Историята много ме грабна, а в допълнение умението на В. Е. Шуаб да пише увлекателно, направо ме прикова към "Невидимият живот на Ади Лару" и не ми даде дъх да си поема докато прескачах през десетилетия и дестинации с момичето. Усещаш я близка, преживяваш с нея, влизаш под кожата й, придружаваш я през историята, споделяш искриците надежда и страха. Книга с която не искам да се разделя, защото съм сигурна, че когато и да я разлистя, ще намеря нещо ново, интригуващо, интересно, дума, сентенция, която пасва на момента.
Отворих романа без очаквания и без подготовка (разбирайте не съм чела ревюта или някаква информация за авторката и книгата). И бях очарована, не можех да се откъсна от нея, докато не разбера какво има на последната страница. Обожавам подобни нестандартни истории, смесица между реалност и фантазия. Повествованието не върви линейно, а прескача между преди и сега, хапка бъдеще и после обратно назад. Не знаеш къде ще те заведе следващата глава и коя част от историята на Ади ще разбереш днес. За мен това е много подходящ подход, пасващ на идеята на романа, да видиш как се изтрива и изчезва миналото, от което идваш и бива заместено от днес и после още едно днес и само днес, хората се губят, а ти си все същия.
Ако можехте да поискате само едно нещо в живота, какво ще е то? Внимавайте как отговаряте. Или пък няма да внимавате, защото знаете, че е невъзможно да стане? А ако е възможно? Знаем ли какво искаме или знаем какво не искаме, можем ли да подберем точните думи за желанията и мечтите си?
Аделин жадува за свобода, за време и независимост, но правилата и цената на желанието й е повече отколкото си е представяла. Оказва се неподготвена за мащабите му, поне има на разположение години, за да се научи да го приема и да осъзнае границите му, да се научи да играе играта и все пак няма гаранция, че някога ще победи. Доста често се оказва така - копнеем за неуловимото, но в представите ни то е идеално, а когато го получим откриваме недостатъците му или забравяме какво сме искали или не ни е достатъчно, все черти присъщи на човека. Светът сигурно е пълен с хора сключили сделка с "тъмните сили" и плащащи си за това, но ние не знаем, не може да надникнем в душите им, не подозираме какво ги мъчи, може би защото ние самите имаме своята сделка и дълг.
Книгата ме сръчка да се замисля за изборите в живота, за това кои неща са преходни и кои важни, за хората, с които срещаме и за които отделяме от времето си. С кого и как искаме да го прекараме, дори да имаме 300 години и да можем да пилеем на воля, пак най-важно е каква следа оставяме, да има с кого да ги споделим тия години и как се чувстваме. Изкушаващо е да живееш толкова много, да видиш хиляди неща, да откриваш нови и нови, но също така е и плашещо, самотно, страшно.
"Невидимият живот на Ади Лару" е първата ми книга на Виктория Шуаб, със сигурност няма да е последна. Много ми харесва как работи въображението й, харесва ми и как пише, как завърта думите, как ги мята в главата ти и те остават там и те ръчкат да мислиш, да действаш, да намериш решение. Заиграва се с живота, с ежедневните дребни неща, с мечтите, желанията, реалността, очаквания, с времето и душите. Харесва ми как вплита изкуството в разказа, защото "нещата са по-трайни от спомена". Единственото, което ме подразни беше специалната връзка на Ади с Мрака, предполагам е приемливо за фентъзи романите, освен това тя нямаше голям избор, ама все пак ми дойде противоестествено. Като изключим това както казах и преди съм запленена от авторката и от книгата, обожавам я и я препоръчвам.
Оказа се, че идеята й за жена, която всички забравят не е нова, има такава книга на Катрин Уеб - The Sudden Appearance of Hope, която обаче не е преведена на български. Преди време пробвах да прочета една книга на тази авторка - "Първите петнадесет живота на Хари Август", обаче нещо не ме грабна, та и не смея много да се надявам, че книгата и за Hope, ако някога се появи на български ще ми хареса.
Определено искам да видя филм по тази книга. А сега ще си я прочета пак, за да мога да й се насладя отново и да я попия по-добре. И да я чета по-бавно, защото първия път я поглъщах с нетърпение. А след това въпросът е с коя книга на Шуаб да продължа? Някакви препоръки?
И да, няма да се отървете лесно от тази книга, ще има публикация с любимите ми цитати от романа ;)
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram
0 коментара: