Galler е белгийска марка, която се грижи такива като мен, да са снабдени всекидневно с шоколади, пралини, макарони, сладолед и други сладости. Барчетата, за които ви разказвам днес, са само малка част от портфолиото на фирмата. Само от тях има 19 различни вида с доста вкусни съчетания и няма начин поне един да не предизвика интереса ви. Като количество са 65 или 70 грама и представляват 4 блокчета шоколад в един ред. Сигурно са предвидени за едно хапване, как мислите :)

Аз идвам с ревю на два вкуса - White Pistachios и Dark Raspberry. Мисля, че става ясно какво да очакваме - бял шоколад със сърцевина от шамфъстък и тъмен шоколад с малинов пълнеж.

Посягам първо към белия шоколад, той е 65 грама, опаковката е зелена с на пръв поглед случайни форми по нея, но според мен това са части от буквите Galler. В центъра й се е разположило едно парченце с два миниатюрни шамфъстъка за цвят.

При отваряне се усеща аромат на мляко и ванилия. Заради малкия си размер изглежда масивен. Под бялата обвивка прозира пълнежа от шамфъстък, който на опаковката дава вид, че преобладава и е доста повече от самия шоколад. В действителност са близки като съотношение - пълнежа е 47%, а шоколадът 53%.

Разчупва се без звук, вътре не е точно крем, а мека маса, която заглушава екота от счупването. Освен шамфъстък (14%) тя има в състава си и лешници, като тяхното количество не е указано, а също и хрупкави зърнени парченца. Кремава е на цвят, виждат се различните й съставки, шамфъстъкът почти се е загубил сред другите. Мирисът не се променя, все още е само мляко и ванилия, няма други добавки. Опитвам само белия шоколад, нищо изненадващо, доста сладък, гладък млечен вкус.

При смесване с пълнежа се появява хрупкане и допълнителна сладост. Пробвам само пълнежа с желание да усетя шамфъстъка, но първо се намесва хрупкавата зърнена закуска, а след това идват и лешниците. Очите ми виждат зелените парченца, но езикът ми не го усеща. Сама по себе си сладката маса в сърцевината е приятна и вкусна. Смесят ли се с шоколада стават прекалено сладки и е трудно да ги поглъщам без мярка.

Има разлика с картинката на опаковката, дъното е по-дебело и като цяло сладостта на шоколада удавя в себе си различния вкус на пълнежа. Честно казано разочарована съм, очаквах по-наситен и изобщо наличен вкус на шамфъстък, но не успях да го получа от този шоколад. Не мисля, че мога да изям повече от едно парче от него наведнъж.

Ред е на тъмния шоколад с малина. При него опаковката е розова, а черешката на шоколада е заменена с малинка (въпрос: има ли шоколад с череши, мисля, че ще е много вкусен). Тук ароматът не е толкова сладък и ванилов, а по-какаов и даже мисля, че усещам присъствието на малините. Парченцата не се отчупват правилно, защото вътре имат крем и няма какво да крепи шоколадовото покритие да остане цяло.

Кремът (46%) е кафяво-розов на цвят (определено няма нито цвета, нито консистенцията на снимката на опаковката и сайта), доста гъст и разтеглив, но не като пълнежа на белия шоколад. Леко кисел, леко сладък, чудесен сам по себе си. Тъмният шоколад е с 60% какао и е доста вкусен. Добавя плътност и наситен какаов вкус и се получават изкусителен на вкус тандем. Една идея по-малинов и кисел ми се щеше да е, но и така е в пъти по-добър от белия си събрат.

Шоколадите с кремообразен пълнеж не предразполагат към отхапване по малко, трябва да лапнеш цялото парченце. В този случай то е малко голямо, но затова и удоволствието е повишено. Шоколадът хрупка, а кремът се разтича в устата ти и носи полъх на лято и гора. Galler Dark Raspberry за мен е безспорен победител в този сладък двубой.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Днес е ред на шоколад, какъвто не бях срещала до сега - Chocolate negro con violeta или в превод Тъмен шоколад с теменужки (виолетки). Ако ме четете редовно, сигурно сте забелязали, че се опитвам повечето шоколади, които дегустирам и описвам да са различни от масовите. Този испански красавец чудесно се вписва в изискванията ми.

Първо не само е купен от Испания, а даже е местно производство и второ съдържа бонбони теменужки. У нас са познати и като виолетки и като деца сме схрускали много такива, сега също се предлагат и мисля, че не се различат по нищо от детските ми спомени. Не знаех обаче, че тези сладки парченца произхождат точно от Испания и се правят от цветовете на горска теменужка, специално набрани през пролетта и покрити със захар, за да кристализират. Съмнявам се в българските бонбони да има истински цветя, още една причина да съм любопитна да пробвам испанските. И то в компанията на шоколад с традиции.

От опаковката му е видно, че пристига от Барселона, която според мен е направена специално за града. В сайта на марката са показани други, по-стандартни изгледи на продуктите. А тук в цветовете и буквите на картоненото облекло даже има препратка към закачливостта и цветовата гама на мегаполиса, повлияна предполагам от Гауди.

Научавам, че това е ръчно направен шоколад на марката Chocolat-Box, които са в този бизнес от 1888 година, но не успях да открия нищо по-интересно за тях в интернет. В долната част на опаковка в направено прозорче и в него се вижда част от гърба на блокчето, предната му част не е толкова интересна. Присъства обичайната информация за съставките (какао минимум 56%) и цитат на испански от някой Anton Colom, за него също липсват сведения.

Chocolat-box имат няколко магазина в Барселона, от единия си купих от сладоледа им (заслужава си да го опитате). Обектите им са все на ключови места в града, ако ги търсите, няма начин да не попаднете поне на един. Аз обаче го купих от магазин за халва - Torrons Vicens. Намира се точно до Саграда Фамилия и е пълен с всякакви изкушения. Опитахме няколко вида халва, но не успях да си избера от нея, затова логично си взех 4 шоколада (цена по 4 евро всеки). Единия по-късно видях, че не е бил много добър избор, но като опитам ще ви споделя дали е така и защо. Комбинация с виолетки до сега не бях срещала, затова поне за него не се колебах дали да го взема.

Ако сте ме прочели до тук, време е за дегустация. Шоколадът е дебел и твърд и няма никакъв шанс да го счупя на правилни парчета. Нито пък да оцелеят захаросаните виолетки. (Ако го чупя с найлончето има по-малко загуби) Хапването му директно е изключено. Нищо не може да го размекне, поне не и външни влияния. Остава твърд не поддава на горещия ми поглед и настойчивите ми пръсти. 100 грама, обаче се усещат като 200, заради дебелината и твърдостта му. Изглежда и се усеща плътен. Което е супер, още повече качествен шоколад, без да се губят грамове в добавки и пълнежи. Добавката е посипана на гърба му и уж е здраво закрепена, но както казах при опит за отчупване пада.

Красив за гледане, сложен за ядене. Но стане ли веднъж на парченца, няма как да избяга и тогава разбираш за какво е бил целия този труд. Уникално вкусно съчетание между леко горчивия шоколад и свежите кисели кристалчета виолетки. Чистия вкус на какаото се усеща само в началото преди виолетките да го превземат и да му дадат от своята сладост. Шоколада обаче се изхитрява и след като изядеш парченцето в устата ти остава неговия дух, а виолетките са се стопили. Трудно се разтапя, което е добре, удължава удоволствието от присъствието му в устата ти. Копринено мек и нежен, гладък, много плътен и наситен. Не се лакомете за големи парчета, чак ми изтръпва езика от смучене.

Ароматът е смес от какао и виолетки. Цветът е чист, без примери, то няма и кой знае какво вътре - само какаова маса, захар, какаово масло и захаросаните блестящи лилави парченца отгоре. Те обаче сякаш са пропили в самия шоколад или пък при допира с устата ми ароматът им се активизира и разнася и не можеш да го отчетеш, че е отделно от шоколада. Определено вкус, който ще запомня, не само заради виолетките, но и самият шоколадов блок е вкусен и запомнящ с плътността си. Това не е шоколад за един път, той е за неколкодневно удоволствие или пък споделяне с любими хора.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Първият от последната ми партида френски шоколади. Посегнах към него заради интересната нова съставка, която до сега мисля, че не съм опитвала - butterscotch. Но преди да ви разкрия какво точно е това и какъв вкус има, ще го карам подред

Започвам първо от марката - HEMA е верига холандски магазини на предимно стоки за дома, но има и хранителни продукти с достъпни цени :) След 1990 година навлизат и в други страни, между които и Франция, така че моят шоколад е белгийски, произведен в Холандия (Нидерландия както вече се нарича) и купен във Франция. И като капак на цялата тази международност интригуващата съставка в сладкото барче произходжда от Англия.

И така Butterscotch (пише се слято) е сладкарско изделие направено предимно от кафява захар и масло, но може да съдържа и царевичен сироп, сметана, ванилия, че даже и сол. В най-ранните рецепти вместо захар или като добавка към нея са използвали меласа. Казват, че сместта е подобна като вкус и вид на бонбоните лакта, само че тук захарта се оставя по-мека, а не се изчаква да се карамелизира. С две думи, нещо сладко, с карамелен вкус и лепнещо по зъбите :) Имам в шоко историята си някакъв подобен шоколад, но при него не бях сигурна дали наистина е имало лакта, докато тук си е посочено, че е 17%.

Освен него в състава има и 0.5% кафе и едва 0.09% масло + обичайните за шоколад присъстващи. Всички те са в не много впечатляваща дълга форма, опакована във фолио с хартия и поставена в жълто-оранжева хартиена опаковка, която му е малко голяма и постоянно иска да излезе от нея. Количеството не е толкова малко, колкото заблуждава от пръв поглед - 75 грама.

Вътре - млечен на цвят шоколад, аромат на ванилия и какао. 14 парченца със шуплички и тъмни следи под повърхността им. Мек, отчупва се почти по линиите с много притъпен звук. Вътре има още повече въздушни балончета промъкнали се във формулата. Тъмните следички са точно парченцата butterscotch, които като изчоплих и освободих от шоколада имат кехлибарен цвят. На вкус не са толкова сладки колкото леко кафени. При осмукване лъсват като късчета злато в шоколадова река.

Хрупат, като парченца захар и при захапване освобождават още повече вкуса и аромата на кафе. Маааалко лепнат по зъбите, но понеже са дребнички не успяват да нанесат вреда по моите, което по принцип ме притеснява при срещата с такива субстанции. Карамелените парченца + шоколада не могат да преборят наситеното присъствие на кафето, което не очаквах заради малкия му процент. Обаче шоколадът не е сладък, не е и горчив, а освежаващ, хрупкав. Изненадващ вкус се е получил.

Ако аз го избирах и бях прочела за кафето сигурно нямаше да посегна към него, не е предпочитаната от мен напитка, макар че в бонбони и шоколад се разгръща по друг начин, но все пак не го търся нарочно. Но така и така се е озовал този шоколад при мен, няма да го върна, нищо че има кафе. Очаквах по-различен и непознат вкус, по-маслено-сладък, но и така не съм разочарована. Нов е определено, различен също, даже и вкусен.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Дойде време да публикувам и ревюто на втория (и за съжаление последния, защото вече не се произвеждат) Sense it шоколад. Без да искам моментът съвпадна с цъфтежа на лавандулата, която се носи даже из градските райони. В днешния шоколадов гост етеричното масло от лавандула се е сдружило с лиофилизирано кисело мляко, лиофилизирани боровинки и цялата тази прелест се е разположила върху тъмен, ръчно създаден, без палмово масло шоколад. Има и млечен вариант на тази комбинация, аз ще пробвам тази с 54% какао. Преписвам малко от намерената в интернет информация, сега ще ви споделя какво реално получавам в луксозната кадифе-ламинат опаковка.

Тя разбира се, е супер красива - картонена, лавандулово лилава на цвят с кула от тъмен шоколад полята с още шоколад и украсена с боровинки и стръкчета лавандула. Цялата композиция изкача или пък обратното, зависи от гледната точка, скача в езеро от кисело мляко. Определено очаквам нестандартен и приятен вкус. Шоколадът вътре също бяга от утъпканите пътеки. Защитен от прозрачно найлонче, веднага грабва вниманието с формата на дърво/елхичка, а не с обичайните правоъгълни или квадратни парченца. Задната му страна е посипана с изсушените боровинки и кисело мляко.

Отварям и директно го насочвам към носа си :) И не съм разочарована - сладко-кисел шоколадов аромат, грабващ и изкушаващ, но къде е лавандулата. Очаквах да е по-осезаема. Може би като го разчупя ще ме изненада. При разделянето няма как да получа правилни парченца, а също и да запазя гърба непокътнат. Май по-добра идея е направо да го гризвам, което по принцип не практикувам и не ми се нрави много като опция. Предпочитам да си отчупя парченце и да го лапна цялото, а не да забивам зъби в шоколадовото тяло. Счупих го, изобщо не по линиите, а по съвсем друг маршрут. Разпилях доволно количество люспички и още толкова останаха по ръцете ми, кисели са, ако някой се е чудил какъв вкус имат. Открих, че има по-добър щадящ начин да се чупи - докато е още вътре в найлончето и така не губя от съставките му.

Отвътре шоколадът е много наситено тъмен, какаото е 54%, но изглежда като поне 70-80%. Все още липсва лавандулата. Не е много податлив на отхапване, макар че е съхраняван на стайна температура, но не се е разтопил. На вкус е приятно тъмен, киселото се усеща, ако го положа директно върху езика си, иначе почти го няма. Разочарована съм от нулевия намек за лавандула, но май е разбираемо при положение, че съдържанието му е едва 0.01% (и е на последно място в състава). Може това да е здравословната мярка и повече да не е препоръчително, но не е достатъчно да се каже, че това е шоколад с лавандула. Ако не беше изписано и снимано, нямаше и да разбера.

Дори и боровинките не са толкова осезаеми, искам да са на парченца и да са навсякъде. Приятен полу-тъмен шоколадов вкус, но на мен ми идва малко обикновен. Трябва да го оставя да се разтопи в устата ми, за да разкрие малко по малко уникалните си съставки, усеща се кисело, леко сладко, наситено какаово. Доста трудно се смуче, до последно е твърд и неподатлив, но така пък свършва по-бавно нали ;)

Колкото повече се разтопява, толкова повече се губи киселата нотка и остава само сладката и забравяш, че си лапнал тъмен шоколад. Изобщо доста изненадващи моменти ви очакват с това барче, тъкмо си мислиш, че си разбрал същността му и то се променя. Послевкусът е чист, какаов, без разсейващи нотки.

Все пак другия Sense It шоколад ми хареса повече, може би защото е млечен, а може и защото тук исках повече кисело, а не го открих, да не говорим за напълно липсващата лавандула. Снимките ми определено са подвеждащи, защото на тях изобилства от лавандула, но са направени преди да го опитам и да знам колко е наситена тя в шоколада.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

Днес е добър ден за пробване на нов шоколад. Макар, че то всеки ден е добър за шоколад, но не винаги за нов. Някой път имаме нужда от познат вкус да ни прави компания и да ни е уютно, а друг път пък се усеща желание да се хвърлим в нещо ново и различно. Какво му е различното на шоколад с лешници ли? Че тук те не са цели, не са дори половинки, а са си направо смлени и забъркани в шоколада, станали са част от него, проникнали са в същността му и са му придали съвсем ново звучене.

Шоколадът беше на щанда за намалени стоки в Кауфланд, понякога поглеждам какво има и там, може да изскочи нещо за мен. Той е от собствената марка на магазина и се беше озовал там, защото скоро му изтичаше срока на годност. Не дочаках да настъпи този момент и успях да го пробвам преди това. Наближаващия краен срок не се беше отразил по никакъв начин нито на външния му вид, нито на вкуса му.

Опаковка - найлонова, червеникаво-кафява, с доста надписи и информация. На централно място са 6 парченца от шоколада, аранжирани на купчинка, два лешника и нещо като шоколадов бонбон, който може би иска да намекне за шоколадово-лешникова смес/паста. Отварям и намирам 24 парченца с доста скучен вид, гладки, леко надигнати в средата, без надпис, щампа или какъвто и да било отличителен знак, няма как да познаеш от какъв шоколад са. При разделянето им не се чува почти никакъв звук, може би лешниците в сместа я омекотяват и я наистина има една по-кремообразна консистенция. Освен това адски бързо започва да се топи щом го докосна с ръце, особено при по-високи външни температури.

Съдържанието на лешници е само 15%, те са печени и смлени след това, но няма как да пропуснеш присъствието им. Първо се промъкват като нотка сред аромата на какао, а после изненадват и езика със специфичния си вкус. Крайният резултат е все едно две половинки са се намерили и перфектно са се напаснали една друга - шоколад и лешници. Сега се сетих на какво ми напомня вкуса, на течен шоколад под формата на блокчета. Не е обаче толкова сладък, което е предимство и парченцата изчезват в устата ми едно след друго без да се усетя. Много сполучлив шоколад, заслужава си понякога да обърна внимание на по-бюджетните сладки варианти. Този е 100 грама и цена около 1 лв. Определено е добро попадения, потърсете го следващия път, на мен ми хареса и ще погледна какви други видове предлага K-Classic.

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram

По празниците е рай за шоколадохолиците. Магазините излагат всякакви лакомства, а фирмите изкарват нови вкусове и формати. Трябваше да купувам шоколади Милка, което значи, че рядко посягам към тях, ако не са намалени или нямат някаква кампания с награди. Така и така ще купувам, реших да пробвам нещо ново - не пише да е лимитиран вкус, но не и не съм попадала до сега на него. Затова предполагам, че е вариант, който може да се намери само зимата. Milka milk creme with crispy biscuits - Млечен шоколад с алпийско мляко с млечен пълнеж (40%) с аромат на ванилия и парченца бисквити (12%).

Опаковката е супер зимно-празнично-стопляща. Сняг, елхички, къщички със запалени светлини, звезди и може би падащ сняг, макар че е по-скоро жълт. Върху голяма жълта пряспа се е позиционирало парче шоколад в компанията на купичка крем и хрупкава бисквита. Този път разликата между нарисуваното и реалния шоколад не е толкова голяма. Пълнежът на шоколадовите парченца в действителност не е толкова наситено жълт и бисквитен, но могат да се забележат някакви парченца в крема. Друго от към външен вид няма забележително.

Не се чупят много правилно заради пълнежа си. Той изглежда преобладаващ заключен между тънички стени от шоколад. Към аромата на ванилия се усеща и аромат на бисквитки. Самите те пък хрупат при отхапване, но после се сливат с крема. Шоколадът почти не се усеща, освен ако не задържите парченцето да се разтопи в устата ви. В такъв случай се натъквате на типичната за шоколадите Milka прекалена сладост. Не е лош шоколадът, мекичък, млечен, леко бисквитен, ще върви добре с чаша горещ шоколад или мляко с канела и мед.

100 грама - 15 парченца. Цената е обичайната за марката, аз го взех намален за около 1.59 лв. На пълна цена може би нямаше да съм толкова склонна да го взема. Но е хубав зимен вариант.

Помня като излезе новината за нов, четвърти вид шоколад, произведен от нов сорт какаово дърво и забележителен с розовия си цвят. Специфичния вкус и цвят е естествен без добавката на каквито и да било оцветители и овкусители. Ruby (рубин) е всъщност името на какаовите зърна и от там и розовите шоколади често имат думата в името си. Не се намират обаче масово по магазините, което беше и причината да не им се поддам до скоро. Този красавец обаче ме повика от един щанд в Кауфланд и на всичко отгоре беше с отстъпка.

Опаковката му е приятно розова, но самия шоколад не е чак толкова ярък като цвят. Представях си го по-барби цвят, поне на снимки в интернет така изглежда, но специално този е по-скоро розово-млечно-кафяв. На пръв поглед не намирам изписана марка, наречен е "просто" Pink chocolate made from Ruby cocoa beans. Вместо производител пише дистрибутор - Лира Груп от Словакия. Поразрових гугъл и излиза, че те произвеждат шоколада. Намерих го в сайта им, наистина е така без марка и лого, не е някаква версия специално за външния пазар или за Кауфланд. Имат още 2 разновидности на тази розова сладост - с ягоди и с боровинки. Чудни шоколадови произведения видях в онлайн магазина им, някой ден ще се разходя до Словакия да ги опитам, ако те не дойдат до тук ;)

Новият ми приятел е само 50 грама, макар да изглежда поне двойно по-голям.  Осем тънички парченца са опаковани в целофан и след това в картонена обвивка, която им е голяма. Затваря и на два ката от към гърба, за по-сигурно да не избяга шоколада или да не се счупи. Което явно не е помогнало много, защото имаше начупени шоколади. Отпред има прозорче във формата на какаово зърно, от където наднича шоколадът, за да ви привлече с необичайния си цвят, ако опаковката и големите букви на нея не са успели. Няма информация като другите шоколадови барчета за различни сертификати или лога. Съдържанието на какао е минимум 47%, но не става ясно дали това е само чиста руби какаова маса или има примеси. Мисля си, че при по-голямо какаово съдържание розовия цвят може да е по-наситен, но и цената по-висока.

С трепет го поемам в ръце, изглежда слаб и уязвим и не смея да го счупя. Долавям различен аромат, но не мога да определя на какво е. Знам само, че липсва характерния мирис на какао в комбинация с мляко, което малко ми липсва. Според съдържанието в розовото барче има добавена ванилия (не я усещам) и лимонена киселина, което ме карам да искам да опитам руби без нищо добавено. Както казах цветът му е потъмнено розово, но като отхапя вътрешната част e изненадващо по-светла като немирно езиче. А на моето езиче се разлива нежна сладост и приятна леко кисела нотка. Според производителя вкусът на този вид какао се доближава до плодовото усещане при консумацията на ягоди. Според мен не е толкова интензивно розово преживяването, но определено е приятно и галещо като коприна. Хем е шоколад, хем не е. Няма го типичния шоколадов вкус, няма и прекаляване със сладките добавки. Въпреки това няма спор, че е вкусен, на мен лично много ми допадна точно заради мекия плодов намек.

Pink chocolate made from Ruby cocoa beans е изживяване на едно ново, по-различно ниво, но защо само 50 грама. Колкото и пестеливо да ги поемах, 50 грама са нищожно количество и не стигат до никъде. Мисля, че мога да изям поне 1 кг от руби шоколада, ама няма. Редовната му цена беше 5.29, в словашкия онлайн магазин е 2,42 €, намален го взех за около 3 и нещо, не помня точната цена (а и на касовата бележка го бяха объркали), може би е бил намален около 30%. Та така де, скъпо удоволствие си е, не е за всеки ден, макар че според почитателите му може да се яде в много по-големи количества без да тежи като другия шоколад точно заради различните какаови зърна. То може, ама ако си поне милионер.

Имах удоволствието да се докосна и усетя един иновативен за мен шоколад - с кисело мляко!!!! Това чудо на кулинарната техника е ръчно изработено и се представя под името Sense it. Пълно английско име Sense it - hand made chocolate with Melissa oil and Lactobacillus Bulgaricus. Това, което го прави уникален са маслото от маточина и лиофилизираното кисело мляко. Какаовото съдържание е мин 32%. Количество 90 грама, цената я намирам в диапазона 8-12 лв.

Получих го като подарък заедно с негов събрат с масло от лавандула, който също ще покажа в блога. Жалко обаче, че страницата на създателя му в момента липса, а във фейсбук страницата на марката не се забелязва движение, надявам се да са оцелели в тия странни за бизнеса времена и да продължат да правят изкусителните си шоколади. Така и не успявам да разбера кой точно седи зад марката и производството му. На опаковката е посочено, че е произведен за Еуфория Фуудс Еоод от Гаврош ООД, но и на сайта на двете фирми не намирам нищо за тези шоколади. Жалко, ако са били уникати, единия вече го изядох, но другия мога да го прибера за поколенията, ако не се развали. Намерих информация, че в изработката му е участвал шеф Ради Стамболов и в момента е единственият в света шоколад с розово, лавандулово и други аромати и масла и кисело мляко.

И след разследването да се посветя на яденето. Много красива опаковка - описана е като "луксозна кадифе-ламинат опаковка". Различни нюанси на зелено, заради маточината, в центъра и кула от шоколадови парченца полята с шоколад, направо ме уцелват в сърцето и стръкче маточина като акцент. Задната страна е също толкова интересна - в горната част има нарисуван плик, където може да попълниш данните си, ако шоколадът е за подарък. Малко дребно, но все ще събере име и мило обръщение. Опаковката има и закопчалка, за да може да си прибереш останалия шоколад. Съдържанието е не по-малко любопитно и измислено и направено с усет към детайла. Шоколадът е опакован в прозрачно найлонче, което му е малко голямо. Но пък е добре залепено, за да не изпадат посипаните по гърба му изсушени златно-есенни парченца. Люспичките са доста нестабилни и се сипят като златен дъжд. Не знам защо си представях, че киселото мляко присъства под друга форма в състава на шоколада, а не като жълти частички. То е обяснено, че е лиофилизирано, т.е. дехидратирано и изобщо не прилича на себе си (само Lactobacillus Bulgaricus май са останали). Реших че може да са измислили начин шоколадът да е с вкус на йогурт :) Ако няма такъв, моля някой да се заеме.

Барчето е разделено на 18 парченца и всяко от тях е с щампа 5 гр, сигурно ако си на шоколадова диета да не се прецакаш и да изядеш по-малко шоколад от колкото трябва ;) Не се отчупват много правилно обаче, ще пристъпим малко диетата. Направи ми впечатление, че на стайна температура се държи добре, не се размеква и запазва целостта и стабилния си вид. На пръв поглед изглежда като млечен шоколад с изключение на златния гръб. Мирише приятно без някоя съставка да преобладава. Не усещам маточината, мирише ми леко кисело, не толкова какаово.

Вкусът е на млечен шоколад с лека кисела нотка. Интересен е за пробване, може да не се хареса за всеки, но на мен ми допада като смес от съставки. Пробвах жълто-оранжевите люспички, остъргах ги от едно парченце. Напомнят ми малко на смлян корнфлейкс като усещане, нямат собствен вкус, само драскат по езика. Лесно падат и остават по пръстите ми докато се наслаждавам на шоколадовото удоволствие. Ти изглежда обилно посипано с тях, но реално изсушеното кисело мляко не е чак толкова много (4.5%). Добре балансиран като сладост, ако му позволя да се разтопи на езика ми киселичкото разнообразие се губи и избухва сладостта. Без да се усетя мога да го излапам целия, а искам да си го пазя и повече пъти да го вкусвам. Странно, но няма ярко изразен послевкус.

Sense it - hand made chocolate with Melissa oil and Lactobacillus Bulgaricus е красива храна за очите, душата и небцето. Различен и вкусен, дали заради маточината и киселото мляко, дали заради качествените основни съставки или пък заради ръчната му направа, той носи гурме усещане. Ако някъде намерите останали бройки, пробвайте го. Ако не, надявам се скоро някой да забърка подобна уникална и новаторска шоколадова смес за радост на многобройните шоколадолюбители.

Пак обръщам поглед към шведските сладости, снабдяват ме редовно с тях и затова ги уважавам толкова често в блога. Днес е ред на малките барчета на Malmö Chokladfabrik, които те наричат Malmöbars. 4 стройни, тънки барчета по 25 грама всяко, визуално разделени на 4 парченца. Заедно са колкото един стандартен шоколад, но разделени са по-интригуващи, защото всеки идва със своя си вкус, аромат, съставки и особености. Това е първата ми среща с тях, поразгледах сайта им, повече информация има на шведски и повече продукти, версията на английски предлага по-малко изкушения, което ми се стори странно решение. Поне разбрах, че специфично за тези барчета е, че самият шоколад е овкусен с една от съставките, а отгоре са поръсени с другата. След малко ще разберете какво имам предвид.

Няма да ви питам с кой да започна първо, ясно е, че всички ще бъдат изядени, все пак колко са за мен 25 грама :) Избързах първо да ги снимам, после да ги прибера и чак след това да ги ям и описвам и сега ги разпознавам по картинка кой от коя опаковка е излязъл. Два от тях мога да открия и без подсказване, но другите са млечни и си приличат. Опаковките и на 4-те са подобни, шарени ивици обгръщат средната част, където е името на шоколада + още малко за него и няколко сертификата. Две барчета са веган, другите не, но всички се хвалят, че нямат в съставките си ядки, соя, яйца и глутен. Че какво им остава тогава. Както се оказва доста неща. Имаме 4 нюанса шоколадово, малко като торта 3 шоколада + бял.

Започвам с най-скучният на пръв поглед - Mint & Candy cane mylk chocolate. Наречен е млечен, но milk е поставено в кавички, защото в състава му няма мляко и реално е 100% веган. Сега вече ме заинтригува. Затова пък в него присъства тръстикова захар, също и ментово масло и 4% candy cane. Candy cane са популярни захарни бастунчета, които се ароматизират с мента. При нас не са толкова известни, а и да ги има си мисля, че съставът им е друг. В случая явно шоколадът е асоциация с тях. Но само опаковката му е с бели и червени ивици, поръбена със зелено. Самото барче е с нормален шоколадов цвят и само слабият аромат на мента носещ се от вътрешността му намеква за скрита свежест. Твърдо е, трябва по-силен натиск със зъби, за да се отчупи. Ментата веднага изпълва устата ми, още щом оближа шоколадовата повърхност. По-силно е присъствието отколкото предполагах в началото. В един момента усещам леки грапавини, оказаха се малки бели парченца, предполагам части от захарните бастунчета удавили се в шоколадовата смес. В началото изобщо не се забелязват, усещат се само с език. Като количество не са много, затова и барчето е съвсем леко сладко. Над всичко надделява ментовото усещане. Какаовото съдържание е 52%, напълно по мой вкус. Обаче макар и без мляко, прилича на млечен, наистина много любопитно за опитване барче, задоволяващо и изненадващо вкусно при това.

Посягам към белият шоколад - Lemon & Liquorice white chocolate, опаковката е на жълти и сиви ивици. В него са се събрали тръстикова захар, мляко, натурален аромат на лимон, за самия лимон нищо не споменават и 0.5% сладник, познат у нас като женско биле. Това пък чудо не го бях срещала в шоколад. Според интернет няма специфичен мирис, а количеството му в този малък шоколад и без това е толкова незначително, че полезните му действия няма как да се проявят. Въпреки, че шоколадът е бял, в него има 30% какао. Блокчето очаквано е бяло, но на гърба му има ситни тъмни песъчинки. Любопитно ги остъргах и опитах, първоначално реших, че това е какаото, но вкусът се оказа странен. Тръпчив и леко горчив, може би това е женското биле, макар че не усещам сладост. Малеее просветна ми какво е сладника - познат е и като лакриц, има специфичен черен цвят и първата ми срещна с него в Холандия беше ужасна - нагълтах наведнъж лакрицов бонбон при това солен след което го изплюх заради ужасния вкус. Имам дори цял шоколад с лакриц и заради това си първо преживяване още не смея да посегна към него. Опитвам съвсем малко парче от Malmöbar, май трябваше да го пробвам без да се интересувам какво има в него, но заради публикацията потърсих информация. В шведския вариант добавката е една идея по-поносима предполагам заради малкото количество и успокояващото присъствие на белия шоколад, който пък е достатъчно сладък, за да удави горчивината на "сладника". Уж сладък, но на мен ми горчи или по-скоро ми е неприятен на вкус. Шоколадът става за опитване, заради различния вкус, но не ми харесва и изобщо не е моята подправка това черно нещо. Не успях да го изконсумирам целия, дадох го на ММ, според него мирише на препарат за чинии :)

Бързам да посегна към следващото барче, за да си оправя вкуса. А то е тъмен шоколад със солен карамел и кардамон (кардамом). Не е много тъмен обаче, 54% какао - идеално. Опаковка е със светло-синьо и карамелени ивици, в състава му са намерили място тръстикова захар, какао, мляко, маааалко кардамон (0.3%), още по-малко сол (0.2%), аромати на карамел и ванилия. Само докато го пиша и ми потича слюнката, определено звучи добра комбинация. Но то след лакрицата всичко е добро :) Барчето на Salt Caramel & Cardamom Dark Milk е по-скоро млечно отколкото тъмно, мирише апетитно какаово и малко ми напомня на дубайския шоколад. По гърба му се забелязват солени парченца и повече кардамонови трошички. Идеята е като подложа език да отхапя от шоколада, да се усетят първо добавките, а след това и шоколадовото удоволствие. И те наистина са само на обратната му страна и досега с тях е мимолетен. Кардамонът почти не влияе на вкусовите ми възприятия, просто е доста малко, карамела изобщо липсва, само духовно е тук, най-отчетливо се усеща солта. Леко съм разочарована, бих пробвала тази комбинация, но с по-наситено присъствие на допълнителните вкусове. Като се абстрахирам от това млечно-тъмния шоколад е плътен и вкусен.

Последния за сега, но със сигурност не й последен на марката - ще си поръчам да ми донесат още - Orange & Ginger Dark Chocolate. Тук вече имаме пълноправен тъмен шоколад - 70% какао. Веган е, тъй като в състава му няма мляко. Само какао, тръстикова захар, джинджифил и аромат на портокал. Просто, кратко и ясно знаеш какво слагаш в устата си. Този на цвят се е поопрепекъл, ароматът е леко портокалов, а на гърба са му се залепили парченца джинджифил. Първо усещам тях, мнооого са вкусни в комбинация с шоколада, а после изчезват и остава само тъмния и наситен вкус на какао. Нищо изненадващо, но и нищо стресиращо като вкус.

Крайна оценка: двата млечни шоколада са напълно ометени и трошичка не остана от тях, ясно е, че те ми бяха най-вкусни. Тъмният джинждифил е хубав, но тъмен и макар и малък като количество още му се чудя. Белият само го опитах и не мисля да го довърша, няма да се получи работата с този сладник. Супер ми допадна различните вкусови комбинации, които предлага Malmo chokladfabrik, интересни са за опитване и със сигурност ще откриете нови любими шоколади. Чудесни идеи имат за смесване на вкусовете, ако ви попадне възможност да ги опитате, се отдайте на изкушението. И ми напишете коя е най-странната шоколадова комбинация, която сте харесали или пък не сте :)

Ревюто на Chocolat Cafe-Tasse Noir Orange отдавна отлежаваше в черновите и най-после дочака да го публикувам. Шоколадът не отлежава, той замина отдавна. Дойде чак от Канада, за да бъде изяден и записан в шоколадовите ми архиви. Оригиналната му страна на произход обаче е Белгия. Марката е Chocolat Cafe-Tasse и предлага ръчен автентичен шоколад, за направата на който се използва 100% чисто какаово масло.  Марка с традиции, качество и слава, до която успях да се докосна и аз благодарение на приятели. Предлагат страшно много изкушения, разделени в няколко колекции и ще ми трябва бая време и апетит, за да ги опитам всичките.

За първи впечатления ми се падна тъмният шоколад с портокал Dark & Orange. На сайта на марката се води family bar заради големината му - цели 85 грама, което според моите стандарти изобщо не е фемили, най-много за двама по-злояди шоколадолюбители да стигне това количество. Портокаловото съдържание е под формата на портокалови корички (2.7%) с добавка аромат на оранжевия цитрус + ванилия.

Нищо по-специално не пише на сайта на производителя, затова описанието ми е по-подробно. Опаковката е изцяло посветена на портокаловото присъствие - оранжева с бледи червени ивици (не знам защо ми прилича на ретро тапет). Освен надписите украсата й се състои от червено парченце портокал и цветове на портокалово дърво (добре, че е гугъл да ми помогне в разгадаването им). От обратната й страна е изписано съдъжанието на шоколада на няколко езика и това е, няма повече обяснения.

Шоколадовото барче е разделено на 7 хоризонтални парчета, все по-често срещам такъв тип шарка вместо обичайните малки правоъгълничета. Всяко от парчетата е щамповано с надпис Cafe-Tasse, оформено като етикетче или табелка за врата :) Отчупват се почти чисто и доста лесно. Кафяво тъмни са и във вътрешността им блещукат парченцата портокалови кори и малко шуплички. В аромата се долавя цитрусовата нотка, докато във вкуса не е толкова отчетлива и забележима. Но и тя без това е там само за разкош, истинското удоволствие идва от тъмния шоколад. Има добавени захар и глюкозо-фруктозен сироп, но тъмния шоколад успява да изпъкне над тях. Портокалът като вкус се усеща по-скоро като нещо, което допълва тъмната същност, без да е отчетлив вкус, а само подправка. Парченцата му са мекички и не правят такова впечатление. Много лек полъх на цитрус, приятен, но недостатъчен. Имам нужда от още свежест и цитруси, тъкмо днес бленувах за портокалов сладолед или сладкиш :)

Със следващото парче спирам да го търся портокала и се наслаждавам на тъмното удоволствие. Твърд, леко неподатлив, после се разлива приятно в устата ми и вкусът е наистина завладяващ. Цялостното усещане, което остава след консумацията на Noir Orange е много леко горчиво свежо шоколадов.  Какаовото съдържание е мин 60% и смятам, че това е точния процент за мен, за да съм доволна и да ми е прекалено сладък или прекалено горчив дадения шоколад.

Някои от продуктите на марката могат да се намерят и у нас, даже и Chocolat Cafe-Tasse Noir Orange го намерих да се продава онлайн. Ако искате да опитате хубав черен шоколад, пробвайте някой на Cafe-Tasse, хубави са, заслужават си малко, абе много по-високата цена за този грамаж - над 7 лв.

Garant Hallon Mörk choklad - след още десетина изядени шоколада от Швеция ще започна да го схващам този език. Или поне ще съм научила всички думи свързани със сладките шоколадови удоволствия. Срещнах се с тъмния шоколад с боровинки, дойде ред да опитам и този с малини. Разлика между двата на външен вид почти няма. Отново се впечатлявам от красиво изрисуваната опаковка, като произведение на изкуството е. В горния край и на задната страна са се скрили малко малинки, които да разкрият, че техните посестрими те очакват потопени в шоколад.

И тук имаме също толкова прекрасна вътрешна част на картонената обвивка - разкошно нежно розова с какаови елементи. В нея се побират 100 грама шоколад или накратко - 10 парченца. Какаото е 70%, сортът му е Trinitario и се отглежда в Доминиканската република и Перу. Поглеждам няколко пъти да не съм сбъркала опаковката, като deja vu ми е срещата с този представител на шоколадовата индустрия, добре че е блога да записвам какво съм опитвала и кое е ново.

Посрещат ме тъмни парчета с напечатано какаово зърно. Мирише на чист шоколад, не усещам разсейващи аромати. Отчупват се меко и лесно. Хлопат като плочки от домино, когато ги редя едно върху друго за снимка. Задната им страна изглежда богато населена с малинови парченца (но са много мънички), макар от надписа да разбирам, че са само 3%, т.е. не са те главната атракция тук, а тъмния шоколад. Обаче не са захаросани парченца, а само малини, без добавки и примеси, ярко розови са на фона на тъмната материя. И вкусът на какаовото барче е тъмен, със сладки и кисели проблясъци. Малинките се редуват да се появяват и изчезват, но шоколадът е винаги тук. Изглежда твърд и неподатлив, но не може да изтрае дълго под напора на зъбите ми. За което съм наградена с горчивия му вкус.

Даже семенцата на малините са там, съвсем истински са, само дето ми се струват по-кисели от колкото са в действителност, може би защо са изсушени, когато ги ям пресни повече ми харесват (скоро, скоро, скоро). При сдъвкване двете главни съставки се съчетават по-добре. Ако го оставя да се разтопи на езика по-ясно се различава горчивото и после киселото, което не ми допада. Опитвала съм и шоколади на други марки с малини, даже единия също е със 70% какао и вече ми е трудно да различа с какво един е по-специален от друг. Общото е, че интензивния и летен вкус на малина съвсем го няма. Да, има кисела нотка, да има червени парченца и с повече въображение и затваряне на очите може да реша, че са от малини, но може спокойно и да са от друг киселичък плод. По-скоро бих определила Garant Hallon Mörk choklad като наситено тъмен шоколад с лек намек за нещо допълнително, отколкото като шоколад с малини.

И да след края му остава само спомена за тъмното удоволствие, но не и за плодовете. Само ми се навират из зъбите, като истински малини. Честно казано не успя да ме впечатли този шоколад с вкус, само външния му вид е забележителен. Дори не го изядох целия, не ме грабна, не успя да предизвика удоволствието, което очаквах, а може и в момента да не съм в настроение за тъмни шоколади.

Време е и за класиката. Мечтата на всяко дете от 80-те, шоколадът от Кореком - Swiss Milk chocolate with honey & almond nougat или казано накратко Toblerone.

Преди време не бях очарована от по-тъмния вариант на прочутия триъгълен шоколад, ревюто му е тук. A скоро се чудих за шоколади с пo-различна форма от стандартната и ето го, той сам ме намери. Както се оказа, аз спомени за вкуса му нямам, ако ми е попадал от някъде, съм бързала да го изям без да се замислям много какво има в него, важно е, че е шоколад. Затова и чак сега обръщам внимание на надписа honey в името му и присъствието на 3% мед в състава му. Разбира се освен нея си има и порядъчно количество захар. Освен тях има и бадеми (мъъъничко) и то като част от бадемовата нуга, на която ще се спра по-подробно след малко. Toblerone освен със специфичната си форма е лесно познаваем заради присъствието на тези съставки  - нуга, бадеми и мед. Започнах отзад напред, затова сега ще мина към производителя. И тук съм леко изумена, защото виждам името на Mondelez International, тая фирма май е навсякъде. Не винаги обаче производството е било под тяхната шапка, а през 1990 година те купуват марката от собственика й.

Шоколадът е мъничък по моите критерии, само 50 грама. Което е 9 връхчета, точно колкото са и буквите му, всяка една изписана на отделен връх. Бадемовата смес се забелязва като много ситни точици по повърхността на възвишенията. Почвам да катеря - отделните парченца се отделят едно от друго лесно и без много протести. Шоколадът е мек и интересно хрупкав. Тази различна и неочаквана консистенция идва от бадемовата нуга, която самостоятелно е много хрупкава, а тук я усещам скърцаща. Добре че е какаовата смес да я омекотява и укротява. Нугата за мен е като нашата бяла халва, само, че не с орехи, а с бадеми - сладка до непоносимост и лепкава. Просто тук е раздробена на дребни, дребни парченца. Макар и ситни те се усещат отчетливо при отхапване на шоколада, а някъде са останали по-големи бели късове от нея, които по-трудно се сдъвкват и едно от тях даже сериозно застраши зъбите ми.

С изключение на повечето мляко в състава Swiss Milk chocolate with honey & almond nougat е същия е като тъмния тоблеронски вариант. Или съм си променила вкуса или съм била гладна за шоколад, но жълтия ми допадна, харесват ми и сладостта и хрупкавостта, но пък и хапвах по парченце на час, а не целия наведнъж да ми загорчи от сладост. Мисля си, че за разлика от нормалните млечени шоколади в него сладката нотка е по-различна заради присъствието на мед, макар и незабележим като количество. Малко ми развалиха удоволствието по-големите парченца нуга и ако не се притеснявах от инцидент, сигурно щях да го хапвам по-често. Те също може да са безопасни, ако ги смучеш, а не като мен да бързаш да разкъсаш шоколада със зъби. Вкуснен братовчед на млечния шоколад е, разбирам защо е бил толкова ценен и желан, не знам тогава дали съм го оценявала достатъчно, но сега отделям време да се насладя на шоколадовите връхчета.

Има различни грамажи от този вид и по-малки и по-големи и много по-големи, та и различни видове са се навъдили. Аз от детството помня само точно този - жълтия (сега се замислям защо е жълт някой знае ли, може би цвета на нугата, но тя е по-скоро бяла или светло жълтеникава). Има и в картонени опаковки, моят е в стандартно фолио завит. Учудих се, че е произведен в Берн, Швейцария, а е внесен от Египет, даже си има и надписи на арабски език. Иначе е купуван в България, та има и лепнато малко етикетче с български текст. Към 1,70 му е цената, което не е малко предвид грамажа.

Имате ли си любим Toblerone? Кой да опитам?

Първо впечатление - ярко зелена опаковка с голямо езеро от шоколад и плуващи, май направо давещи се в него ядки. Зеленото не е точно шамфъстъково зелено, малко е засилен цветът за привличане на любопитни любители на шоколад. Фъстъчките на опаковката също са в такъв цвят, отдавна не съм виждала шамфъстък на живо, тях почти са ги докарали на цвят, макар и малко изкуствени. Заради нечии умения с фотошоп очаквах малки и нагъсто наредени парченца ядки, получих приемливо присъствие - 18% от общата маса са. При големината има разнообразие, срещат се и дребнички и цели. Съдържанието на какаова маса е минимум 29%. Информацията за съставките е на английски и турски. Прави впечатление квадратната му форма, такива съм виждала и на Ritter Sport (между другото в Германия не може да се продава друг шоколад с квадратна форма освен техния) и на ION - Break серията. Количеството на Ülker Çikolata Bütün Antep Fıstıklı  е 70 грама, цена около 2,60 лв.

Да вмъкна малко информация за марката: както става ясно от заглавието на блокчето, фирмата е турска. Основана е през 1944 година в Истанбул от двама братя с фамилията Юлкер. През годините се разраства и извън пределите на държавата и в момента има около 60 фабрики, които бълват над 1500 различни продукта продаващи се по цял свят. Срещи съм имала с други техни произведения, най-вече шоколадови десертчета и бисквити, но за първи път ще опитам шоколада им. Някак логично ми се струва да сложат шамфъстък и в шоколада, Турция е сред най-големите производители на тези ядки. И имам чувството, че присъстват в доста от сладостите, които се правят в страната (от което мисълта ми полетя към баклавата и много ми се дояде).

За да отвлека вниманието си от реките от захар, бързам да се потопя в шоколадовото езеро. Разтварям зелената одежда и от нея се показва златен станиол украсен с безброй надписа Ülker. Разкъсвам и него и ето я целта на цялата експедиция. След всичкото това зелено нямаше да се учудя и шоколадът да е зелен на цвят (срещали ли сте зелен шоколад, ако да кой?, ако не, аз ще си потърся), но този е съвсем нормално шоколадово-млечен. Интересна форма имат отделните му парченца. Като решетка са - малко островче в средата с логото на компанията свързано с другите островчета посредство тунелчета. Не мисля, че имат някакво отношение към вкуса му, просто такава е матрицата им за изливане на шоколад. Заради парченцата ядки не може да се разчупи шоколада на правилни блокчета, кога ли ми е пречело това. На гърба му се виждат шамфъстъците, които покриват доста голяма площ. Ароматът е не много силен, леко сладък, съчетание от ванилия, шоколад и мляко.

Ядките не изглеждат много свежи, но вкусът им си заслужава. Почти няма отхапване без ядка в него, само в повдигнатата част на блокчетата ги няма, защото са потънали на дъното. Самите шамфъстъци не са много сладки, а тук те поемат от сладостта на шоколада и успокояват вкусната река изливаща се в устата ви, забавят я и и придават различно усещане. Като малки камъчета, около които езикът се завърта, за да дойде за малко на себе си, преди отново да бъде потопен в млечен шоколад. Припомних си колко обичам шамфъстък и в комбинация с шоколад е още по-чудесен за хапване. И млечният шоколад не е за подценяване,

Според сайта на марката това е най-популярния шоколад в Турция и да ви кажа разбирам защо, на мен определено ми хареса. Произвеждат и тъмен шоколад с шам фъстък, само тъмен шоколад - 60% и 80%, млечен с лешници (но това е по-стандартна комбинация), а също и по-голяма разфасовка в стандартната за шоколади форма млечен, бял и бял с шам фъстък. Моят ми беше подарък от Турция, но има фирми, които продават шоколадите на Ülker и в България. А може и да се разходите за сладки покупки до южната ни съседка, аз още не съм ходила, но го има в плановете ми :)