Предвид драматичното заглавие и мненията, които срещнах, имах големи очаквания към "Купувачката на спомени" на Олег Рой. Подготвих се за завладяващ социално-психологически роман гарниран с малко фантастика и затова реакцията ми след първите страници беше силно разочарование. Не ме плени нито историята, нито езикът на писателя. Изобщо не вниквах в това, което чета, а нямах търпение по-скоро да разбера къде в книгата е скрита вълнуващата част и отмятах лист след лист със скучновати събития и размисли.
Безпристрастно погледнато романът не е чак толкова зле, интересна е идеята му и финалът беше изненадващ, но в никакъв случай не бих определила книгата като невероятна, поне за мен. Не е това, на което се надявах и може би пръст в липсата ми на удовлетвореност има и фактът, че действието се развива в Русия, т.е. в някаква степен животът, нравите, че и самите герои ми се струваха много познати и безлични. Не ме грабна нито един от тях, прекалено са ми обикновени, ежедневни, плоски като характер, не блестят с нищо специално. Явно в момента не съм на вълна да чета за живот, който в известен смисъл познавам, живяла съм и виждам покрай себе си.
В романът пребивават няколко действащи лица и всяка глава е посветена на един от тях. Виждаме епизоди от миналото им, които са в основата на сегашният им живот, мисли и чувства. От време на време героите се събират из разказа, но като цяло всеки си е сам за себе си. Макар и да не го знаят единственото общо между тях е Вехношарката, жената, която купува щастливи спомени.
Ако се дистанцирам от разочарованието си, признавам, че идеята да продаваш хубавите си моменти, те кара да се замислиш колко са ценни те наистина. А резултатът от тези сделки те убеждава, че на никаква цена не би се разделил с тях. Не съм съгласна обаче за вещите, за мен те не са така тясно свързани с миналото и преживяванията както спомените, едното е материално, другото духовно, а и не можем да мъкнем с нас всички вещи, колкото и важни да ни се струват те, за мен те са заменяеми. Дори и книгите, защото историята остава с мен, даже книгата вече да не е част от библиотеката ми. Ако не е останала, значи не си е заслужавала чак толкова. И винаги мога да я купя, заема, препрочета и преживея пак.
Срещата ми с "Купувачката на спомени" има малко общо с романа - съвсем случайно попаднах на нея като преди това бях виждала колко усилено се търси и на какви цени се продава (нещо като иконата на Алексей). Олег Рой има доста богата библиография, но на български са преведени само 3 негови книги. Според отзиви една от другите "Фантомна болка" (темата отново е социално-психологическа и главния герой пак се казва Андрей) е по-добра, тя поне е по-лесно откриваема, но тъй като за момента не ми пасна стила му на писане, няма да я търся. Ако се чудите за "Купувачката на спомени" преценете дали ви се чете такъв стил произведение, не е чак толкова уникална и неустоима за четене.
0 коментара: