Местност Ксилифор – Велико Търново

Предлагам ви още един любим наш маршрут за семейна пешеходна разходка. Разходка е малко пресилено понятие тъй като всеки се движи със собствена скорост и траектория, но да кажем, че в радиус от 10 метра сме заедно, повечето пъти. Семейна пък разбирайте  е едно, две или три деца, без деца, с куче, с колело, с пениборд, понякога и с кола, но независимо от броя елементи и превозни средства участващи в нея, винаги се получава прекрасна. Отправяме се към Местност Ксилифор, намираща се на около 4 км от центъра на града според картите.

До нея ние стигаме по 2 маршрута – единия би трябвало да е пешеходен, но за съжаление го ползват и коли, мотори и ATV-та, които развалят спокойствието на туристите тръгнали по него. Другият е достъпен извън града и е подходящ за превозни средства. Излизайки от Велико Търново по посока Горна Оряховица и Арбанаси, точно преди да започне изкачването на пътя се свива вдясно и се кара до обръщалото на автобусите и бившата фабрика “Мавриков”. Улицата по която минаваме носи името “Ксилифорска” и води право към местността, но не видях табела, която да я прави разпознаваема. На отбивката има знак туристически-учебен център Момина крепост, но стрелката на него незнайно защо е закрита. Стигайки до реката, паркираме колата там и после продължаваме пеша. Не пропускаме да погледаме Янтра от висящия мост “Мавриков”, с изключение на зимата през оснаталото време гледката е много красива. Не, че не сме ходили и пеша до реката минавайки през целия град, но това само двамата без деца и куче, без работа и без да бързаме. Улицата/асфалтирания път не е от най-поддържаните, но за момента няма големи кратери по него. Преди известно време имаше големи бетонови тръби в началото му, които не позволяваха преминаването с коли нагоре, но после ги отместиха и както казах това не е много ок за пешеходци, колоездачи и децата със скейтбордове. От тук тръгват и множество туристически пътеки, скоро разучихме една от тях и открихме прекрасно местенце, за което ще споделя в отделна публикация. По пътя нагоре си позволяваме да пускаме кучето да бяга само, но сме постоянно нащрек за превозни средства, те поне се чуват отдалече и се движат с по-ниска скорост и можем да я хванем навреме.

“Улицата” е обграден от двете страни от гора, има изградени места за отдих, още съвсем с началото му има чешма и течащо поточе покрай нея. Поставени са табели къде почват екопътеките и на къде водят. Има възможност да отидете към Арбанаси, да минете през гората за Ксилифор, да посетите други местности. Най-новото подобрение е едно по-голямо място за почивка, с няколко беседки и обособени места за палене на огън – кът за отдих Простор. Пътят нагоре е около 1-2 км, изкачаваме се леко, но не се усеща и не е натоварващо. Имайте предвид, че макар да е асфалтиран, природата е много близо до него, затова често е кално и мокро заради течащата вода.  Стигайки края му се озовавате отново до 2 бетонни тръби, които този път са на мястото си и не позволяват преминаването на автомобили. Някои хора стигат до там и оставят колата си, но има и такива, които пренебрегват забраната и са намерили път през калта, за да стигнат необезпокоявани баш до местата за почивка на Ксилифор.

Стигайки до цивилизованата част на местността, така наречения парк, там може да намерите: места за пикник, детски площадки, поляни, изкуствено езерце (къпането и риболова са забранени), в него има рибки, костенурки и патици, заведение с открита тераса, хижа Ксилифор, която освен настаняване предлага храна и напитки, дървени и метални скулптури много любими на деца и не само, стена за катерене, има изграден и въжен парк, но покрай ситуацията последната година не сме го виждали отворен. Там се намира и почивна станция Момина крепост, ние една година наехме от тях голяма беседка до детската площадка и събрахме деца за рождения ден на малката. Има баскетболно и футболно игрище, не мога да кажа колко са поддържани, не съм им обръщала много внимание в какво състояние са. Спокойно може да се намери занимание за цялото семейство, има и други като нас разхождащи домашните си любимци и в опит да разходят децата. На нашето семейство най-любимата част е стигането до там, но след като открихме катераческата стена и шкембе чорбата не ни представлява трудност да се задържим в цивилизацията 😉

Малко нетипично за мен, но нямам подходящи снимки, с които да илюстрирам разказа си. Наличните в публикацията са правени през различни сезони и години; Следващия път, когато се отправим към Ксилифор ще направя по-качествени и показващи красотата на мястото надявам се кадри.