Един блог за всичко останало

Home Top Ad

Отново е модерно да си купиш къща на село, да се върнеш да живееш на село, да се заселват изоставените села и т.н. Казвам модерно, защото сп...

Завръщане от селото към града

Отново е модерно да си купиш къща на село, да се върнеш да живееш на село, да се заселват изоставените села и т.н. Казвам модерно, защото според мен повечето хора го правят предимно защото другите го правят, видели са снимки и им харесва, слушали са истории и са решили, че да точно това искат, че даже и защото "селския живот" се котира добре в социалните мрежи.

Аз пак съм на обратно и ще споделя моята гледна точка защо след 7 години живот на село решихме да се завърнем в града. Това не означава, че от време на време не ми домъчнява за някои неща от селската идилия. Липсва ми да мога да отворя вратата и директно да изляза на двора, да лежа на батута на слънце, да се ровя в пръстта, да бера чушки и домати, че даже и да ги отглеждам. Липсва ми пространството, необременеността със съседи точно под или над нас, да слезеш от колата и да влезеш директно в къщи, а не да катериш 4 етажа с торби и то след като преди това си изкачил баира. Такива дребни неща, но съм наясно вече, че животът на село не е приказка и има много повече зад прекрасните снимки и разчувстващи думи.

Когато се преместихме в село на 20 км от Града голямата ни дъщеря беше ученичка, синът ни тъкмо трябваше да започва детска градина, а най-малката беше на година и нещо, т.е. още си я гледах вкъщи. За мен беше удобно, защото бях в отпуск по майчинство, можех да работя допълнително от вкъщи, да я гледам и да жонглирам с останалите задължения. Съпругът ми беше служител в офис и пътуваше до града всеки ден. Чаках го вечер да се прибере, за да напазаруваме, да ми помогне с децата и да правим каквото има по къщата и двора. А работа има достатъчно и когато си с деца не винаги имаш време, сили, нерви и пари да я свършиш. За цялото време докато живеехме там не успяхме да поправим покрива. Не че беше толкова зле, но капеше на няколко места, та се наложи да подлагаме съдове на тавана. Искаха ни непосилна за нас тогава сума, за да го ремонтират. Имаше и други ремонти, които отложихме по същата причина.

Най-малкото също посещаваше градината в селото, тъй като там няма ясла, но и на това бяхме доволни. После настъпи моментът да ги запишем на училище, а ние тръгнахме на работа в града. Макар, че в населеното място имаше такова, решихме, че така и така ще пътуваме е по-добре и децата да учат в града. Междуградски автобуси нямаше много удобни, сега сигурно още повече са ги разредили. Голямото момиче ставаше в 6 часа, в студените месеци баща й я кара до спирката, от където хваща автобус за града. Случвало се е автобуса да закъснее или изобщо да не дойде. За прибиране е същата работа - не може да си тръгнеш когато искаш, пак чакаш транспорт.

Малките ние ги карахме и сутрин пътувахме всички заедно. В този момент логистиката ни яко закуцука. Бързахме първо тях да оставим, защото училището почва по-рано и много пъти сме стигали в последния момент, не само заради натовареното извънградското движение, но и вътре в града е лудница по това време. Добре поне, че учеха в едно и също училище. После отиваме на работа, а те бяха на занималня и изкарваха цял ден в училище, че имаха и някои допълнителни часове и занимания, като например шах. Вечер се повтарят дейностите в обратна посока. Тръгваме от работа, вземаме ги от училище или отиваме да напазаруваме докато те приключат, а често чакаме единия, защото има часове до по-късно. Зимата няма толкова къде да се разходим и седим всички в колата пред училището и чакаме. Докато се приберем и запалим печката, да се наготви и денят свършил, че даже не сме успели да се стоплим. Сутринта ставаме по тъмно и студено и бързаме пак да се вредим на въртележката. В по-късите дни на годината имахме усещането, че се прибираме на село само, за да спим там.

Това ни дотежа в един момент, нямахме свободата да отидем където и когато поискаме. Уж са само 20 минути в едната посока, но реално никога не са само 20. Закарваш детето на някакво събитие в града и после го чакаш, за да го прибереш, защото няма с какво да си дойде. На лекар да се отиде - пак в града, пазаруване на дрехи или някакви по-различни от хранителни стоки - пак там, разни извънкласни занимания, рождени дни - всичко изискваше превоз. Далеч си от всичко, понякога е предимство, но понякога не. Винаги трябваше да има на разположение някой с кола, в столицата сигурно хората са свикнали да се придвижват по този начин, но за нас не беше удобен.

И съвсем да ви разбия представите за красотата на селата, ето още малко негативи: Улиците на селото - не всички са асфалтирани, то не че в града са приказни, 21 век много села без канализация, но това се понася, поне си взехме къща с вътрешна баня и тоалетна и не сме имали проблеми.

Животът в къща и поддръжката й струват повече пари от един апартамент. Специално нашата къща имаше нужда от ремонт, това го знаехме още като я купихме, затова и цената и беше по-ниска. Трябват поне 2 коли и всеки с някое дете на някъде, междуградския транспорт не е удобен, горивото не е безплатно. Ако населеното място е по-близо до града имотите пък са по-скъпи, което пак не е гаранция, че има изградена инфраструктура като училище и детска градина, поликлиника, аптека, някакви други магазини. За отопление определено трябва повече пари, за подобрения по имота и за поддръжка. В първите години се опитвахме да си помогнем като отглеждахме зеленчуци. Когато обаче и двамата работехме не ни оставаше време, вечер бяхме уморени, а през почивните дни искахме да отидем на разходка или да си починем. В един момент я превърнахме в полянка с трева и плодни дървета, това разбира се също изисква грижи, но не чак толкова интензивни.

Разказите за тишината на село са преувеличени. И в града има тихи места и на село има доста шум, макар и различен и може би по-приятен, освен ако не си някъде съвсем далече от цивилизацията и другите съседи. За чистотата на въздуха още повече. Почти всички палят печки, на есен разчистват боклука и палят огньове, редовно прането ми беше вмирисано на пушек. Та дори и ние се отоплявахме на дърва. Другите варианти - отопление на пелети и климатици не бяха вариант заради цената си.

Не казвам, че нямаме хубави спомени и моменти от животът извън града. Имаме и си ги пазим, просто не ги идеализираме. Животът на село ни позволи и да си вземем домашен любимец. След като ни пратиха да работим от вкъщи, а децата минаха на онлайн обучение си мислехме, че в такъв момента щеше да е хубаво все още да сме в селската ни къща (но за съжаления я продадохме след като мина една година от пренасянето ни в града). Но децата пак се върнаха на училище, ние имаме постоянно ангажименти в града и поне на този етап живот на село не е оправдан. Някой ден като пораснат децата и се наситим на пътувания може да си намерим някоя чуждестранно селце, където ги няма нашенските проблеми и да го караме спокойно и скромно ;)

0 коментара: