Вследствие впечатленията ми от "Коледна тайна", когато си взех "Римска тайна", имах занижени очаквания. Заради големият й обем се притеснявах, че трябва да пребродя доста страници пълнеж, за да изкопча някаква струваща си история. В края й се радвах, че и дадох шанс. Супер много ми хареса как е описан Рим. Пред читателя се разкриват малките улички, обикновените хора, подземни тайни, показан е като нормален град. Не може напълно да се избяга от туристите, но те са в покрайнините на историята и не й пречат. Героите имат някои трески за дялане и не бих казала, че си имам фаворит сред тях, затова пък събрани заедно си пасват допринасят да се получи един добър разказ.
Франческа е цветна, нестандартна, зарязала професията си на адвокат, тя изкарва прехраната си като екскурзовод в Рим. Но съдбата има други планове за нея и я запраща да се рови в миналото. Още един ровещ се, този път буквално в изминалите събития, ще стане част от приключенията й. Франческа е наета да запише живота на принцеса Елена Дамяни. Паралелно с разговорите между двете, разкриващи богатия на събития живот на Лейни, Суон вмъква спомените на принцесата. Там виждаме една объркана жена, привидно намерила най-накрая покой в двореца си, но и най-малкия трус може да разклати този покой от основите му и да открие древни скелети, недоизказани думи и дълго пазени тайни.
Макар и голяма по обем книгата не натоварва, има доста диалози, а прескачането между миналото и настояще държи читателя в напрежение до края. Изненада ме развръзката, макар че се досетих за някои детайли.
В "Перфектният подарък" още от самото начало усетих някаква тъжна и трагична нотка, която така и не я напусна до края. През цялото време просто очаквах да се случи нещо неприятно, толкова осезаемо беше внушението за нещастие. Надвиснало като облак над героите и определящо чувствата и действията им.
Отново имаме роман с много страници, но липсва редуването на събития от преди и сега. Тъмното минало само е загатнато и както казах влиянието му се усеща почти на всяка страница. Главната героиня Лора е умна, красива, много талантлива дизайнерка на бижута и уж щастливо сгушена в малкия си град, брак и живот. Нещо в нея не ми допадна, може би вътрешната й борба, която през цялото време се опитва да излезе на повърхността и контролира поведението й през голяма част от времето. Иначе цялостния сценарий не е много типичен, интересно е замислен и е любопитно да го проследиш. Никой от героите не ми допадна, не ми пасна на историята, не ми беше симпатичен. Стояха като присадени, не си подхождаха, сякаш случайно събрани, за да има различни гледни точки, но те буквално се разминават и оплитат неприятно.
История пълна с лъжи, много тайни, много пари, в един момент Лора се чувства като Пепеляшка, в следващия се оказва, че тези неща не са й чужди. Заблуди, недомлъвки, любовни триъгълници и четириъгълници. По някое време вече започнах да вниквам какво се е случило, но нямах и идея как ще завърши всичко. От цялата работа изводът е - живейте си живота, ценете приятелите си, външния вид често заблуждава, парите не са излишни :) Не бих го оценила много високо като предишния най-вече заради многото хора, които присъстват уж с цел по-цветна и завъртяна история, но реално я разводняват и отвличат вниманието и просто не се е получило добре.
В "Парижка тайна" основна атракция е заключеният от 70 години апартамент в Париж, за който писах в ревюто на "Парижкият апартамент". Разликата е, че в романа на Мишел Гейбъл недвижимият име е важна част от цялата история, докато Карън Суон му отрежда една по-задна позиция. В нейните страници той е само място на спомени и скрити тайни, по-важни са хората живели в него и наследството, което са оставили. Изкуството отново присъства като неделима част от историята, има и сведения за Втората световна война и трудната съдба на евреите.
Главната героиня Флора е специалист по изкуството и в работата си е голям професионалист. В общуването с мъжете обаче се държи като тийнейджърка, но като цяло ми допадна повече от Ейприъл. Имаме и любовна история, предвидима, но усложнена от семействата на двамата влюбващи се. Според мен историята с брата на Флора беше излишна, първо излишен съспенс и като цяло не ми се вписваше, но явно е била необходима на авторката, за да я противопостави на историята на Наташа.
Като се замисля езикът на Карън Суон в тази книга ми допадна най-много, красиво визуализира хората и средата, чувствата и мислите им. Развежда ни из чудни кътчета на Франция, на Париж не обръща чак толкова внимание и без това той владее доста произведения. Миналото тук присъства, но не като паралелна времева линия, а изкача от някоя картина, документ, забравено ъгълче, спомените на хора живели преди 70 години или от техните наследници. Хареса ми и този роман, нямах търпение да разбера какво се случва, каква е този път голямата тайна, която ще излезе наяве. И развитието на събитията определено не ме разочароваха, супер сценарий е измислила авторката.
"Коледа в "Тифани" е най-новият роман на Карън Суон издаден на български. Хвален като най-обичания й, нямам идея защо. Предвидливо появил се преди Коледа, обаче ... Събитията в него не се развиват само по празниците, а траят цяла година.
Каси получава не един, а три шанса да започне нов живот след провала на брака си, който е отнел 10 години от живота й. Най-добрите й приятелки са насреща да й осигурят всичко необходимо да оцелее, макар че те имат своите животи, проблеми и особености. Приятно за четене е да се впуснем в един или друг живот, в различни градове и държави. Не знам за преживяване колко е реално единия ден да си на едно място, другия на съвсем различно с друга рутина, хора покрай теб и т.н., но все пак е измислено като за роман.
Идеята е грабваща вниманието, но изпълнението здраво ми куца на мен. Предполагам, че е заради напъна да се напълнят колкото се може повече страници. Защото специално края на глава Париж сякаш е писан за 5 минути в междучасието преди часа по математика. Докато върви логично и да кажем интересно, в едно момент толкова се разводнява и става като боза, ама развалена, която просто не става за консумация. Някакви случки от немай къде, чиято цел е ясна, но не и логиката им, от къде дойде всичко и необходимо ли беше да го знаем, нямаше ли по-елегантен начин да се излезе от ситуацията без да се намесват всичките тези хора.
Любовната история (не със съпруга, а с новия) беше ясна още в началните страници (че даже и от преди 10 години), но чакаме главната героиня да прогледа и да се осъзнае коя е и какво иска от живота. Предвид големите хвалебствия съм разочарована от романа. Жалко, че завърших маратона с произведенията на Карън Суон с него, но пък така нямам кой знае какви очаквания за бъдещи нейни романи на български.
Вие с какви впечатления сте от Карън Суон и романите й?
Ако съм ви била полезна и харесвате съдържанието, което публикувам, помогнете ми да стигне до повече хора - коментирайте, споделяйте, последвайте ме: facebook/instagram
0 коментара: