Шоколад Кума Лиса и играта

Прочетох, че има игра с награди с шоколадчетата Кума Лиса и понеже отдавна се каня да ги опитам, реших, че сега е моментът. Купих си 5 шоколадчета, така хем ще има за играта, хем за всеки ще има шоколад да си опита. Цената е 0.79 лв на шоколадче. Интересът ми към Кума Лиса се дължи на това, че на доста места прочетох, че това е шоколадът от детството ни (от моето със сигурност), който се е завърнал. А това трябваше да се провери.

В интерес на истината колкото и да напрягах мозъка си не можах да се сетя как е изглеждало това шоколадче, като съм била дете. Ясно, че трябва да е с лисица, но това не извикваше никакъв спомен в съзнанието ми. Поразтърсих се и намерих една снимка, която само леко раздвижи спомените ми, но пак не достатъчно (снимката е от сайта Нашето детство, много интересен сайт между другото).

Сегашния шоколад е много по-шарен, на днешните деца определено им трябва нещо по-интересно, за да им привлече вниманието. Кума Лиса и тя е напред с материала, цялостната и визия е по-съвременна и дрешките и чадърчето и обувките. Петлето го е загубила някъде, вместо него си има чантичка, не мога да прочета каква марка е. 🙂

Няма шапка, да и се види русата грива, гримирана е, изобщо цяла мадама. Опаковката е найлонова, в миналото ни беше хартиена, което ме подсеща, че тогава не обгръщаше целия шоколад и двата му края се подаваха завити в станиол.

Размерът също се различава. Съвременният шоколад е пораснал малко и е настигнал другите днешни шоколади, но пък е поотслабнал и е доста тъничък, така че на грамаж е почти колкото Кума Лиса от детството ни, т.е. 46 гр.

Отварям го внимателно, защото опаковките ми трябват за играта. При вида на шоколада, една лампичка светна в главата ми и се сещам, че това съм го виждала и преди и даже съм го яла. Причина за тази лампичка са концентричните полуокръжности в двата края на шоколада. Да и оня шоколад имаше такива. Сещам се за него. Сещам се и че доста често шоколада, който ядяхме тогава побеляваше, защото твърде дълго е седял или по магазините или вкъщи са го крили от нас. И беше доста твърд в такива случай. Та и съвременния шоколад ги има тези полукръгчета и както казах е доста тъничък.

Няма да си кривя душата, не помня какъв е бил вкуса на шоколада Кума Лиса в детството ни. Или малко шоколад съм яла или всичкото е било просто шоколад, вкусен, сладък и млечен. Отчупвам на всички по парченце, малко трудно се чупи като не е разчертан, но това не пречи.

Хм, вкусен е, сладък, много шоколадов, млечен, така си представям един млечен шоколад. Докарали са го на вкус и на цвят. Не те изненадват с нищо ново, но няма и нужда, това си очаквал и това получаваш. Според някои вкусът бил същия като в миналото, но както казах, не помня и затова не правя сравнение. На мен ми хареса, бих си го хапвала с удоволствие. Доста бързо се разтапя, ако го хванеш с пръсти, а тази опаковка не е много подходяща да го държиш с нея. Стигна за всички ни, даже остана и за днес. И днес хапвах и пак е вкусен. 🙂

Повече за играта със шоколадчетата Кума Лиса може да научите тук, а дори и да не искате да участвате може пак да си купите и да си подсладите деня. Това шоколадче от детството ме кара да си задавам въпроса защо някой не се сети да направи пак неща, които ни липсват от тогава и вече ги няма, а със сигурност ще са интересни и на днешните деца.