Филмов маратон

Събраха ни се доста изгледани филми, не мисля да коментирам многословно някой конкретен, затова накратко ще дам мнение за всеки един. Жанровете са разнообразни, общо взето гледахме каквото ни попадне, препоръка в социалните мрежи, любим актьор, филм с по-висок рейтинг в imdb и разни такива. През 2020 нямаше много нови филми, но пък има достатъчно стари, които заслужават да им се отдели време. В компанията на пуканки, вино, бира, задължително кучето и понякога и децата, пред погледа ни минаха следните ленти:

Фалшива слава / Fake Famous – филмът е документален с продължителност около час. Създателят му организира кастинг и от около 4000 човека избира трима, като целта му е да ги направи популярни в социалната мрежа instagram. За целта най-вече купува ботове (това са програми, които добавят последователи, харесвания и коментари на снимките). Хвърля доста добра светлина върху това как се случват нещата, погледнати отстрани някои инфлуенсъри изглеждат потресаващо, снимките им нагласени, гласовете и коментарите купени. Това е едно от нещата, заради които не мога и не мога да започна да харесвам тази социална мрежа, макар че я ползвам. Хвърлят се едни пари, за да се завъртят други пари, инфлуенсърите рекламират всичко, което им пратят, профилите им бъкат от реклами, но явно това е приемливо за масовката и те продължават да им се кефят и да искат да са като тях. Цяла индустрия се издържа от това и надали скоро ще бъде прекратено да ни се замазват очите. Не разбрах притегателната сила на розовата стена, сигурно изглежда готино на снимка, но да ходиш до тоя град, само за да се снимаш пред нея?!?!

Звукът на метъл / Sound of metal – не съм сигурна, че превеждам правилно заглавието, на бг се среща и като Звукът на метал. Объркването ми идва от там, че действието се върти около рок метъл музиката, но също така може да се има предвид и металния звук, който слуховите импланти докарват. Не успя да ме грабне филма, има мисъл в него, но нещо не ме докосна. Главният герой Рубен свири на барабани, а приятелката му Лу е певица, двамата имат банда и обикалят да изнасят концерти, а караваната им е разкошна!!! Изобщо водят един готин и лежерен начин на живот, макар и малко беден. В един момент обаче Рубен започва да губи слуха си и състоянието му се влошава адски бързо. За да не пропадне по спиралата на живота, тъй като преди е бил наркозависим, Лу го оставя в къща насред нищото, където живеят други като него (разбирайте хора, които не чуват и освен това борят някаква зависимост). Той обаче не може да свикне със загубата на слуха си, не може да се приспособи, макар на моменти да изглежда сякаш се вписва доста добре и преживява хубави моменти. Но постоянно го тегли към преди, към музиката и гаджето му. Готов е да се откаже от всичко, за да си върне това. Обаче операцията за връщане на слуха доста грубо му показва, че проблемът му не може да се поправи. Драмата се задълбочава и от това, че Лу вече води различен живот, в който той не може да намери мястото си. А там, където го приемаха какъвто е, на него не му допадаше, не иска да приеме, че ще трябва да живее така. Филмът е тъжен, на моменти отчайващ, осъзнаваш, ако си здрав и всичко ти е наред си по-добре от доста други хора.

Тенет / Tenet – избрахме го заради анотацията му – манипулации на времето (супер), шашав режисьор – Кристофър Нолан (харесвам някои от филмите му), а поради липсата на нови филми и кино прожекции беше доста чакан, защото е нова лента. Обаче така и не проумях какво гледах, има някакъв сценарий, но цялата заигравка с минало/бъдеще на моменти е странна, объркваща, отчайваща. Гръмна ми мозъка но в отрицателен смисъл, не от кеф, а от прекалено много екшън и някакви скоростни разкарвания напред-назад из времето, които сякаш са измислени да забаламосат зрителя и да не разбере, че това, което гледа няма смисъл и стойност. Главния герой ми беше доста дървен, жената играеше по-добре от него, но на моменти и тя прекаляваше. Мъжът й ми идеше аз да го гръмна, ролята на злодей му се отдава много добре. Имах по-големи очаквания, не съм сигурна дали ако го гледам втори път ще го разбера, но по-скоро изобщо не искам да го гледам пак. А това пък, че бъдещите поколения искат да унищожат миналите заради екологична криза беше толкова плоска причина, че реших, че е майтап, очаквах нещо по-сериозно и смислено.

В едно от ревютата за него прочетох препоръка за следващия филм – Дежа Вю/ Deja Vu с Дензъл Уошингтън. Имах усещането, че сме го гледали и преди и сигурно е минал по някое време през екрана ни. Филмът е старичък и му личи, но ако се абстрахираме от някои неща,  си беше интересен и интригуващ за гледане. Взривен ферибот с много жертви и едно несъответствие, красива жена, загинала часове преди трагедията. Един федерален агент ще се опита да промени миналото не само, за да спаси невинните, но и за да я върне към живот. Има наченки на любовна история, промени в миналото, малко екшън. За разлика от предишния филм тук вникваш в действието, напрежението те държи до последно и краят е неочакван. Дензъл е добър в ролята си, уверен, чувствителен. Мацката също си я бива. Действието пак върви на бързи обороти, но схващаш за какво става въпрос и ставаш част от играта.

Новите мутанти / The new mutants – 13-ият и последен филм от поредицата „Х-Мен“ на Марвел Комикс. Заснет през 2017 и появил се чак през 2020 пред зрителите. Петима тийнейджъри, които тайна служба скрива в много тайна клиника и уж им помага да овладеят свръхестествените способности, с които са се сдобили. Дани Муунстар е най-новото попълнение, което се оказва, че владее и най-страшната сила и може да погуби всички тях. Освен нея в скритото “убежище” живеят още 2 момичета и 2 момчета + една докторка.  Гледахме го заедно с децата. На тях им хареса, на нас ни дойде прекалено зрелищен. Беше ми интересно превъплащенито на Аня-Тейлър Джой, която много харесах в “The Queens Gambit” (нахаканото й държание служи да прикрие преживявания от миналото, които жестоко са я наранили). Познатата притча за двата вълка – добрия и злия, които живеят във всеки човек тук е преправена за две мечки, за да пасва на събитията във филма. Хубаво е да си я припомняме понякога и да се замисляме на кое отдаваме значение повече – на доброто или на лошото.

Момиче с потенциал / Promising Young Woman – изненадващ филм, още по-изненадващ финал, няма да го издавам, ще разкажа другата част. Касандра изглежда застинала в нищото, изглежда, че нищо съществено не се случва с живота й.  Напуснала е колежа след смъртта на най-добрата си приятелка, която се е самоубила след изнасилване, главната героиня сякаш не търси нищо от живота. Работи в едно кафене, а нощем води съвсем различен живот. Преструвайки се на пияна, тя привлича вниманието на различни мъже, които веднага са готови да се възползват от нея и ги придружава до дома им, където внезапно “изтрезнява” и какво се случва после честно казано не знам, на моменти си мислех, че ги убива, а после отбелязва в тефтерчето си.  И когато най-после е дошъл моментът да бъде щастлива, миналото се завръща с гръм и трясък и разбива сладката й романтична връзка до съставните й части. Актрисата е много добра, не съм я гледала в други филми, но тук ме впечатли как бързо се преобразява от фатална жена в невинно момиче и после пак и пак и пак.

Проектът “Флорида” / The Florida Project – различно сниман и изигран филм, имаш усещането, че няма сценарий, а са снимали всекидневието на участниците. Разказва се за уж различното детство на три деца, живеещи на мотел и прекарващи безгрижно лято само както децата го могат. Родителите им нямат много възможности и макар да живеят до най-големия детски парк, самите те не могат да го посетят. Това обаче не им пречи да се забавляват и да са щастливи. Но щастието им поне на мен ми изглеждаше някак пресилено, сякаш нещо го дебне постоянно и му диша във врата, готово всеки един момент да им го отнеме. И този момент наистина идва въпреки усилията на управителя на мотела и с минимални усилия от страна на майката на Мууни. Родителката е  безгрижна и забавна, но и безотговорна, повече приятелка, отколкото майка. Грижи се за детето до колкото може и го обича, но от ден на ден затъва по-дълбоко в безпаричието. Трудно успяват да си плащат дори наема, за ядене все се намира по нещо. Почти всеки месец задлъжнява, но не изглежда сериозно притеснена от този факт. Нека ярките цветове не ви заблуждават, филмът все пак е драма, не комедия, т.е. не очаквайте happy end. Реалистичен е, показва живия живот, не е сладникъв или холивудски. Не съм много сигурна какви чувства остави в мен, по-скоро сякаш не ми хареса. Интересен факт – главната героиня не е актриса, избрана е от режисьора заради снимките си в инстаграм.

Добрият лъжец / The Good Liar – Рой и Бети се срещат чрез сайт за запознанства, въпреки че са над 70 и кусур години. И двамата си нямат никого и подхващат връзка. Когато Рой разбира, че Бети има много пари, той решава да приложи една от схемите, с които си изкарва прехраната последните години. И докато си мисли, че дърпа конците жестоко се оплита в тях. Опитват се да се прецакат един друг, но последен се смее излъгания. Филмът е забавен, актьорите са супер готини за гледане и много добри в ролите си. Има и неприятни моменти обаче, неочаквани обрати, края беше малко гаден, не че Рой не го заслужаваше, ама все пак ми стана тъжно за него. В един момент почнах да се досещам, че нещо не е баш както ни го показват, но не успях да отгатна точно какво ще се случи.

Още по едно / Another Round – Историята се развива в Дания, уж най-щастливата държава за живеене според Хюга книгата ми, за която скоро ще има ревю. Четирима приятели на средна възраст измъчвани от депресия, неудовлетвореност от живота, застой в отношенията с другите, застой в работата. Тези, които имат семейства, имат проблеми там, другите са самотни. И решават, че отговорът на всичките им проблеми е алкохола. Но не да се наливат до безкрай, поне не в началото, а само да поддържат 0,05 промила алкохол в кръвта, което ще ги успокои и направи по-креативни. Решават да пробват, обаче им харесва, увличат се и нашенската поговорка “от играчка става плачка” много добре съответства на развитието на събитията. Алкохолът може да ти помогне да се отпуснеш и излезеш от вцепенението на живота, но не помага да си решиш проблемите или животът да стане по-добър. Не ти помага и да откриеш кои са наистина важните неща – любовта, семейството, приятелите. Лесно може да се заблудиш и пристастиш към измамната лекота, което не води до добър край за един от геройте. Необходима е промяна в мисленето, не замъгляването му. Според някои мнения в заглавието се има предвид шансът, който Мартин е получил от жена си. Но повечето го свързват с алкохола и смятат, че се има предвид да си налееш още по едно.

Извинявайте, че не ви намерихме / Sorry we missed you – Този филм го гледахме последно и честно казано не ни се отрази никак добре. Адски е депресиращ, не ви го препоръчвам дори да не се намирате в ситуацията като героите. А тя е доста неприятна – дългове, скапана работа поне тази на бащата, живот под наем, безизходица. До края на филма се надявах, че нещата полека лека ще почнат да се нареждат, нали така става във филмите. Обаче те ставаха по-зле и по-зле, нищо фатално, просто бавно затъване в отчаянието. Тъкмо оправят една беда и пристига нова, а когато парите започнат да са проблем, дори любовта и семейството трудно успяват да сплотят хората. Въпрос на оцеляване е, а той е по-силен от разума. Филмът доста реално представя живота на едно семейство и може би точно за това не ми хареса, прекалено е реален и истински. Та кой иска да гледа филми за истинския живот, ние го живее, трябва ни нещо, което да ни отвлича от него, да ни покаже друг свят. Не искаме да гледаме за проблеми и неразрешими ситуации. Заглавието идва от бележката, която куриерската фирма, в която бащата работи не намери получателя на пратката. Но за мен сякаш има и по-дълбоко значение – приемам го все едно семейството е загубено в големия град, в проблемите си и никой не ги намира и не им се притичва на помощ.