Първата ми планина, първата ми хижа, първото ми изкачване. Доста ме натовари (психически също) и измори това преживяване, не само защото ми беше първо, а най-вече защото самият маршрут не беше от най-леките. Да не говорим, че аз съм напълно начинаеща в планинските приключения. Не е като да нямам никаква физическа култура - правили сме градски обиколки по 5-6, че и 10 километра, посещавали сме еко пътеки, "катерили" сме хълмовете около Велико Търново. Но този маршрут беше пряко силите ми - 4 часово изкачване и то по стръмен терен. Слизането също не бих го определила като приятно, защото беше придружено с дъжд. Положителното от цялата работа е, че бях истински благодарна при пристигането ни в хижата и още повече при завръщането в цивилизацията и стъпването на асфалт :)
Цялото приключение започна с покана на приятелка към дъщеря ни да отиде с тях на поход до хижа Амбарица. Тъй като отдавна се каним да си направим планинска разходка и не ни беше много комфортно да оставим детето само, решихме цялото семейство да се включи. Впоследствие едното дете отпадна заради присъствие на рожден ден и бяхме трима + кучето. Нямах никаква идея къде се намира хижа Амбарица, какъв е пътят до нея, дали трябва да се подготвям нещо по-специално. И сигурно беше за добро, тъй като най-вероятно нямаше да тръгна, ако знаех. Ние се приготвихме наистина за горско-планинска разходка. Без специална екипировка, само с един комплект дрехи за по-хладно + якета, раница с доста храна и едно превъзбудено, че ще ходи на разходка куче. За да ви покажа колко бях лековерна, ще споделя, че тръгнах по къси гащи, потник и маратонки и даже фотоапарат увесен на врата. Истинска градска туристка, все едно съм на разходка по главната. За щеки, туристически обувки и други екстри изобщо не съм си и помисляла, не че имам или че щях да си купя.
Туристическата пътека по която щяхме да минем започва малко след село Черни Осъм, намиращо се след Троянския манастир и Орешак, от местност наречена Смесите. От там реално има 2 маршрута, ние минахме по този (през Зорнов рът, сигурно от "зор"), по който водачката ни вече беше минавала, по мое мнение е по-трудния и то без да знам другия как е :)
Пресичаш мостче над река Черни Осъм, влизаш в гората и веднага започваш да катериш. И като казвам катериш, имам предвид наистина катерене, доста голяма част от пътя е каменист и стръмен. Хубавото е, че бяхме в гора, защото денят беше слънчев и топъл и ако бяхме на открито щяхме бързо бързо да се опечем и изтощим. Не, че денивелацията (897 м) не свърши това още по-бързо. Раницата с храната беше в мен и заедно с фотоапарата ми разказаха играта. Другите от групата сякаш нямаха моите проблеми, макар че се чуваше някое охкане от време на време. Децата (4 на брой на възраст 11-12 години) имаха неизчерпаема енергия и геройски вървяха почти през цялото време най-отпред. Кучето тръгна с голям ентусиазъм, бягаше напред-назад, проверяваше какво има встрани от пътеката, но по едно време и на него му стана тежко и доста намали оборотите.
Спирахме на два пъти, нямах много идея къде точно се намираме и колко още време остава, но ми се искаше вече да стигам където и да е. Направих няколко снимки, имаше 2-3 места, на които гората предлага изглед наоколо, но като цяло през повечето време вървяхме заобиколени от дървета. Погледът ми беше забит в краката и не обърнах достатъчно внимание на флората. Излязохме на една поляна, на картата е наименувана като Папратова полянка. На нея имаше къпини за подкрепа, но и силно слънце, което след сянката на дърветата ни се стори изгарящо. Пак влязохме в гора, тук таме пътеката се смиляваше над нас и беше по-полегата.
И когато вече всички нямахме търпение да стигнем, излязохме от поредната гора и хижа Амбарица беше пред нас. Почувствах се едва ли не спасена, най-после свалих раницата от гърба, пихме вода, преоблякохме се и седнахме да си починем. Аз даже легнах на един каменен перваз, събирах слънце, гледах птиците и облаците и се радвах на живота. Изчакахме малко да ни настанят, защото имаше проблем със стаите. Хижата се оказа пълна и вместо да ползваме 2 стаи - за 8 и за 3 човека, ни дадоха стая за 12 човека (ние бяхме 10 + кучето). Цена на нощувка 18 лв. на човек (легло), не знам за по-малко дете дали се плаща отделно/допълнително, ако спи в леглото с родител.
Вътре като цяло хижата е ок, както казах това ми е първото оставане на такова място и психически се бях подготвила да е по-неудобно и тегаво. Раздадоха ни спалното бельо и отидохме да се настаним. В стаята освен леглата имаше малка масичка и една печка на дърва за зимата. Осветлението се състои от светодиодна лента залепена на тавана, която свети колкото да се ориентираш къде да легнеш. Хижата е на два етажа, обувките се събуват долу при входа и се оставят там в шкафчета като в детската градина. Може да си обуете чехли или да ходите по чорапи (боси). Имаше хора, които си носеха собствени чехли, но имайте предвид, че ако ги оставите долу може някой друг да ги ползва. Подът е дъсчен и доста скърца :) Между етажите имаше санитарно помещение с два мивки. Отвън също имаше мивки. До входа се помещава и банята, която е с бойлер на дърва, вечерта го запалиха и можеше да се ползва. Топла вода има в столовата и то само за миене на съдовете (всичко е на самообслужване). Тоалетните са само на първия етаж и там няма топла вода. За хора свикнали с планините и хижите сигурно тези неща са познати и обичайни, но за мен са нещо ново и затова ги споменавам с такива подробности.
След като се настанихме и си починахме решихме да се разходим наоколо и да разгледаме. На метри от хижата се натъкнахме на гъсто разположени храстчета с боровинки и горски малини. За първи път брах и опитах току що откъсната боровинка. Доста бяха дребни и с не много изразен вкус, но пък имаше в изобилие. Затова пък малинките бяха уникално ароматни и вкусни и те дребни и не се намираха толкова често. Връх Амбарица е на около 2 часа път от хижата и май никой от нас нямаше сили да го изкачва и още по-добре, защото времето доста бързо се развали. Тръгнахме все пак по маршрута към него, за да се насладим на величествените гледки към върховете наоколо. Определено е гледка, която си заслужава да се види, само ако можеше пътят до там да не е толкова труден :)
Силите ми привършиха някъде около двадесетото маркировъчно колче и поехме обратно към хижата. Започнаха да падат първите капки дъжд, но успяхме съвсем малко да се измокрим и малко повече да се изкаляме докато стигнем. Поваля малко и спря и решихме да вечеряме навън. Има 3-4 големи дървени маси на поляна пред хижата с гледка, която не може да ти предложи никой петзвезден ресторант. Менюто за вечерта беше леща яхния, крем супа от червена леща, салата зеле и моркови, тиквички с ориз, а също и питки, които правеха на място. Месо не се предлага, защото няма къде да го съхраняват. За пиене мисля, че има и вино, но ние не консумираме алкохол. Провизиите се доставят с конче (на снимката по-горе). Почти се бяхме нахранили, когато започна пак да вали и този път нямаше изгледи да спре. Преместихме се на сухо, децата се качиха в стаята, а дъждът и вятърът се засилиха и даже заваля градушка, в един момент тревата побеля от зърната й. Имах усещането, че се намирам в друго време, друг сезон, друг свят :)
Преди лягане се сетихме да потърсим къде да си заредим телефоните, но се оказа, че хижата получава ток от соларни панели и като стане тъмно ги спират, а тази вечер заради дъжда още по-рано бяха изключили зарядните. Вечерта изключват и интернета. Като угасихме лампичките в стаята настана абсолютна тъмнина. Е не напълно, защото отвън бурята се разрази наново и светкавиците и гръмотевиците падаха една след друга. В добавка към тях имаше силен вятър, който брулеше хижата и имах усещането, че сме изоставени и бедстващи далече от цивилизацията. Поне бяхме на закрито, сухо и топло. Доста се притеснявах как ще се приберем на другия ден, ако вали, защото пътя ще е ужасен и както казах не бяхме подготвени от към облекло за такива условия.
Да кажем, че успяхме да поспим и в 6 часа някои от нас вече бяха будни и навън. Даже успяхме да посрещнем изгрева, което не ми се беше случвало от години, да не говорим, че никога не го бях виждала в планински условия. Температурата - около 10-15 градуса, дъждът беше спрял, но заплашваше пак да ни навести през деня. За закуска имаше мекици, които си бяхме поръчали от предния ден (цена - 1.50 лв. на брой), сладко от боровинки, брани покрай хижата (заплаща се допълнително - 0.50 лв), кафе и чай (мисля, че и меда се заплаща допълнително). До 8 часа бяхме готови нагласени да тръгваме на обратно, сбогувахме се с хижата и влязохме в гората. Скоро след това започна да пръска дъжд, но поне беше кротък, а не като вчерашната буря и освен това гората ни осигуряваше някаква защита.
Слизането сякаш беше по-бързо, надолу е една идея по-лесно, макар че мократа земя и камъните пречеха на моменти. Лично аз просто исках да стигна и изобщо не се чувствах като на разходка. Имах усещането, че ако спра някъде и после краката ми няма да искат да продължат. Паднах на два пъти и доста трудно се изправих, мускулите ми отдавна не са виждали такова натоварване. В началото изчаквахме другите от групата, които си се движеха нормално, но след това ги оставихме да се разхождат и си подкарахме с нашето темпо. Спряхме само веднъж да се подкрепим малко и да се насладим на гледката, мъглата и облаците. Дъждът спря и само дърветата поръсваха още вода отгоре ни. Видях сърна, гъби, красиви дървета, придвижването в гората си има своите красиви моменти. За съжаление бях много уморена и напрегната, за да се насладя подобаващо на разходката.
Едни от спътниците ни спомена, че има и друг маршрут от местност Смесите до хижа Амбарица и след като го потърсих в интернет се оказа, че той е по-лесен особено за начинаещи като мен. Не знам дали някога ще повторя това изкачване, със сигурност не по същия път и най-вероятно без пренощуване в хижата и ще съм по-добре подготвена. Снимките поне показват само хубавите и впечатляващи гледки.
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram
Първата ми планина, първата ми хижа, първото ми изкачване. Доста ме натовари (психически също) и измори това преживяване, не само защото м...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара: