По средата на книгата не бях сигурна харесва ли ми "След теб". Не можеше да ме завладее и да ме кара да разгръщам с нетърпение страниците. След края й ми се струва, че ми допадна, но определено не очаквах такова нормално продължение, разнообразено с по-зрелия образ на Луиза и неочаквания наследник на Уил. Сякаш тук стилът на авторката е различен, не толкова завладяващ и грабващ те, а по-лежерен, ежедневен, нормален. Няма ги спиращите дъха моменти, при мен нямаше и сълзи, които ме съпровождаха при четенето на "Аз преди теб".
Мисля, че историята на Луиза и Уил трябваше да си остане такава, каквато я видяхме в първата книга. Нямаше нужда от продължение, от допълнителни герои, от нови заплетени отношения и развръзки. Тя си беше достатъчно красива и тъжна и без това. Най-важното от книгата - животът продължава каквото и да стане и винаги има "след". "След теб" завършва отново с пътуване, малко наподобяващо бягство, но този път то е по-положително и носи в себе си обещания за бъдещо щастие. Мисля, че това ще е последната книга за Лу, защото ако има следваща образът и вече съвсем ще избяга от първоначалното очарование. Не очаквам по втората книга да се снима и филм, макар че бих искала да видя някои от героите представени от актьори, но тук магията липсва, а точно тя направи "Аз преди теб" и филма и книга толкова популярни.
Напротив, имахме нужда от това продължение. Имахме нужда да разберем как е преодоляла болката, изобщо дали я е преодоляла. Какво се случва след това...тази любов бе упостошаваща, заслужавахме да знаем какво се случва след това с Лу. Изгубена, самотна и обичаща, дори когато вече Уил не е до нея...
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара, както споделих в публикацията за мен първата книга беше по-грабваща, образите на Лу и Уил също и затова нямах нужда от продължение, което е стандартно и предвидимо.
ИзтриванеСъгласна съм, краят на първата книга беше някак пълен, въпреки смъртта на Уил.
Изтриване