Хотнишки водопад и екопътека

Когато писах, че скоро не ми се очертава пътуване, въобще не отчетох пикника, които си направихме на Хотнишкия водопад. Местността е близо до нас и ходим там редовно, затова не го броя за ново място. Но пък всеки път добавяме по нещо различно към впечатленията си. За други хора обаче Хотнишкият водопад най-вероятно да е непозната забележителност, затова му отделям публикация. Ако имате път към Търново и се чудите какво още да разгледате, той може да е едно от направленията ви.

Село Хотница се намира на 15-20 км от Велико Търново. Тръгва се в посока Русе, на Самоводене се отбива вляво към Ресен и в края на селото е отбивката за Хотница. Самото село не е впечатлително с нищо както много други селца у нас. Малко, слабо населено, сравнително спокойно, с някой друг магазин и някой друг чужденец за цвят. Има указателни табели към водопадите. Пътят до там не е крайно лош, но е тесен, внимавайте със скоростта, особено през почивните дни мястото е посещавано и има засилено насрещно движение – коли и мотористи.

Пет минути след излизане от селото и сте стигнали. Места за паркиране има достатъчно – в края на пътя пространството е по-широко като паркинг, покрай пътя и под дърветата също може да си оставите превозното средство. От 2-3 години на по-голямата поляна се материализира сезонно “заведение” предлагащо места за сядане, кът за децата, шезлонги и най-важното тоалетна. Имат меню на румънски, явно северните ни съседи редовно се отбиват насам да починат от пътя от/до морето. На другата полянка има беседка с огнище за свободно ползване. При последното ни посещение не изглеждаше много добре, затова най-добре си носете скара. Обособени са и още 2-3 места където може да поседнете и да си направите пикник.

Българо-английско-румънското меню на заведението

Всичкото това пространство не е кой знае колко голямо, водопадът и той не впечатлява с размери, но пък е красив. В езерцето пред него водата е с интересен кехлибарен цвят, има и рибки. Къпането е забранено, което не пречи на вироглави представители на мъжкия пол да си пробват уменията. Полянката се пази сравнително чиста, не знам дали някой специално я поддържа. То най-вече от посетителите зависи в какво състояние ще е. Срещат се и комари, от заведението казаха, че пръскат, но е нормално до водни басейни да има повече от тези гадини.

Екопътеката започва веднага след малко разклатеното мостче, което минава над рекичката изтичаща от водопада. Стълбите нагоре са стръмни и на места не много стабилни. Ако решите да я изкачвате, се подсигурете с подходящи обувки и задължително дръжте под око децата, за много малки пътеката не е подходяща. Ние сме я изкачвали многократно с нашите, даже съм носила едното в кенгуру, не бих казала, че е много опасна, но трябва да сте нащрек, деца са, винаги им хрумват най-невъзможните подскоци/залитания встрани.

По пътя нагоре има малки езерца образувани от водата, а също и красива гледка надолу към водопада. Последните метри са вече само по скалата, там се минава с най-голяма внимание, има парапет, но е разклатен и не му се доверявайте напълно. Пътеката свършва горе на билото, на което няма нищо интересно, дори табела къде сте и на къде може да поемете. Открива се гледка към отстрещната скала и нивята долу до селото. За да се върнете обратно имате 2 варианта – слизате внимателно по пътя, по който сте дошли, разминавайки се с качващите се нагоре или продължавате напред по билото малко на усет, защото пътека няма, вървите покрай урвата и постепенно слизате долу до беседката и поляната. Ние не сме минавали по този път, защото горе беше доста обрасло с трева, храсти и бодили и не искахме да рискуваме, а ориентир както казах няма никакъв.

Ако сте близо до Търново, Хотнишкият водопад е подходящ за еднодневна разходка, най-вече с цел пикник или за кратка почивка, ако ви се отбива от главния път. Може да разгледате и обиколите околността за час-два. През почивните дни е населено, понякога шумно, но дава възможност на децата да се запознаят с природата, а на вас да се разнообразите. Може да заведете и домашния си любимец, а ако си нямате, на място имаше две дружелюбни животинки.

И още снимки за финал, аз разказвам, ама те най-добре показват:

На скалата се вижда гнездо на пчели

Хотнишкият водопат през зимата