Още на входа ни посреща един войн, но ми беше неудобно да се зазяпвам в него. Веднага след рецепцията се влиза по коридори, където няма много естествена светлина, което допринася да се потопите в епохата на Второто българско царство. Предимно сцените са под светлината на лампи, а останалата част е сумрачна.
След фигурата в началото следващите експонати са две жилища - на бедните и богатите. След тях може да се разгледа как е изглеждала една църква отвътре, следват макети на бойни оръдия и машини, различни пособия за обработка на земята и изкарване на прехраната. При тях няма фигури, те се появяват в сцените със занаяти.
Там са представени ковач, майстор на глинени съдове, майстор на монети, строители. При тях се застояхме повече и бяхме впечатлени от майсторството, с което са изработени фигурите. Да започна с това, че фигурите реално не са восъчни. Лицата, ръцете и други видими части са изработени от силикон (американски, т.е. ползва се в киното), телата от тип акрилна смола, лицата и косите/брадите са оформени много прецизно.
Обърнато е внимание на детайлите, на материите, на обстановката около тях. Дори да не са напълно автентични, общото впечатление е за връщане назад във времето. А най-важното е, че дават доста информация и визуално показват как е било и може по-ясно да се пренесете и да усетите духа на епохата. В момента в музея могат да се разгледат общо 15 сцени и в тях присъстват 65 фигури (не знам дали броят само човешките или и конете са включени).
Както казах светлина много няма, което не е благоприятно за снимки, но аз направих няколко с телефона. Четох мнения, че снимането е забранено и се заплаща допълнително за него, но никой не ни каза такова нещо, нито ми направиха забележка. Разговаряхме даже с единият от служителите (не ми стана ясно каква е ролята им - да пазят или да дават допълнителна информация при интерес), но повечето седяха мълчаливо и наблюдаваха.
Следващата сцена е в тронната зала - имах усещането, че някои от "присъстващите" там ей сега ще мръднат или ще ме погледнат. Има сцени от всекидневния живот, от битки, фигури на духовници и царе със семействата им. За всяка от сцените има табела с кратка информация на английски и български. Имаше и информационни табла, а на едно място видях маса с компютри, но не сме се "допитвали" до тях за повече информация. По-важно ни беше да попием атмосферата, която пресъздават. Тя се допълва и от ненатрапчива музика, която звучи в целия музей. А също и от рисунките, които правят сцените живи и многоизмерни.
Останахме много доволни от видяното и наученото, фигурите наистина са изработени чудесно, не очаквахме такава прецизност и определено ще препоръчваме мястото за посещение. Хубаво е и децата да се разходят там, сигурна съм, че по-лесно ще запомнят и научат факти за Второто българско кралство като видят "на живо" части от живота тогава. Любима сцена - може би пазара, защото е цветен, атрактивен и най-вечер мирна част от ежедневието на болярите. Снимките не могат да предадат така добре реалното усещане да видиш фигурите с всичките им подробности и заобикалящата ги среда.
До края на годината входът е безплатен за ученици. Цените са възрастни са 10 лв., за пенсионери - 5 лв.
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram
0 коментара: