Утрото идва навреме – Анджи Стантън

Повече от приятно ми беше да прочета историята. Книгата попадна случайно при мен, без препоръка и без да е нашумяла и рекламирана. Заинтригува ме заради присъствието на пътуване във времето в сюжетната линия, а това за мен е предпоставка за интригуващо четиво. Харесвам идеята да можеш да пътуваш във времевото измерение. От една страна заради възможността да преживееш нещо наново или да разбереш как се е случило или да се срещнеш с някого, когото искаш, но вече го няма, а от друга страна заради неочакваните обрати, които могат да се случат при всички тия пътешествия. Май повече ми допада пътуването назад в миналото, може би защото сме по-подготвени какво се е случило преди и имаме някаква представа какво ни очаква, а бъдещето е неясно и странно.

Романът на Анджи Стантън е предназначен по-скоро за читатели тийнейджъри, поне така ми прилича по стила на писане, макар че на корицата препоръката е за още по-млади читатели на 14 + години. В сайта на издателството е в категория Литература за 12-19 годишни, ама какво от това и аз съм там някъде 🙂 Действието се развива в университет и очаквано двамата главни герои са на 18-19 години и преживяванията и мислите/чувствата им са по-разбираеми за тази възрастова група.

Историята накратко: Аби пътува назад във времето, а Уил напред, тя живее в наши дни, точната година не е посочена, а той идва от 1927 година. Съдбата ги среща при няколко от прескачанията им в годините и като двама странници озовали се извън обичайната им среда, те се сближават и до някъде очаквано се влюбват. За тяхно съжаление срещите им траят съвсем кратко, което е болезнено, разочароващо и изгубващо. Интересно ми беше да проследявам пътуванията им, годините през които преминават, все пак това е Америка и колкото и назад да се върнем, винаги има нещо вълнуващо, непознато, неочаквано,  различно, динамично. Заплетената история включва и техните близки и разкрива, че пътуването им е било предопределено, а срещата и връзката им е бонус към стресиращото времево приключение. Ех, ако можеше да става толкова лесно това пътуване. Сигурно бих го пробвала няколко пъти, но само ако знам, че няма да променя нищо в настоящето и пак ще съм с моите си хора. Е добре де, бих купила няколко акции, за да не ми се налага сега да работя чак толкова усилено, а да мога да пътешествам. Но май нищичко друго. Вие искате ли да пътувате във времето и къде бихте отишли?

Има достатъчно предпоставки, за да се получи добра история – авторката пише интригуващо и разбираемо, освен когато става въпрос за сложните физични термини, историята върви бързо и не те оставя време да скучаеш, разходката в миналото е и разходка в историята на семейството, а една от ключовите героини е любяща и готина баба, която помага за пътуването и неочаквано се завръща поне за малко при внучката си.  Утрото, новият ден носи на Аби стрес и тъга, но и нови преживявани и запознанства. При събуждането си тя разбира дали е отпътувала пак и къде точно се е озовала. Университетът е същия, тя е същата, стаята е същата, само календара е различен. Съчетание от точните фактори и точното място правят пътуването възможно. Необходима е също малко щипка желание, правилна нагласа и разбира се специален човек, заради когото всичко това да си заслужава.

Сладка любовна история, лека и ненатоварваща. Аби и Уил се опознават и имат късмета да са заедно през целия си живот, че дори и преди него. Знам, че звучи странно, но така го почувствах като четох романът. Много ми харесва оригиналното заглавие – Walking in time, аз си го превеждам като разходка във/през времето, но ако го бяха оставили на български така дословно, щеше да се загуби очарованието му. При българското – “Утрото идва навреме” не ти светва веднага за какво е книгата, но анотацията внася яснота, добре написана е и достатъчно интригуваща, без да разваля момента. Българската корица обаче ми допада повече, макар да е малко апокалиптична с тази цепеща се земя или може би времеви отрязък. Чак не искам да се разделя с нея, книга, която бих предпочитала. Личи си, че обичам такива истории нали.