разбира се правят секс. Физически показват всичко от себе си, но не са готови да оголят душата си пред другия, а очаквано имат минало, което ги притеснява.

И в "Открита пред теб" се следва такъв сценарий: Ева и Гидиън още първата седмица след запознанството си се сближиха интимно, на втората се влюбиха се дълбоко и искрено и вече не можеха един без друг. От там насетне се чудеха какви проблеми да си измислят, за да стане по-интересна връзката им. Сериозните проблеми и теми, които романът се опитва да засегне остават недоразвити, защото решението на всичко е да правят секс, а друг път ще говорят. Имах усещането, че всеки ден са се награбили и това е раздърпано поне в няколко страници. Караници, сдобрявания и секс, при това темпо се чудя колко ще издържат. Наистина предвидим сюжет, не знам как може някой да се вълнува от историята им, то е ясно какво ще се случи. Поведението най-вече на Ева е незряло, детинско и нелепо, цупи се, сърди се, бяга, от най-малкото нещо прави голям проблем и сама се вкарва във филми. Доста е несигурна, не знае какво иска, ама го иска веднага и Гидиън винаги успява да я успокой с умениятa си в леглото.

Заради жанра на романа секс сцените са описани доста детайлно и всичко останало се губи между тях. Чудно ми е какво толкова описва авторката в 5 книги и не се ли изморяват тези хора да правят секс толкова време. Читатели определят "Открита пред теб" и другите книги от поредицата като по-добри от "50 нюанса сиво". Не разбирам защо всички книги сравняват с нея Затова пък Силвия Дей благодари на Е. Л. Джеймс, че е предизвикала интерес към този вид литература в наши дни и едва ли не оставам с впечатление, че тя и заради това се е впуснала да пише, че даже и да изкопира леко сюжета и героите от авторката на нюансите.

Накратно: Порно в книжна форма :) Но след като си има читатели, има и писатели на подобни произведения. Аз определено не съм заинтригувана и в един момент вече прескачах събитията, то втръсва да четеш едно и също през няколко страници. Книга за губене на време и за самотни нощи, не очаквайте нищо сериозно от нея.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Ревю на витализиращ шампоан против косопад и витализиращ серум срещу косопад с крио ефект от серията "Тайни от Изтока" на Doori ...

Ревю на витализиращ шампоан против косопад и витализиращ серум срещу косопад с крио ефект от серията "Тайни от Изтока" на Doori

Много реклами и хвалебствия се леят отвсякъде за корейската козметика, а при грижата за косата Doori са едни от най-препоръчваните. Рядко се подавам на подобни въздействия, но едно добро намаление в косопадащ момент ме подтикна да се сдобия с шампоан и серум. В серията "Тайни от Изтока" има още продукти, но реших, че като за първа проба тези са ми достатъчни. Не знам дали съм направила най-добрия избор при положение, че не съм търсила предварително информация и не съм се консултирала с никого, а впоследствие разбрах, че марката предлага и други продукти против косопад. Но така и така си ги имам, ползвам ги и споделям впечатленията си.

Описанието им звучи чудно и приканващо, направо усещаш, че ще решат всичките ти проблеми и ще имаш дълга, здрава и красива коса като по рекламите. Опаковките им са стилни, красиви, удобни и стабилни. Шампоанът е 500 мл, серумът 145 мл и спокойно стигат за доста време, тъй като са и икономични.

Шампоанът е в лилаво шише с помпичка, която идеално дозира необходимото количество. Перфектна е за ползване, все още има достатъчно продукт вътре, за да не се чудя дали и в края ще изпомпва толкова добре. Но пък капачката може да се развива и да се извади останалият на дъното шампоан. Заключването й е малко сложно - натиска се надолу при което изпомпва продукт и след това се завива на резба. Отвътре излиза кафява, гъста течност, стресираща с вида и миризмата си в първия миг. Прилича ми на загнили треви и мирише на нещо такова, екзотичен и остър аромат и не би допаднал на всеки. След отмиване изчезва почти веднага, така че ако ви е неприятен, трябва да го изтърпите само докато се измие. Една помпичка шампоан е достатъчна за средно дълга коса. Пени се доста добра, лесно се отмива, косата скърца след ползването му. Старая се да нанеса много добре в корените, по дължините на косата обаче не действа, т.е. трябва да се ползва допълнително маска или балсам за тях.

Опаковката на серума също е добре обмислена и направена. Шишенцето е дозатор за прецизно и икономично нанасяне, който позволява продукта лесно да достига до скалпа и корените на косата и да се нанася малко по малко. Винаги ми е било проблем като трябва да мажа нещо по главата си, обикновено се оплитам в коса и не достига точно където е нужно. Серумът се прилага на чист скалп, аз го разбирам "след баня", затова си го слагам докато косата ми е още влажна. За целите на теста проверих какво се случва при нанасяне на суха коса, все същата работа е. Представлява прозрачна течност, без цвят, мирише леко на мента и може би спирт. След като се накапе където трябва е нужно да се масажира скалпа, за да се разнесе продукта по-добре. Ароматът на мента се засилва, а след него идва охлаждащото усещане. Това е и така описания крио ефект, който не знам дали има някаква полза от него или просто е посочен за зарибяване на клиента.

50 на 50 съм с тези продукти. Отначало много ми хареса да ги ползвам, косата ми изглеждаше супер и според личното ми виждане намалиха косопада, който имах тогава. В един момент сякаш косата ми свикна с тях и започна да се омазнява на следващия ден след нанасянето им. Замених ги с други продукти, като от време на време посягах към тях, но рядко.

В момента отново имам ужасен косопад и се чудя дали причината е защото съм ползвала Doori продуктите и съм ги спряла или е нещо сезонно или пък нещо по-сериозно. Ако е първият вариант, не говори добре за тях, да действат само докато се ползват. Ще пробвам пак да съм редовна, имам достатъчно количество поне за месец-два и ще видя дали ще подействат на този жесток косопад. Няма указания колко често е необходимо и могат да се прилагат, аз ги употребявам на всеки 2 дена.

И за двата продукта е посочено, че спомагат за намаляване на косопада и стимулират растежа на нова коса. Иска ми се да е така, не съм си поставяла за цел да наблюдавам дали и колко нова коса ми е поникнала, при по-дългите коси, това по-трудно се забелязва, моята така или иначе си расте. Много ми хареса една характеристика на серума - спомага за забавянето на преждевременното побеляване, което обаче не знам как се доказва.

Ще ги изразходя до край и ще допълня впечатленията си. Ако имате опит с тях споделете дали наистина действат както при мен в само в началото или са супер продукти, а при мен се е объркало нещо. На намалена цена според мен си заслужават да се вземат, на пълна ще се замисля да си взема пак само ако спрат обилния косопад, който ме мъчи предесенно.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Миналата и най-вече тази година открих любовта си към пестото. Реших, че ще си отгледам сама босилек и ще пробвам да си направя босилеково п...

Миналата и най-вече тази година открих любовта си към пестото. Реших, че ще си отгледам сама босилек и ще пробвам да си направя босилеково песто. Успях и с двете. Растението е много добре адаптиращо се, разбирайте подходящо за хора, които не могат да гледат цветя/подправки, изобщо нищо растящо. Единственото, което правя е да го поливам и обирам, когато израсте много.
Спираше ме притеснението, че песто Дженовезе се прави трудно и трябват специални съставки, затова и си купувах песто от магазина, а босилека го ползвах повече като украса. Един ден ми дойде вдъхновението и забърках някаква побългарена рецепта (добавих му френско сирене, ще ме извиняват италианците) и се получи страхотно. Не претендирам изобщо за оригиналност на рецептата, направих го по мой вкус и с налични продукти. А резултата беше много вкусен. Мисля, че мога да изкарам цяло лято на домати и босилеково песто 🥰
Най-хубавото на босилековия сос, е че се прави с количества по желание, че и с добавки по желание. Ако имаш твърдо сирене - слагаш, ако имаш чесън - добавяш, ако нямаш го забъркваш само с най-основните му съставки - босилек, зехтин и ядки.
Тук е моментът да си призная кулинарните прегрешения - последния път го направих с олио, подари липсата на зехтин. Кедрови ядки не съм и помирисвала през живота си, затова ги замених с орехи. Разбрах, че може и слънчогледови семки да се ползват и само да ми порасне пак босилека ще експериментирам с тях. Даже и кашкавал добавих в рецептата, защото само това имах като "сирене" в хладилника.

И да продължа с "извращенията" - не ползвам хаванче, нямам такова, даже и кухненски робот нямам, та затова смесвам съставките с помощта на пасатор. В този случай е добре босилека, ядките и чесъна да са нарязани добре предварително, а твърдото сирене настъргано.

Рецептата е: босилек, чесън и ядки с малко зехтих се пасират до гъста смес. Ако се налага се добавя още зехтин, но без да става прекалено течно. Добавям и настърганото твърдо сирене и още малко пасирам. Последно овкусявам със сол и то ако е необходимо, обикновено другите съставки придават достатъчно специфичен вкус на соса и няма нужда от допълнителни подправки. И това е.

Вие правите ли си песто и каква е вашата рецепта?

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Първият от последната ми партида френски шоколади. Посегнах към него заради интересната нова съставка, която до сега мисля, че не съм опитва...

Първият от последната ми партида френски шоколади. Посегнах към него заради интересната нова съставка, която до сега мисля, че не съм опитвала - butterscotch. Но преди да ви разкрия какво точно е това и какъв вкус има, ще го карам подред

Започвам първо от марката - HEMA е верига холандски магазини на предимно стоки за дома, но има и хранителни продукти с достъпни цени :) След 1990 година навлизат и в други страни, между които и Франция, така че моят шоколад е белгийски, произведен в Холандия (Нидерландия както вече се нарича) и купен във Франция. И като капак на цялата тази международност интригуващата съставка в сладкото барче произходжда от Англия.

И така Butterscotch (пише се слято) е сладкарско изделие направено предимно от кафява захар и масло, но може да съдържа и царевичен сироп, сметана, ванилия, че даже и сол. В най-ранните рецепти вместо захар или като добавка към нея са използвали меласа. Казват, че сместта е подобна като вкус и вид на бонбоните лакта, само че тук захарта се оставя по-мека, а не се изчаква да се карамелизира. С две думи, нещо сладко, с карамелен вкус и лепнещо по зъбите :) Имам в шоко историята си някакъв подобен шоколад, но при него не бях сигурна дали наистина е имало лакта, докато тук си е посочено, че е 17%.

Освен него в състава има и 0.5% кафе и едва 0.09% масло + обичайните за шоколад присъстващи. Всички те са в не много впечатляваща дълга форма, опакована във фолио с хартия и поставена в жълто-оранжева хартиена опаковка, която му е малко голяма и постоянно иска да излезе от нея. Количеството не е толкова малко, колкото заблуждава от пръв поглед - 75 грама.

Вътре - млечен на цвят шоколад, аромат на ванилия и какао. 14 парченца със шуплички и тъмни следи под повърхността им. Мек, отчупва се почти по линиите с много притъпен звук. Вътре има още повече въздушни балончета промъкнали се във формулата. Тъмните следички са точно парченцата butterscotch, които като изчоплих и освободих от шоколада имат кехлибарен цвят. На вкус не са толкова сладки колкото леко кафени. При осмукване лъсват като късчета злато в шоколадова река.

Хрупат, като парченца захар и при захапване освобождават още повече вкуса и аромата на кафе. Маааалко лепнат по зъбите, но понеже са дребнички не успяват да нанесат вреда по моите, което по принцип ме притеснява при срещата с такива субстанции. Карамелените парченца + шоколада не могат да преборят наситеното присъствие на кафето, което не очаквах заради малкия му процент. Обаче шоколадът не е сладък, не е и горчив, а освежаващ, хрупкав. Изненадващ вкус се е получил.

Ако аз го избирах и бях прочела за кафето сигурно нямаше да посегна към него, не е предпочитаната от мен напитка, макар че в бонбони и шоколад се разгръща по друг начин, но все пак не го търся нарочно. Но така и така се е озовал този шоколад при мен, няма да го върна, нищо че има кафе. Очаквах по-различен и непознат вкус, по-маслено-сладък, но и така не съм разочарована. Нов е определено, различен също, даже и вкусен.
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Аделин ЛаРу е на 23 години + 300 отгоре. Родена през 1691 г. в малко селце във Франция, тя иска нещо повече от предначертан път, нещо пове...

Аделин ЛаРу е на 23 години + 300 отгоре. Родена през 1691 г. в малко селце във Франция, тя иска нещо повече от предначертан път, нещо повече от няколко мигвания. И получава възможност да е свободна, но за сметка на това минава през живота на хората като дим, без никой да я помни и без да оставя следа. Красива, умна, смела и почти безсмъртна, но заедно с последния бонус получава самота и тъга.

Историята много ме грабна, а в допълнение умението на В. Е. Шуаб да пише увлекателно, направо ме прикова към "Невидимият живот на Ади Лару" и не ми даде дъх да си поема докато прескачах през десетилетия и дестинации с момичето. Усещаш я близка, преживяваш с нея, влизаш под кожата й, придружаваш я през историята, споделяш искриците надежда и страха. Книга с която не искам да се разделя, защото съм сигурна, че когато и да я разлистя, ще намеря нещо ново, интригуващо, интересно, дума, сентенция, която пасва на момента.

Отворих романа без очаквания и без подготовка (разбирайте не съм чела ревюта или някаква информация за авторката и книгата). И бях очарована, не можех да се откъсна от нея, докато не разбера какво има на последната страница. Обожавам подобни нестандартни истории, смесица между реалност и фантазия. Повествованието не върви линейно, а прескача между преди и сега, хапка бъдеще и после обратно назад. Не знаеш къде ще те заведе следващата глава и коя част от историята на Ади ще разбереш днес. За мен това е много подходящ подход, пасващ на идеята на романа, да видиш как се изтрива и изчезва миналото, от което идваш и бива заместено от днес и после още едно днес и само днес, хората се губят, а ти си все същия.

Ако можехте да поискате само едно нещо в живота, какво ще е то? Внимавайте как отговаряте. Или пък няма да внимавате, защото знаете, че е невъзможно да стане? А ако е възможно? Знаем ли какво искаме или знаем какво не искаме, можем ли да подберем точните думи за желанията и мечтите си?

Аделин жадува за свобода, за време и независимост, но правилата и цената на желанието й е повече отколкото си е представяла. Оказва се неподготвена за мащабите му, поне има на разположение години, за да се научи да го приема и да осъзнае границите му, да се научи да играе играта и все пак няма гаранция, че някога ще победи. Доста често се оказва така - копнеем за неуловимото, но в представите ни то е идеално, а когато го получим откриваме недостатъците му или забравяме какво сме искали или не ни е достатъчно, все черти присъщи на човека. Светът сигурно е пълен с хора сключили сделка с "тъмните сили" и плащащи си за това, но ние не знаем, не може да надникнем в душите им, не подозираме какво ги мъчи, може би защото ние самите имаме своята сделка и дълг.

Книгата ме сръчка да се замисля за изборите в живота, за това кои неща са преходни и кои важни, за хората, с които срещаме и за които отделяме от времето си. С кого и как искаме да го прекараме, дори да имаме 300 години и да можем да пилеем на воля, пак най-важно е каква следа оставяме, да има с кого да ги споделим тия години и как се чувстваме. Изкушаващо е да живееш толкова много, да видиш хиляди неща, да откриваш нови и нови, но също така е и плашещо, самотно, страшно.

"Невидимият живот на Ади Лару" е първата ми книга на Виктория Шуаб, със сигурност няма да е последна. Много ми харесва как работи въображението й, харесва ми и как пише, как завърта думите, как ги мята в главата ти и те остават там и те ръчкат да мислиш, да действаш, да намериш решение. Заиграва се с живота, с ежедневните дребни неща, с мечтите, желанията, реалността, очаквания, с времето и душите. Харесва ми как вплита изкуството в разказа, защото "нещата са по-трайни от спомена". Единственото, което ме подразни беше специалната връзка на Ади с Мрака, предполагам е приемливо за фентъзи романите, освен това тя нямаше голям избор, ама все пак ми дойде противоестествено. Като изключим това както казах и преди съм запленена от авторката и от книгата, обожавам я и я препоръчвам.

Оказа се, че идеята й за жена, която всички забравят не е нова, има такава книга на Катрин Уеб - The Sudden Appearance of Hope, която обаче не е преведена на български. Преди време пробвах да прочета една книга на тази авторка - "Първите петнадесет живота на Хари Август", обаче нещо не ме грабна, та и не смея много да се надявам, че книгата и за Hope, ако някога се появи на български ще ми хареса.

Определено искам да видя филм по тази книга. А сега ще си я прочета пак, за да мога да й се насладя отново и да я попия по-добре. И да я чета по-бавно, защото първия път я поглъщах с нетърпение. А след това въпросът е с коя книга на Шуаб да продължа? Някакви препоръки?

И да, няма да се отървете лесно от тази книга, ще има публикация с любимите ми цитати от романа ;)

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Мислех да сложа заглавие "Най-евтиния продукт за разкрасяване". Грабва внимание и може да звучи преувеличено, но по-умните от мен ...

Мислех да сложа заглавие "Най-евтиния продукт за разкрасяване". Грабва внимание и може да звучи преувеличено, но по-умните от мен определят витамин C като изключително важен за здравата и красива кожа. И коя съм аз да им противореча при положение, че го приемам вече няколко години и смятам, че има ефекта от тази рутина. След водата, която е жизнено необходима за здраве и красота (макар че и нея има хора, които забравят да я приемат в достатъчно количество) и да кажем почти безплатна, витамин C е следващия в класацията ми с достъпни продукти. 100 грама от този, които ползвам аз последно струваше към 6 лв., а количеството е достатъчно да се ползва повече от година, т.е. дозичка от него излиза на нищожна цена. Но все пак не мога да потвърдя дали е най-евтин или не, затова се спрях на по-неутрален надпис на публикацията.
Всичко тръгна по линията - ЕЖК (една жена каза). В моя случай началото даде приятелка, която сподели, че нейна приятелка има много свежа и подмладена кожа на лицето и "тайната" била, че приема витамин C на прах. Не съм сигурна дали е ставало въпрос за същия, който купувам и аз, но той ми излезе първи при търсене. Така се сдобих с първата си опаковка Vitamin C Pulver на марката Das gesunde Plus (която вече е с ново име - Mivolis), може да се закупи от dm. Там може да се намери и на други марки, ако имате опит с тях, споделете вашето мнение, може следващия път да си взема нещо друго, макар че до момента съм изпила няколко опаковки (става въпрос за период от 4-5 години).

И сега сутрините ми почват със студена вода с лъжичка витамин C (има си мерителна в кутийката). Прахчето може да се разтвори в сок или чай, но аз се придържам само към водата, за чая имам други добавки. На вкус е леко кисело (като вода с лимонов сок), зависи в какво количество вода се разтваря, при мен важи максимата колкото по-малко, толкова по-добре, за да мога да го изпия на един дъх и няма дълго време досег с емайла на зъбите, който се влияе негативно от киселините. Четох също, че ако разтворения витамин C преседи по-дълго време се окислява и действа негативно на организма, уврежда клетките, което не знам дали е вярно.

Количеството в цялата кутийка е 100 g, а препоръчителната доза на ден по 120 mg. Ако го смятам абсолютно точно трябва да стигне за 27 месеца, аз сипвам или малко повече или успявам да разпилея, но със сигурност ми стига за повече от 12 месеца. Състав: витамин C, чиста 100% L-аскорбинова киселина, без съдържание на глутен и без лактоза.
Чета от време на време публикации за витамин C, особено покрай корона вируса и гриповете нашумява много препоръката/приема му, подмятат се предимства и негативи, но аз разчитам на личния си опит и проверявам как на мен ми действа приема му. За какво помага според дебелите книги и редица изследвания (сборно от различни източници):

Играе основна роля за синтезирането на колаген, който пък е основен протеин за изграждане на съединителната тъкан (вметка: едновременно с това приемам и колаген, предполагам малко съм закъсняла с тази рутина, но по-добре късно, отколкото изобщо не). Витамин C прави кожата по-еластична, подобрява състоянието й, помага на раните да заздравеят по-бързо. Участва в усвояването на калции, изравнява тена на кожата, освежава я. За подсилване на имунната система на организма всеки е чувал. Добър е за прием при интензивни физически натоварвания. Помага за по-добра хидратация на кожата, намалява грапавостта й, помага на организма да се възстанови при чувство на отпадналост и умора.

Впечатленията ми от дългия прием на Vitamin C Pulver - чиста кожа, редуциране на бръчките, да сигурно се дължи и на кремовете, които ползвам къде редовно, къде не, но според мен и приема на витамин C оказва влияние върху дълбочината на бръчките. Кожата ми не е суха, не е и мазна, нормализира се. Усещам ползи и за имунната си система - боледувала съм един-два пъти, доста леко, дори не помня кога конкретно е било и ми е минавало без прием на лекарства, само с капки за нос примерно.

От продукти за външна употреба (кремове, серуми, маски) с витамин C нямам впечатления. За гладка и чиста кожа на лицето предпочитам козметика с гликолова киселина. Правила съм си маски с лимонов сок, но това е било единичен случай, а не постоянна рутина и затова не мога да кажа, че имам опит с козметиката с витамин C. Появиха се в последно време доста продукти с него, но не смятам, че е достатъчно концентриран, за да има някакво видимо действие. Трудно прониква в средния слой на кожата, затова предпочитам да си го набавям отвътре. Нестабилен, светлината му влияе негативно, затова е трудно да се създаде качествен продукт за лице с него. Разбира се, има и такива, но съдържанието му там трябва да е поне порядъка на 15-20%.

Смятам, че вътрешното му прилагане е по-добре. По-пълноценно се абсорбира така и влияе не само на кожата, където е приложен в състава на крем, но и на целия организъм. Набавям си го и чрез консумация на плодове и зеленчуци, но знам че чаша вода с Vitamin C Pulver сутрин всеки ден ми гарантира достатъчно количество в организма ми. Освен това е лесен за прием в тази си форма, не винаги се дозира до милиграм, но няма опасност от предозиране.

Споделете ми вашият опит с витамин C, било то вътрешно, външно, на прах или пък не, ще ми е интересно да прочета.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Водопадите около Търново вече ги знаем наизуст и затова днес ще ви разходя до едно прохладно и красиво място в Еленския балкан. Препоръчах...

Водопадите около Търново вече ги знаем наизуст и затова днес ще ви разходя до едно прохладно и красиво място в Еленския балкан. Препоръчаха ни Христовския водопад, избрахме си подобаващо горещ летен ден, натоварихме децата и кучето на колата и тръгнахме да го търсим. Не успяхме да се загубим много, разгледахме маршрута предварително и целта ни беше да стигнем до село Руховци. От град Елена се поема в посока Сливен и на около 2 километра от града е отбивката за селото. На центъра му има указания на къде да се поеме за водопада (завой на дясно). След около километър се спира на главния път, има място за паркиране, табела и 400 метра до водопада (10-15 минути разходка).
Христовския водопад е част от красотата на река Мийковска, която минава през Еленския балкан. Ако не сте посещавали района, горещо го препоръчвам, има много места, които си заслужават разходката и даже може да останете да пренощувате в някое от многобройните селца предлагащи настаняване.

Оставихме колата на паркинга и тръгнахме през красива широколистна гора, в която има хубава сянка, гъби и достатъчно пространство за едно пълно с енергия куче. По пътя се забелязват издълбани коловози, мисля че е от моторите, които минават там, сигурно по някое време се е минавало и с кола, но вече е невъзможно. След гората излизате на открито сред насаждения с папрати, не бях виждала толкова гъсто пораснали. Търсите вдясно утъпкани пътеки и шум на вода, преминавате през малка камениста местност и сте на върха на водопада. Може да се слезе и долу при реката, малко е стръмно, но като е сухо няма проблем. Не е много безопасно за съвсем малки деца.
По пътеката към водата има обособено място за пикник с изградено огнище и скована маса. От едната страна на водопада се издигат величествени скали. Закътано и много красиво място, заслужава си да прекарате един ден в компанията му. Четох, че от село (махала) Христовци има пак пътека до него, но тя не е толкова подходяща за лежерна разходка и май няма да я търсим след като знаем царския път.

Христовски водопад впечатлява с широчината си, до сега сме ходили само на високи, е не много, но все пак тънки и високи, докато този се разпростира на ширина и наистина впечатлява. Височината му е около 9 метра. Горната му част е много красива, отдолу под водата са големи камъни плюс странно издълбани дупки и улеи, по него тече вода, отстрани може да се седне, отгоре тече рекичката, а отдолу се вижда как пада водата. Малко дървено го обяснявам, качвам и снимки, но най-добре е се види на живо. Какво може да правите там - най-хубавото е, че може да се изкъпете, през лятото водата хем не е много буйна, хем е с приятна температура. На по-плитките места е топла, има и няколко вирчета с по-хладна и нашите деца даже скачаха в тях, голямо забавление беше. Камъните са супер подходящи за плаж, освен ако не са много напечени, тогава са добри за пържене :) Както казах и преди може да си направите пикник или просто да се разходите нагоре и надолу по реката.
Беше почивен ден и имаше доста хора на пикник, почивка и къпане. Срещнахме и други като нас с кученца. След това ходихме няколко пъти в работни дни и беше много по-спокойно или няма никой освен нас или само още 2-3 щастливо безработни. Пътят до него през пролетта и особено есента е много живописен и предлага къпини и джанки на преминаващите. Водопадът е красив през всеки сезон, лятото е по-малко пълноводен, зимата и пролетта с повече вода. Със сигурно ще се върнем пак, даже и по-студените месеци, за да го видим в цялата му сила и мощ.


Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Mixa е френска марка, датираща от 1924 година. У нас може да се намери на много места, в портфолиото им има разнообразни продукти за цялот...

Mixa е френска марка, датираща от 1924 година. У нас може да се намери на много места, в портфолиото им има разнообразни продукти за цялото семейство. Стартират като експерти по козметика за бебета и постепенно добавят всякакви продукти за чувствителна кожа. През 1958 година стават част от концерна L'oreal.

За мен това е първа среща с Mixa. Продуктите им са попадали в полезрението им, но не съм задълбавала да ги проучвам и пробвам. В настоящото ревю споделям мнение за Mixa Hyalurogel Хидратиращ крем за лице за чувствителна и дехидратирана кожа. С две думи дневен крем за лице, който ползвам без да имам някаква специална нужда. Не страдам от липса на хидратация, но смятам, че вече ми е необходимо след измиване да нанасям някаква грижа, за да я предпазвам и подхранвам. Както доста от козметиката ми, кремът се озова случайно при мен и му дадох шанс да покаже какво може.

Mixa Hyalurogel Light Intensive Hydration Cream-Gel от 50 мл. (само на мен ли ми се струва, че фирмите прекаляват с дългите наименования) е подходящ за чувствителна, нормална и дехидратирана кожа. Основната му мисия е да овлажнява и прави кожата мека благодарение на хиалуронова киселина в състава си. Според рекламите действието му се задържа до 24 часа, което няма как да потвърдя, защото вечер си изчиствам лицето, за да нанеса нощна грижа.

Какво да очакваме: Интензивно хидратирана, успокоена кожа с приятно усещане. Видимо мека и еластична. Аз го разбирам това като нормално изглеждаща, здрава, без проблеми кожа. Марката предлага и нощен крем със 7% глицерин (това са light кремовете), а има и rich крем, който е с 10% глицерин, при това растителен.

Кутийката на  Mixa Hyalurogel Light съдържа доста информация на няколко езика. Бурканчето е масивно, стъклено, затваря се добре. Кремът не блести с нищо специално - бял на цвят, приятен, с изкуствено парфюмен, но не много силен аромат.

Консистенцията му е водна, не бих казала гелообразна както я описват, като съвсем нормален крем си е. Попива веднага с кожата и леко я стяга докато изсъхва, предполагам се дължи на глицерина. Образува прозрачен филм върху лицето, който го защитава. Не забелязвам някакви специални ефекти като блясък, изпъване, запълване на бръчките. Добре е, че няма и отрицателно въздействие. Знам, че е там, но не го виждам и никой друг също не го забелязва. Честно казано не впечатлява с нищо, мека и хидратирана кожа осигуряват доста продукти, този просто е един от многото, който в момента ползвам.

Не съм забелязала и по-дългосрочна ползва от ползването му. Общо взето непретенциозна работа. Ок е за пробване, но не мисля, че ще се влюбите или ще откриете невероятен продукт. Колкото да не сте nofilter и да има нещо на лицето ви. Крем, който не оставя следи в съзнанието, не бих казала, че и кожата го запомня с нещо специално. Количество му е 50 мл, цена 12 лв.


Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Продукти: 1-2 кг свинско месо 3 супени лъжици соев сос 3 супени лъжици мед 2 супени лъжици горчица черен пипер червен пипер Приготвяне: С ...

Продукти:

1-2 кг свинско месо
3 супени лъжици соев сос
3 супени лъжици мед
2 супени лъжици горчица
черен пипер
червен пипер

Приготвяне:

С марината от соев сос, мед, горчица, червен и черен пипер се намазва от всички страни свинското месо. Може да се ползва свински врата, каре, бут, плешка, рецептата е подходяща за всяко от тях. Оставя се да престои поне половин час, за да поеме добре ароматите.

Поставя се в тавичката, в която ще се пече и с помощта на малко ножче се правят вертикални разрези в месото, в който се поставят парченца сланина, чесън, морков, чушка и каквото още ви харесва.

Картофите се обелват и нарязват на шайби и се подправят с универсална подправка (моята е от Lidl, но може да се ползва всякаква подходяща за картофи или да си забъркате нещо сами).

В купата, в която е била маринатата наливам малко вода и изливам при месото и картофите.

Пече се на 200 градуса без да се завива до готовност.

Последния път поради липса на сланина и мааалко мързел открих, че месото става също толкова вкусно и без да се шпикова, което ме навежда на мисълта, че в такъв случай може да се ползва и месо с кост, тъй като няма да се дупчи с нож.

Споделете дали ви е харесала рецептата ми :)

Дойде време да публикувам и ревюто на втория (и за съжаление последния, защото вече не се произвеждат) Sense it шоколад. Без да искам момент...

Дойде време да публикувам и ревюто на втория (и за съжаление последния, защото вече не се произвеждат) Sense it шоколад. Без да искам моментът съвпадна с цъфтежа на лавандулата, която се носи даже из градските райони. В днешния шоколадов гост етеричното масло от лавандула се е сдружило с лиофилизирано кисело мляко, лиофилизирани боровинки и цялата тази прелест се е разположила върху тъмен, ръчно създаден, без палмово масло шоколад. Има и млечен вариант на тази комбинация, аз ще пробвам тази с 54% какао. Преписвам малко от намерената в интернет информация, сега ще ви споделя какво реално получавам в луксозната кадифе-ламинат опаковка.

Тя разбира се, е супер красива - картонена, лавандулово лилава на цвят с кула от тъмен шоколад полята с още шоколад и украсена с боровинки и стръкчета лавандула. Цялата композиция изкача или пък обратното, зависи от гледната точка, скача в езеро от кисело мляко. Определено очаквам нестандартен и приятен вкус. Шоколадът вътре също бяга от утъпканите пътеки. Защитен от прозрачно найлонче, веднага грабва вниманието с формата на дърво/елхичка, а не с обичайните правоъгълни или квадратни парченца. Задната му страна е посипана с изсушените боровинки и кисело мляко.

Отварям и директно го насочвам към носа си :) И не съм разочарована - сладко-кисел шоколадов аромат, грабващ и изкушаващ, но къде е лавандулата. Очаквах да е по-осезаема. Може би като го разчупя ще ме изненада. При разделянето няма как да получа правилни парченца, а също и да запазя гърба непокътнат. Май по-добра идея е направо да го гризвам, което по принцип не практикувам и не ми се нрави много като опция. Предпочитам да си отчупя парченце и да го лапна цялото, а не да забивам зъби в шоколадовото тяло. Счупих го, изобщо не по линиите, а по съвсем друг маршрут. Разпилях доволно количество люспички и още толкова останаха по ръцете ми, кисели са, ако някой се е чудил какъв вкус имат. Открих, че има по-добър щадящ начин да се чупи - докато е още вътре в найлончето и така не губя от съставките му.
Отвътре шоколадът е много наситено тъмен, какаото е 54%, но изглежда като поне 70-80%. Все още липсва лавандулата. Не е много податлив на отхапване, макар че е съхраняван на стайна температура, но не се е разтопил. На вкус е приятно тъмен, киселото се усеща, ако го положа директно върху езика си, иначе почти го няма. Разочарована съм от нулевия намек за лавандула, но май е разбираемо при положение, че съдържанието му е едва 0.01% (и е на последно място в състава). Може това да е здравословната мярка и повече да не е препоръчително, но не е достатъчно да се каже, че това е шоколад с лавандула. Ако не беше изписано и снимано, нямаше и да разбера.

Дори и боровинките не са толкова осезаеми, искам да са на парченца и да са навсякъде. Приятен полу-тъмен шоколадов вкус, но на мен ми идва малко обикновен. Трябва да го оставя да се разтопи в устата ми, за да разкрие малко по малко уникалните си съставки, усеща се кисело, леко сладко, наситено какаово. Доста трудно се смуче, до последно е твърд и неподатлив, но така пък свършва по-бавно нали ;)
Колкото повече се разтопява, толкова повече се губи киселата нотка и остава само сладката и забравяш, че си лапнал тъмен шоколад. Изобщо доста изненадващи моменти ви очакват с това барче, тъкмо си мислиш, че си разбрал същността му и то се променя. Послевкусът е чист, какаов, без разсейващи нотки.

Все пак другия Sense It шоколад ми хареса повече, може би защото е млечен, а може и защото тук исках повече кисело, а не го открих, да не говорим за напълно липсващата лавандула. Снимките ми определено са подвеждащи, защото на тях изобилства от лавандула, но са направени преди да го опитам и да знам колко е наситена тя в шоколада.


Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram