Хартиени сърца - Али Новак

Не ми е за първи път да чета романи предназначени по-скоро за тийн аудиторията. Имам някои попадения в този жанр, например "Утрото идва навреме" ми допадна и я разгръщах с удоволствие и нетърпение да разкрия мистерията. "Хартиени сърца" на Али Новак обаче изобщо не успя да ме уцели нито с историята, нито със стил на писане. Трудно я довърших, защото събитията става още по-холивудски (действието се развива в Лос Анжелис все пак) отколкото заподозрях в началото на книгата. Чак се чудя кое по-напред да отбележа, баналностите се прескачат в този роман и заплашват да се изсипят върху главата на читателя.

Фелисити е скромна, ученолюбива и красива девойка в последната си гимназиална година. Животът й не е лек, бащата е напуснал семейството отдавна, майката се грижи за всичко, а за капак по-голямата й сестра внезапно е изчезнала преди 4 години и от тогава ни вест, ни кост от нея. Момичето преживява много тежко това и животът й е организиран около идеята, че тя трябва да замести всички липсващи единици в това семейство, да сбъдне техните мечти и планове, да не ги разочарова и да заслужи одобрението и любовта на майка си. Това са нейните представи за правилния път и тя го следва без отклонение.

Докато авторката не решава да я вкара в приказка - нещо като съвременен вариант на Пепеляшка. В ролята на принца виждаме Алек - момче на нейната възраст. Той обаче е напред с материала наречен живот, защото "работи" музикант при това в любимата й група, която е световно, невероятно известна. Името на групата също е заигравка в цялата сърцата идея на книжката - "Хартбрейкърс" (Разбивачи на сърца). Така се казва и друга книга на Али Новак (по-точно Сърца за разбиване), не вярвам да се засиля да я прочета. Та след като бедната девойка и принцът се срещат, те заедно с приятелите й тръгват из Америка, за да издирят сестрата на Фелисити, от която тя неочаквано получава вест без да предполага до какво ще доведе това.

Няма да разказвам повече, за да не издам сюжета. Но както казах цялото нещо е доста сладникаво. А обяснението защо каката е напуснала дома пък е толкова нелепо за мен, че чак се зачудих наистина ли хората му вярват. Докато пътувам насам-натам с Ferrari F12 (защото това е колата, която подхожда на един популярен музикант), двамата млади успяват да се влюбят, скарат и после пак съберат. Между страниците намират място още една любовна история, почти винаги трудните отношения майка - дъщеря, малко отношения, пак трудни баща - син, срещи с невероятната, световноизвестна група, среща с невероятна и световно известна актриса, някакви странни моменти като тийнейджъри играещи на нещо като криеница, все едно са деца на 5-6 години, цял замък оставен само на тях, основане на музикална компания за няколко дни и други такива нелепости. От всичко по малко, но не за всекиго по нещо, само за любителите на сладки приказки и готини хлапета.

В интерес на истината Алек е готин и добричък герой. Не че Фелисити е лоша. Като цяло персонажите са само положителни, дори да са направили нещо не до там добро, то е било само от добри чувства. Цялата книга ми идва малко като американска мечта за бедно американско момиче, която се сбъдва благодарение на принца с червено ферари. Има и добри насоки и размишления по важни теми като как трябва сама да си изкараш парите, как да живееш за себе си, а не за другите, да следваш страстта си, да цениш семейството и приятелите. Авторката успешно вмъква предложения за добри книги и музика, може да се извлече и нещо полезно от романчето. Но пълната история е толкова напудрена, че не знам дали биха се усетили от читател с по-малко житейски опит, който е запленен от блясъка на групата както са двама от приятелите на Фелисити. Не е моята книга, ще внимавам следващия път при вида на такива сладникави корици.