Главната героиня Алекс е консултант по лидерство, мениджмънт коуч, невероятна специалистка, добре платена, много търсена и затова и много заета, а в добавка и красива, слаба (не знам защо на тази физическа черта се натъртваше прекалено много), мила, умна и май само това. Авторката се е постарала да я обрисува като идеал на преуспяла готина мадама в разцвета на силите си. Не стига това, ами и със шепи използва "любимия ми" похват - размятане и парадиране с марки и луксозни имена, ако на някого не му е станало ясно колко хай левъл е живота на мацката. За мен Алекс е нафукана, превзета, не вижда по-далече от носа си, егоистка даже, преценява чуждото поведение спрямо собствените си разбирания и нужди. Така поднесена на читателя изобщо не ми допадна. Останах с впечатление, че не успява да приложи спрямо себе си това, което е учила, практикувала и използва при клиентите си. Не ми се стори добра специалистка, допуска грешка след грешка, може би защото е извън зоната си на комфорт. Запратена и изолирана на отдалечен остров и сблъскваща се с ежедневие тотално различно от нейното. Все едно е героиня в реалити предаване случайно попаднала в село, където всичко е под нивото й. Може би ефектът е нарочно търсен, за да е по-интригуващо и интересно повествованието за читателя, за мен обаче това поведение беше досадно и отблъскващо.
В отсрещния ъгъл имаме Локлан. Мъж мечта на всяка жена, освен както се очаква на тази, с която ще бъде събран накрая. Той е богат, умен, решителен, красив, здрав, добре сложен, обича животните, но не и хората - както е видно отново имаме само най-най черти. Подхожда му да е черната овца на семейството, магнит за неприятност и жени. Не търпи някой да му се меси в това, което прави, хеле пък да му пробутват психологически кооперативни глупости и да го карат да мисли за отношения и чувства, на него му дай да действа. Към Локлан изпитах повече симпатия, не защото е мъж, а защото при него няма тайни, няма лъжи и превземки, той е такъв какъвто е и се бори за това, в което вярва.
Реално двамата много си приличат - претърпели загуба, самотни, неразбрани, маскирани, скрити зад високи стени, с големи цели, но без подкрепа от близки и приятели, особено Алекс е доста самотна. Любовта история беше съвсем постна, странно и набързо се събраха, в смисъл, че до вчера едвам се сработваха, днес вече се целуват. То си беше ясно, че ще станат двойка, просто не се видя химията между тях, докато си бяха безразлични и изведнъж едвам си устояват. Писателката умишлено заблуждава в началото на книгата каква точно е целта на Алекс, за да може развръзката да е драматична и разбира се да има сълзи, караници, прегръдки и любов. Като цяло тяхната история остана встрани и не беше толкова завладяваща, колкото предполага анотацията на книгата. Част от нея гласи "Чудесата се случват на тези, които вярват в тях...". А тези двамата пък толкова да не вярват в чудеса, че са тотално обратното на коледно чудо и коледен дух. Коледата и тя се беше запиляла някъде и заемаше много малка част от романа. Корицата за мен бяга от съдържанието - жена разхождаща се в снега, сама, без коледни елементи или нещо друго съществено. Пейзажът може да е навсякъде, но определено не е на остров Айла. Оригиналната корица е много по-прелестна, красива, интригуваща и шотландска и от нея са взаимствани червеното палто и снега, но това не стига, за да е бг корицата готина.
Паралелно с действията в сегашно време, в романа се разказва и история случила се преди 100 години на същия този остров. Там нещата само се загатват, за да не се разкрие цялата истина, малки парченца живот случайно озовали се сред драматичните събития в наше време. В края на книгата става ясно каква е "голямата" тайна, която хем е решаваща, хем не толкова за съдбата на Локлан и дестилерията. Изобщо не се оказва толкова разтърсваща, колкото очаквах. Все пак книгата не е съвсем загуба на време. Четох с удоволствие най-вече заради описанието на процеса на произвеждане и консумация на уиски, въпреки че не близвам такова, заради подробности за бизнеса с него, заради природата на Шотландия през зимата и готините хора там. "Коледна тайна" предизвика любопитството ми да пробвам кранахан и да науча повече за трагичната история на американците моряци намерили последен покой на остров Айла. Тя между другото е истинска, както и островът е реален, така че нищо чудно някой ден да стигна до него ;)
0 коментара: