Люлка над Велико Търново – Гарга баир

Една снимка в инстаграм с люлка и страхотен изглед към Велико Търново възбуди любопитството ми. Не беше много трудно да намерим от къде е направено и ето ни на следващия ден и ние на разходка до там. Заедно с още двайсетина човека, които са видели тази или някоя от стотината снимки на същата люлка. Мястото е много популярно тези дни, но си заслужава да го посетите. Не само заради възможността да си направите нова профилна снимка, а и заради комбинацията от движение, чист въздух, тишина, природа плюс множество места и гледки, които не се виждат всеки ден.

Гарга баир е един от хълмовете издигащи се покрай Велико Търново. Постоянно е пред очите ни, когато се разхождаме в тази част на града, но не сме се замисляли, че може да се качим там горе и че може да се разходим по целия скален венец. Преди доста време на връщане от Горна поехме по единия маршрут, за да проверим къде води. Стигнахме до едно местенце с гледка към Царевец, но не продължихме след него, защото беше на свечеряване и трябваше да се връщаме обратно. Сега обаче открихме колко прелестта е местността и планираме да се върнем и да го опознаем още по-добре. А люлката, е бонус към цялото преживяване. Предполагам от скоро е там, защото за такива места се разчува бързо и нямаше да остане неизвестна дълго време.

До предния склон на Гарга баир може да стигне по няколко начина, ще добавя 2 снимки за по-лесен ориентир. Най-краткият и предпочитан от доста хора е този от чешма Каменец, която се намира по пътя за село Арбанаси. Той е изцяло пешеходен и се върви първо през горичка, а после по пътечка върху скалния венец на хълма. Разминаването с другите ентусиасти тръгнали на разходка е малко трудно, но не и невъзможно, просто трябва да сте внимателни. Според интернет и от там може да се стигне с автомобил в близост до баира, но трябва да е бая високопроходим. На снимката съм го отбелязала с червен цвят.

Другият маршрут, който ние избрахме, защото бяхме с децата и кучето и не ни се искаше да треперим на всяка крачка, започва от върха на хълма. Там има и вилна зона, до която може да се стигне с автомобил. После, ако превозното средство позволява също може да се продължи с автомобил до иглолистна гора, която се пада над скалния венец. Ние предпочетохме да се разходим пеша и паркирахме до вилната зона. Определено си заслужаваше ходенето, открива се прекрасна гледка към Арбанаси, мирише на свежа растителност и цъфнали дървета, имаше лек вятър, двукраките и четирикраки диванета се радваха на природата и свободата. По-трудната част е когато се стигне до иглолистна гора и трябва да се спуснете надолу. Пътечката е обозначена с туристическа маркировка, така че няма как да я пропуснете, просто слизането не винаги се получава гладко, за щастие има достатъчно дървета за захващане. Около час и нещо ни отне разходката по този път. На снимката е отбелязан с жълт цвят.

За хората без автомобили разбрах, че може да се стигне до хълма и от пътека тръгваща от квартал Асенов. Видяхме хора, които идват и слизат по нея, но не мога да кажа колко е трудна за преминаване и за колко време се стига по нея. Това е информацията, която намерих: Начало: разклона за село Арбанаси и манастир „Св. Троица”. Тръгва се в посока север-североизток по жълта маркировка. След около 40 минути изкачване се стига до връх Гарга баир. Моля, ако някой е по-запознат, да сподели. В плановете ни е да я проверим и когато това стане, ще ъпдейтна информацията тук. На снимката е със зелено, но не съм сигурна, че точно така криволичи.

На самия скален венец има удобни местенца да поседнете, да се снимате, на няколко места даже бяха палили огън. Гледката е невероятна и спираща дъха. Особено сега през пролетта с това красиво свежо зелено, слънце и разхождащи се пухкави облачета по блестящо синьо небе. Хълмът се издига над Царевец и Трапезица, висок е с повече от 100 метра от тях и те се виждат много добре от всички страни. Имаше доста ентусиасти като нас, други с деца не видях, нашите са на 10 и 12 години, за по-малки не бих казала, че е подходящо, все пак местността не е обезопасена по никакъв начин и трябва да сте постоянно нащрек. Имаше и доста кучета със стопаните си на разходка.

Желаещите да пробват люлката бяха поне десетина, но докато си чакате реда, може да починете и на правите снимки на града. Ние бяхме там около 2-3 часа и не успяхме да направим хубави снимки без на тях да има други хора. Все пак беше хубаво времето и почивен ден, нормално е да има повече туристи. Тъй като мястото не позволява струпване на голяма навалица, предполагам че има и интервали, когато красивата рамка за фотоси ще е само на ваше разположение. Носете си храна и вода, топло е, там е топло, може да решите да пообиколите още, а чешма освен в началото на единия маршрут не знам къде има. Вариантите за връщане са същите, ние се върнахме катерейки се през гората, което беше по-лесно, но пък по-уморително от слизането, най-вече защото ни свърши водата и впоследствие дори по равния път ентусиазмът на най-малките туристи беше леко поспаднал, да не кажа напълно липсващ.

Люлката не е опасна, не е на ръба, над пропаст или в нищото както се създава впечатление от някои снимки. Вързана е добре, дори по две момичета се качваха на нея и е стабилна. Мястото покрай нея е разчистено, за да може да се снима и да се поседне. Малко е трудно качването и залюляването сам, защото е надолнище, пък и бързаш да отстъпиш място на другите, но с практика се случват нещата. Надявам се ползвателите й да я пазят, много е година и дано просъществува дълго време.