Единственият начин да спасиш дъщеря си е да пожертваш сестра й. Как ще постъпите? Кой изобщо е в състояние да избира между децата си?
Ана е на 13, има си родители и по-големи брат и сестра и е създадена, за да служи при нужда като донор на сестра си Кейт, която е болна от тежка форма на левкемия. Това е съвсем сухо и бездушно обобщение на "Споделен живот" от Джоди Пико. Реално романът е много емоционален и разтърсващ и ми трябваше време, за да го "преживея". Темата за болно дете, особено ако си родител, никога не е лесна, а Джоди Пико успява да те вкара в историята, затова и оставаш опустошен след като затвориш последната страница.
Похватът на авторката да разказва от гледната точка на отделните герои може да се стори объркваща на някого, но според мен го прави по-пълен и многопластов, допълва както образа на самия човек така и цялостната картина. Виждаш историята през призмата на майката, бащата, сестрата, самата Кейт, адвоката,
назначен от съда, всеки от тях има какво да каже и преживява
различно случващото се. Дори съдията, никой не може да остане
безразличен в тази история.
Читателят също. Ставаш част от ежедневието на едно семейството, усещаш ги близки, съпреживяваш с тях, притесняваш се и накрая след сълзите оставаш с чувството, че си най-богатият човек на света, защото имаш семейство и здрави деца и това е всичко, което е наистина важно.
Ще използвам думите на самата писателка, за да обясня още по-добре как се чувствам:
„Споделен живот“ е първата ми книга, прочетена от едно от собствените ми деца. Дванадесетгодишният Кайл я взе и незабавно бе погълнат от нея. В деня, в който я свърши, го заварих да плаче на дивана. Бутна ме настрана, отиде в стаята си и ми каза, че за известно време не иска нито да ме вижда, нито да говори с мен – толкова беше разстроен. Накрая, когато все пак седнахме да поговорим, той не спря да ме пита: „Защо? Защо трябваше да свърши така?“ Отговорих му следното: „Защото това не беше лесна книга и още от първата страница човек разбира, че няма лесни отговори.“
Романът на Джоди Пико е книга, която едновременно искаш да забравиш и да запомниш, но този път няма да си вадя цитати, аз признавам си, че си поплаках на някои места. Историята не е заимствана от истински случаи, но е базирана на подобни съдби на семейства, определено са разтърсващи тези неща. Още една книга съм чела на авторката - "Домашни правила" и тя също е различна, емоционална и оставяща следа в съзнанието на читателя.
Има филм по книгата, но не мисля да го гледам, видях му трейлъра и (подправен по холивудски) определено е по-холивудски от книгата, но това не го прави по-лек.
0 коментара: