Арменски сладки

Чудно как се сещам да правя тези сладки най-вече през студените месеци. А те вървят по всяко време. И като казвам вървят имам предвид точно това – изяждат се със светкавична скорост. Просто няма начин да изядеш само една. Та тя е една хапка, най-много 2, ако решиш внимателно да отхапеш. Притваряш очи, потапяш се в смесицата от вкусове и вече си посегнал за следващата.

Продуктите са толкова елементарни, че се чудиш как стават толкова вкусни и любими на цялото семейство. Сладка бяла обвивка върху по-твърдо и леко ронливо тесто скрило в ядрото си отново сладко + орехче. Представям ви АРМЕНСКИТЕ СЛАДКИ. Имат постен вариант с олио и друг такъв със свинска мас. Могат да се направят и с масло, а предполагам и с кокосово масло. Аз най-често ги правя с олио, но след като един път опитахме с мас мога да кажа, че те са по-добри – по-меки и даже по-вкусни, ако това изобщо е възможно.

Необходими продукти:

1 ч.ч. свинска мас (може да се замени с олио, масло)
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сода
щипка сол
3 ч.ч. брашно
орехови ядки нарязани на примерно четвъртинки
кутия локум
пудра захар за овалване

Приготвяне:

Мазнината и водата се смесват и се поставят на котлона да заврат. След като кипнат се махат от котлона и се добавя към тях содата и солта. Имайте предвид, че се държат странно, малко плашещо. След това постепенно се добавя брашното като се бърка с дървена лъжица. Трябва хубаво да се обърка, за да се получи хомогенна смес без бучки. Взема се парченце от нея, в средата му се слага локум и ядка орех и се прави на топченце горе долу с големината на орех, може и по-малко.

Така готовите топки се пекат върху хартия за печене в предварително загрята на 180 градуса фурна докато се зачервят. Трябва да се наглеждат, защото много бързо могат да се препекат. Когато са готови се овалват в пудра захар, в която може да се добави ванилия за ароматизиране. При мен винаги захарта се овлажнява от сладките, затова като поизстинат ги поръсвам допълнително, за да приличат по-реалистично на снежни топки, но пак не съм много доволна от лепливостта на пудрата захар.

П.П. Най-вкусни стават, когато се правят с помошници  – за справка виж последната снимка 😉