Този път съм малко по-навреме с ревю на "Момичетата от пансиона" на Симон Сейнт Джеймс, че обикновено чета някакви книги, които вече не са актуални и масата читатели отдавна са ги забравили и вече са луднали по нещо друго.
"Върмонт, 1950 г.
Съществува място за нежеланите момичета – за размирниците, за незаконородените, за непокорните умници. Това място се нарича „Айдълуайлд Хол“. И в цялото градче се носят слухове, че пансионът е обитаван от духове. „Айдълуайлд Хол“ обаче събира четири момичета, които стават много повече от съквартирантки. Прошепнатите помежду им страхове ги обвързват в истинско, дълбоко приятелство… докато една от тях не изчезва мистериозно."
Очаквах повече от новия трилър на издателство Benitorial, историята даваше заявка да е по-интригуваща, но не ми харесва в каква посока я разви авторката. Може би защото прочетох няколко добри книги в този жанр последно време (нищо, че още не съм писала за тях), а това е нов автор и издателството като цяло има супер попадения, затова и надеждите ми за увлекателна книга бяха завишени. Съвсем друго си представях при наличието на комбинация от пансион, момичета, тайни и призраци.
Малко градче, журналистка във връзка с полицай, тайни, минало, което не я оставя на мира и води до нови разкрития, които ще объркат живота на всички замесени. Липсваше ми съспенса, липсваше ми тръпката, напрежението. Чете се леко и бързо, има кукички, които те дърпат да продължиш, но после се разочаровах до къде водят те. Малко баналности са вмъкнати и според мен те провалят историята, можеше да се развие в съвсем друга насока.
Корицата и анотацията определено привличат и задават предпоставки за интересна и завладяваща история, но наистина не можа да ме грабне. Дори развръзките не ме изненадаха, края също, не че бяха предвидими, но са някак разкрити, загатнати предварително и просто идват логично след всички други неща. Няма го онзи момент, който да ти завърти главата, да те стисне за гърлото и да те накара да прелистваш страниците с трепет и да се чудиш какво си прочел току що, да разгръщаш назад, да превърташ действието в мислите си и да искаш още от него. Исках да се случи нещо главозамайващо, но то така и не дойде.
Като цяло е повече криминален роман, при това предвидим и банален. Двете
сюжетни линии никак не се връзваха една с друга. И реално нямат нищо
общо освен главната героиня, която е замесена в едната и разкрива
другата, но както казах за мен това са отделни истории и не ми
допада, че са наблъскани в една книга. В обобщение имаме: убийство - 2 броя, призраци, малко любовна история, мистерии, даже и темата за Холокостът е вмъкната, за да не се пропусне нещо, което може да привлече читателя. И разбира се, се получава точно обратния ефект - сбирщина от всичко водеща до дразнеща за четене книга.
Ако нямате някакви специални
очаквания, 'Момичетата от пансиона' на Симон Сейнт Джеймс може и да ви допадне. За мен има недостатъци и не мога чистосърдечно да го препоръчам като добър трилър и изобщо като нещо задължително за четене.
0 коментара: