Перфектната двойка – Елин Хилдебранд

Перфектната двойка е перфектно леко романче за всякаква почивка. Четеш, прибираш в чантата и забравяш. Преминах през него 2 дни, докато събирах слънце на плажа. Прилича на любовен роман,
но реално е непретенциозно криминале с елементи на любовни драми. Няма нужда много да се вглъбяваш в действието, макар че загадката “кой уби шаферката” остава неразрешена почти до
самия край. Чете се бързо и неангажиращо и лесно може да се откъснеш от него, не те завладява, развълнува или притеснява по някакъв начин.

Чисто визуално корицата на българското издание ми харесва повече от оригиналната, по-очевадно изразява перфектната двойка, която не е двойка 🙂 Анотацията е доста точна, наясно си, че не те очаква някаква велика история, а сапунка в америкаски вариант. Героите за мен са адски стандартни – богати, красиви, бедното момиче, богатото момче, изневери, болна майка, важните решения в живота. Оказва се, че Елин Хилдебранд, за съжаление има доста близък сблъсък с диагнозата рак на гърдата, и предполагам затова е включила заболяването в произведението си. Няма герой, който да се запечата трайно в съзнанието ми. Седмица по-късно дори не помня имената им.

В опита да направи по-непредсказуема историята и да задържи интереса на читателите, авторката прекалява с много и всякакви любовни триъгълници, подозрения и недоразумения. Булка, кум, кума, бащи, майки, булки, всички са в кюпа на любовните страсти. Освен това и всички са заподозрени, да няма някой обиден. Не разбрах само защо и бащата на булката трябваше да замесят, неговата сърдечна тръпка изобщо какво отношение имаше към останалите събития. Общо взето историята е от всичко по много, пък все нещо ще се хареса на читателите. И кулминацията – писателка на криминалета разрешава убийството, но полицията не успява и го обявяват за нещастен случай. Разследването върви интензивно, за един ден успяват да разпитат всички и да си изградят тезата си. Едновременно с това се разкриват ключови моменти за всеки герой, които да заплетат още интригата.

От романа ми се запечатаха няколко неща в ума. Първо остров Нантъкет. Авторката живее там и повечето от романите и също се развиват там, най-често през лятото. От снимките, които видях изглежда като пощенска картичка, приятно, луксозно, идеално. Може някой ден да стигна и то там. Другото, което ме заинтригува е сладкишът, който булката и семейството й харесват – Фъджи Уъджи – Fudgy Wudgy, звучи ми шоколадов, ще му потърся рецептата задължително. И една фраза, която описва фалшивия живот на инфлуенсърите – плащат ти да показваш живота си, макар, че той не е реален, а промоционален:

“- А неофициално съм инфлуенсър. Промотирам известни марки и събития. Така че някои от дрехите, обувките и чантите ми са от дизайнери, които не са ми по джоба, но ги получавам безплатно, стига да ги поствам на платформите си в социалните мрежи. Върша го за деветнайсет компании.”

Странна неточност открих в книгата, чудя се дали случайно е напъхана в романа или нарочно е направена: според последната глава трагедията се случва на 8 юли 2018 сутринта, а в първа глава става ясно, че разследването започва на 7 юли 2018 г.

Страници 376, издателство Сиела, хартиен вариант – 17.90 лв., е-книга – 15 лв.