Разходка до язовир Йовковци

Покрай риболовните страсти на половинката откриваме нови места за семейни излети сред природата. Последното ни такова “откритие” е язовир Йовковци. Въпреки, че ни е близо като разстояние и питейната вода в града идва от него, не бяхме ходили до самия язовир. Преди повече от 10 години бяхме на тийм билдинг в едно от селата покрай него – Яковци, но детето беше малко и така и не се разходихме до голямата вода. Което си е пропуск от наша страна. Затова в началото на лятото се поправихме и два пъти за две седмици си организирахме разходка до там.

Мястото за излет трябваше да отговаря на няколко условия – да не е много далече, да е подходящо за риболов и едновременно с това и пикник, и по препоръка на познат се спряхме на Йовковци. Целта на излета ни по-точно беше едно от селата на брега на язовира – Шилковци. Ако решите да риболовствате в района, проверете къде са разрешените за това места, защото не навсякъде може. Аз риба признавам само, ако е с чиния и с подправки, затова риболовната ми информация се изчерпва в едно изречение. Мъжът ми хвана червеноперки, костур и вездесъщите часовници, макар че му се щеше да закачи някоя щука, но следващия път.

Останахме очаровани от язовира, който е един от най-големите в България. И самият той и околността му впечатляват с красота, спокойствие, тишина, чист въздух. Конкретно на мястото, където бяхме ние не беше пренаселено, хора имаше, но най-вече рибари по един-двама тук-там. С кола може да се стигне почти до водата, съвсем малко черен път е, като цяло е добре проходимо. Даже имаше 2 каравани паркирани на метри от водата, направо мечтана почивка.

Ние се разположихме също почти до водата, под шарената сянка на върбите. Имаше дънери за сядане и оградено с камъни място за огън. Брегът беше сравнително чист. Не само от наноси от реката, но и от отпадъци от посетителите, което няма как да не направи впечатление предвид мръсотията в градски и извънградски условия. Дървета обаче имаше достатъчно и за огън и за катерене и най-вече за сянка. Има също и високи треви, малко кърлежи и други насекоми населяващи подобни места. Кучето и децата изразходваха излишна енергия с бягане, мъжете ловяха риба, аз се зарових в книгата си, а всички приготвихме после храна. Валя ни и лек дъждец, но не беше достатъчен да ни изгони или да намали ентусиазма на рибарите и на плаващите с лодка, т.е. на 80% от нас. Интересна “забележителност” открихме близо до нас – останки от външна тоалетна, която си мисля, че е от някое от махалите, които са изселили и разрушили, за да го има Йовковци. Едно от селата е носело същото име, затова и язовира се казва така.

Мястото и активностите толкова ни хареса, че се върнахме на следващата седмица пак там. Беше валяло няколко дни и водата се беше вдигнала значително. Брегът не беше толкова гостоприемен, но все пак имаше достатъчно място да си разпънем бивака и да си направим пикник. Риба не се и опитахме да ловим, предимство този път имаше плаването с лодка, че пасажерите бяха повече, а тя побира само двама и трябваха няколко курса, за да се разходят всички. Оставям и малко снимки за илюстрация на написаното.

Ако сте решили да посетите района, в селцата покрай Йовковци има множество къщи за гости и ако планувате да останете по-дълго там, може да си изберете някоя от тях. Повечето предлагат басейни и прекрасни гледки към планината и язовира. Но дори да предпочетете еднодневна обиколка, пак ще напълните очи с прелести. В близост, на около 5 км се намира град Елена, където също може да се разходите, има забележителности в града и покрай него, някои от които сме запланували за следващ семеен излет.