Споделеният апартамент – Бет О’Лиъри

Заглавието на романа ме заинтригува, метнах го в багажа за Барселона и му се наслаждавах по време на една страхотна почивка, която включваше слънце и топло време, тишина, малко балконче и чаша вино привечер. Публикацията за испанското ни пътуване надявам се скоро ще изплува от дълбините на претоварения ми с работа и всякакви други маловажни неща мозък и ще ви потопи и вас в невероятния каталунски град. А сега обратно към Лондон и произведението на Бет О’Лиъри.

Представянето на книгата привлича вниманието на читателя, но не мога да кажа същото за изображението на корицата. Според мен никак не пасва на съдържанието и на образа на Тифи, която аз си представям не чак толкова вятърничава. Съдейки по корицата може да очаквате поредната сладникава история, обаче тя не е толкова захаросана. Има и тежки моменти и те кара да се замислиш за правилните и неправилни избори в живота, за чакането, за любовта във всичките й форми, задушаваща, разбираща, прощаваща, между роднини и приятели. Между другото и името на главната героиня ми навява мисли за несериозност и лековатост, по-скоро бих кръстила кучето си така 🙂

А тя всъщност е готина, симпатична, прилича ми много на Луиза от “Аз преди теб”. Тифи обича цветните дрехи, малко шантава е, забавна, всички я харесват, създава приятелства от пръв поглед, нежна и ранима е, обожава работата си, но е все недооценена. Странна и интригуваща е идеята за споделения апартамент, които решава проблема й с липсата на жилище. Тя го ползва през нощта, а съквартирантът й Леон, който работи като медицинска сестра през деня, защото е винаги нощни смени. През почивните дни той е при приятелката си и всичко е точно, докато не почва да се обърква. Тифи и Леон спят в едно легло, ни никога заедно. Общуват с бележки и храна, докато съдбата не ги сблъсква челно. Въпреки мокрите обстоятелства между тях пламва чувствен огън. Изпълнен с противоречия и неочаквани обрати сюжет, но от Лондон може да очакваш всичко, като лисици живеещи в блока, сайдер от банани, бестселър на тема плетене и още и още.

Сред любовните перипетии, в романа се обръща внимание и на психическия тормоз – проблем настаняващ се в много връзки. Бившия приятел на Тифи се чувства добре само в ситуации, когато жената е зависима от него. Намерил точната жертва, той я атакува с думи и действия и е убеден, че винаги ще се върне при него. Вменява й вина за всичко, кара я да се чувства непотребна, недостойна за друг мъж, едва ли не трябва да му е благодарна, че той е с нея. Изнасянето от неговия апартамент е първата стъпка към спасението. Тя води до щастливи моменти и нови хора в живота сладката англичанка. Но щетите който гадняра и е нанесъл са тежки и трудно поправими и е нужно време, правилните приятели, помощта на психолог и силна любов и смелост, за да ги преодолее.  Късметлийка съм, че не съм имала такива манипулативни и подмолни мъже в живота си, защото явно е нещо страшно. И ако не намериш сили да се противопоставиш на това, затъваш повече и повече.

Книжката ми хареса, Бет О’Лиъри знае как да управлява думите, за да те държат залепен за страниците, попиващ с лекота и забавните и трудните моменти. Главните герои Тифи и Леон ми допаднаха много, другите също участват пълноправно и правят историята готина и завършена – Ричи, Гърти (много странно име, дори и английско) и дори уж незабележимия Мо. Приятно романче, една по-различна любовна история с много човечност, искреност, доброта и достатъчно количество хумор, за да не забравяме да се усмихваме и обичаме.