Спонтанно взето решение за пътуване през уикенда ни върна отново в Сопот. Не сме ходили там от поне 10 години. Тогава съпругът ми се беше запалил по летенето с парапланер, а ако не знаете там е един от най-готините стартове за летене, освен това там има и курсове за парапланеристи. Този път причината да отидем беше един пленер на ножарите, даже мислехме да запазим нощувки, но така и не открихме хубаво място на достъпна цена, където да приемат домашни любимци. Загледахме Гнездото, но ни се стори доста семпло и до последно не се обадихме да питаме дали приемат кучета (мисля, че съм го казвала и преди, но от както пътуваме с Лори ни е мааалко по-трудно да намерим къде да отседнем, по морето и по-големите градове е по-лесно, но в такива малки населени места не толкова, прибягвам до разни фейсбук групи, за да се ориентирам къде животните са добре дошли), а и не бяхме напълно сигурни, че искаме да оставаме 2 дена. Впоследствие се оказа, че е било за добро. Този пленер доста ни разочарова, беше на тясно място, времето беше леко дъждовно и нямаше кой знае какво да се види, определено очаквахме нещо по-различно.
За това пък използвахме момента да се разходим из Сопот и да освежим спомените си. Градчето не е много голямо, но старата му част е красива, а единодушното ни мнение е, че най-красива е областта покрай лифта и гората над нея. Но да карам подред. След като видяхме каква навалица е на пленера и че няма нищо интересно се изкачихме до надписа Аз съм Българче (води се комплекс Аз съм Българче), който се намира над девическия метох "Въведение Богородично". Лесно ще го намерите, надписът е на високо и е видим още като влезете в старата част на града. Стълбите до него не са много, а горе освен буквите има малко езеро с мостче, за съжаление зарязани и даже няколко дъски на мостчето липсваха и параклис, който пък беше затворен. Изчакахме там да поспре малко дъжда, спокойно е, тихо и се открива хубава гледка.
След което тръгнахме да търсим къде да обядваме. Избор няма много поне в тази част на града, сега видях че там горе е имало ресторант, пред него имаше паркирани коли, но решихме, че е хотел. Пробвахме си първо късмета в ресторант Добрила, където директно ни изгониха с думите "Не можем да ви обслужим, имаме много групи и резервации", това при положение, че имаха свободни маси, даже си тръгваха тъкмо в момента клиенти. Карай, няма да го посетим отново. Другия ресторант наблизо - Родео, също беше пълен.
За това се качихме на колата с идея да обиколим и да търсим място, но то докато тръгнем и стигнахме до отбивката за лифта. Решихме да се качим до там, можеше пък там да има заведение. Горе определено имаше промени, предишното заведение, което изглеждаше като барака с пейки на поляната пред него сега е станало луксозно място с чакъл, приятна сянка под дърветата, обновено меню и био продукти. Предлагаха пици, което е винаги добре дошло за децата и решихме, че там ще обядваме. Не мога да кажа, че се нахранихме, пиците са с размер 400-450 грама и цена от 15-20 лв., но поне заситихме глада. Допълнихме със сладолед Gelato and Latte, признавам си шокирах се от цените, не съм свикнала на такива - 45/50 лв. за килограм. Все пак, ако решите да го опитате - биволското мляко е много добър вкус, млечният шоколад и той, кокоса е вкусен, без захар е, но не е чак толкова уау.
За съжаление не успяхме да се качим на лифта, защото нямаше много желаещи да го ползват, а казаха, че го пускат при поне 10 човека (Полезно инфо: цената е 25 лв. за двупосочен билет на човек, за деца до 12 години - 14 лв.). Освен това и времето беше променливо и отговарящия за него не му се искаше да рискува да ни завари някоя буря горе. Затова компенсирахме с разходка, тичане и лежане по поляната. Супер спокойно беше, като започне сезонът на парапланеристите е много, много по-населено. Случайно дочух едни хора, че питат как се стига до Сопотския водопад и решихме, че така и така сме тук може и ние да използваме не много горещото време си направим разходка до него.
Маршрутът е много лесен, пресичате полянката до лифта, там се намират два манастира, те остават вдясно, а вие минавате по мост и навлизате в гората, от където пътят е само напред и нагоре. Много красиво място за разходка, сякаш бяхме подбрали специално сезонът, деня, часа и моментът. Дървета, камъни, малко слънце, водата течаща до нас. Пътят малко се изкачва, но ако не бързате или не се мотаете, за да проверите някой бръмбар и да снимате гущер за половин час ще сте до водопада. Той пада на равно върху камъните от около 15 метра, ако не се боиш да се измокриш, ще го стигнеш с ръка. Имаше достатъчно вода, за да се насладим на красотата му, по върховете на планините се забелязваше сняг, така че все още има какво да го подхранва. Не знам дали пътеката продължава и след него, сигурно има някъде път, но на пръв поглед не видяхме такъв. Ще разуча по-подробно и следващия път, когато се озовем в Сопот ще го посетим отново. Препоръчвам ви и на вас, чудно спокойно и красиво местенце е.
0 коментара: