Манюня – Нарине Абгарян

Планирах “Манюня” да бъде в общо ревю с няколко книги. Но също като главните си героини, тя е толкова дива и непокорна, че си хвана буквичките и се намърда в самостоятелна публикация. Така вниманието ще е съсредоточено само в нея, а тя определено го заслужава.

Да видим какво още е дебютното произведение на Нарине Абгарян – завладяваща, забавна, цветна, носталгична, ароматна, вкусна, малко тъжна, ама само малко, подходяща за деца от 8 до 108 години. Ще се опитам да обясня какво предизвика у мен всяко от тези чувства, но най-добре ще ги усетите, ако и вие се заровите сред приключенията на Нарине и Манюня

Отлагах започването й, четях друга, после си почивах, нямах време, а тя търпеливо ме изчака и ме грабна още от първата глава. Подочувала съм името на авторката и съм мяркала произведенията й, но не съм посягала към никое от тях и си нямах и идея какво пише. Честно казано и анотацията на книгата не успя да ми разкрие подобаващо какво да очаквам между кориците. Добре, че е цветната грабваща обложка, която ти носи настроение точно както историите описани зад нея.

Още се колебая кой ми е любим герой, за сега везните се наклоняват към Ба. Макар и едно от главните действащи лица, Нарине не набляга толкова много на себе си, но затова пък предава адски живописно характера и живота на Манюня и Ба + на всички покрай тях. Пренасяте директно там, виждаш всичко все едно са пред теб, част си от пейзажа и очакваш всеки момент Ба да те зашлеви зад врата или да ти поднесе някое от изкусителните си ястия.

Великолепно пише Нарине. Това е първата й книга, случайно почнах точно нея, тъй като ми я подариха и съм много доволна от срещата ни. Не знам има ли добра и лоша книга, от която да се запознаеш с тази писателка и дали книгите й трябва да се четат в определен ред, но “Манюня” определено е прекрасна и ме заинтригува и спечели. Нямах търпение да я прочета. И въпреки липсата на време или точно заради него я погълнах всички разкази за има няма 2 дена. Беше ми чудно с какви подробности авторката помни детството си. Но добре, че има такава силна памет, за да ни върне обратно с нея и да се сетим колко е забавно и готино е да си дете, какви чувства и мисли ги вълнуват и колко различно приемат възрастните и околния свят. Изобщо учи те кое е важното и как във всеки един момент трябва да се радваш на живота.

И малко за самата книга – Нарине и Манюня са приятелки, на 8 години, които живеят в Армения. Манюня си има баба, която за децата е с почтителното прозвище Ба (съпругът ми и той нарича така неговата баба) и татко. Малко лирично отклонение – не знам защо, но Ба ми прилича на нашата баба Цоцолана – по описанието, по строгите маниери, по начина на раздаване на шамари (често) и любов (понякога) 🙂
Нарине от своя страна разполага с богат арсенал роднини – мама, татко и три сестри, едната от които изпъква и участва по-активно в повествованието и най-вече в пакостите. Главните героини се забъркват във всякакви ситуации. Ежедневието им никога не е скучно, изпълнено е с приключения, забавления, смях, игри, тъга, обич, наказания и какво ли още не и добре подплатено с невероятно вкусните манджи на Роза Йосифовна (за децата Ба).

Книгата е различна от обичайните произведения, които попадат в ръчичките ми. Обаче си пасна точно на място, разнообрази деня ми, зарадва ме, предизвика интереса ми, показа ми нов свят, какво повече му трябва на човек обожаващ да чете. Задължително ще приютя в библиотеката си и другите книги на Нарине. Искам да знам дали там са същите герои, как продължава живота им, усещам ги толкова живи и близки, все едно са в съседното село. А да и някои от ястията споменати в книгата ме заинтригуваха и смятам в най-скоро време да се опитам да ги приготвя.

Ще завърша с един цитат, който искрено ме разсмя :

“Умирах дълго, цели двайсет минути, и всъщност вече си бях с единия крак в гроба, когато мама се прибра от работа. Надзърна в стаята и видя хладния ми полутруп.
– Защо си легнала с дрехите? – попита тя и ме пипна по челото.
– Легнах да мра – изломотих аз ….
….
– Три килограма сладкиш и два килограма меденки.
– Хубаво – въздъхнах аз, – ще ида да хапна, а после ще се върна да мра.” 😀