Toblerone with honey & almond nougat

Време е и за класиката. Мечтата на всяко дете от 80-те, шоколадът от Кореком – Swiss Milk chocolate with honey & almond nougat или казано накратко Toblerone.

Преди време не бях очарована от по-тъмния вариант на прочутия триъгълен шоколад, ревюто му е тук. A скоро се чудих за шоколади с пo-различна форма от стандартната и ето го, той сам ме намери. Както се оказа, аз спомени за вкуса му нямам, ако ми е попадал от някъде, съм бързала да го изям без да се замислям много какво има в него, важно е, че е шоколад. Затова и чак сега обръщам внимание на надписа honey в името му и присъствието на 3% мед в състава му. Разбира се освен нея си има и порядъчно количество захар. Освен тях има и бадеми (мъъъничко) и то като част от бадемовата нуга, на която ще се спра по-подробно след малко. Toblerone освен със специфичната си форма е лесно познаваем заради присъствието на тези съставки  – нуга, бадеми и мед. Започнах отзад напред, затова сега ще мина към производителя. И тук съм леко изумена, защото виждам името на Mondelez International, тая фирма май е навсякъде. Не винаги обаче производството е било под тяхната шапка, а през 1990 година те купуват марката от собственика й.

Шоколадът е мъничък по моите критерии, само 50 грама. Което е 9 връхчета, точно колкото са и буквите му, всяка една изписана на отделен връх. Бадемовата смес се забелязва като много ситни точици по повърхността на възвишенията. Почвам да катеря – отделните парченца се отделят едно от друго лесно и без много протести. Шоколадът е мек и интересно хрупкав. Тази различна и неочаквана консистенция идва от бадемовата нуга, която самостоятелно е много хрупкава, а тук я усещам скърцаща. Добре че е какаовата смес да я омекотява и укротява. Нугата за мен е като нашата бяла халва, само, че не с орехи, а с бадеми – сладка до непоносимост и лепкава. Просто тук е раздробена на дребни, дребни парченца. Макар и ситни те се усещат отчетливо при отхапване на шоколада, а някъде са останали по-големи бели късове от нея, които по-трудно се сдъвкват и едно от тях даже сериозно застраши зъбите ми.

С изключение на повечето мляко в състава Swiss Milk chocolate with honey & almond nougat е същия е като тъмния тоблеронски вариант. Или съм си променила вкуса или съм била гладна за шоколад, но жълтия ми допадна, харесват ми и сладостта и хрупкавостта, но пък и хапвах по парченце на час, а не целия наведнъж да ми загорчи от сладост. Мисля си, че за разлика от нормалните млечени шоколади в него сладката нотка е по-различна заради присъствието на мед, макар и незабележим като количество. Малко ми развалиха удоволствието по-големите парченца нуга и ако не се притеснявах от инцидент, сигурно щях да го хапвам по-често. Те също може да са безопасни, ако ги смучеш, а не като мен да бързаш да разкъсаш шоколада със зъби. Вкуснен братовчед на млечния шоколад е, разбирам защо е бил толкова ценен и желан, не знам тогава дали съм го оценявала достатъчно, но сега отделям време да се насладя на шоколадовите връхчета.

Има различни грамажи от този вид и по-малки и по-големи и много по-големи, та и различни видове са се навъдили. Аз от детството помня само точно този – жълтия (сега се замислям защо е жълт някой знае ли, може би цвета на нугата, но тя е по-скоро бяла или светло жълтеникава). Има и в картонени опаковки, моят е в стандартно фолио завит. Учудих се, че е произведен в Берн, Швейцария, а е внесен от Египет, даже си има и надписи на арабски език. Иначе е купуван в България, та има и лепнато малко етикетче с български текст. Към 1,70 му е цената, което не е малко предвид грамажа.

Имате ли си любим Toblerone? Кой да опитам?

Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора – коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram